Казано е: „Избери живота!” Става дума, разбира се, не за животинския живот, защото човек вече има въпроси над обикновеното си съществуване – а за истинския живот, за получаването на светлина в поправените желания и подобието на Твореца. Това се нарича човешки живот, а цялото предишно съществуване е било въображаемо – като подготовка към човешкото стъпало.

Но животът без достигане на отдаване и истинско съществуване е по-тежък от смъртта. И не защото той е физически тежък – но човечеството достига до такова състояние, че едната му половина се намира в депресия, а другата – в страх. В крайна сметка животът става непоносим. И не само заради природните катаклизми и стихийните бедствия, а заради нетърпимата вътрешна болка.

Може да имаме всичките блага в материалния си живот и да се чувстваме ужасно, поради загубата на смисъла. Живот без вътрешно поправяне,  без отговор за смисъла на живота става по-страшен от смъртта.

Защото в мен се пробужда въпрос, нови желания от човешкото ниво и тогава възниква огромен проблем, защото всеки въпрос от по-високото стъпало зачерква всичко, което имам. Аз не разбирам защо ми са всичките тези напълвания, ако на висшето стъпало не намирам смисъла? Хората не се самоубиват в страните, където няма какво да се яде, а именно в най-благополучните региони, в скандинавските страни.

Животът без поправяне на желанията е много тежък, ако човек си задава този въпрос. Той започва да страда не само от това, че самият той не получава удоволствия, но и от това, че причинява страдания на другите – самоизяжда се заради миналото, настоящето и бъдещето. Той се смята за виновен пред своите деца, роднини и страничните хора – пред всички, чувствайки себе си за източник на всички нещастия за другите хора.

Показват му панорама на целия му живот и той вижда, как е правил зло на всеки срещнат и е използвал всички. В такива условия е трудно да останеш без разбиране на целта, която, всъщност е обратна: добро, творящо добро. Той няма никаква надежда за бъдещето – за идните дни, които ще бъдат само още по-зле. Човек усеща, че така безцелно ще завърши остатъка от живота си, без да има напълване нито в настоящето, нито в бъдещето – нито вътрешна, нито обкръжаваща светлина.

Но живеещият заради поправянето, пробуждащият вътрешните и обкръжаващите светлини – не само се удостоява да получи наслаждение от самия живот/ обличане на светлината в желание/, но е щастлив „да ражда синове”/нови състояния/, тоест да напредва по-нататък. Той развива своите желания и вижда, че му е необходим целия свят, тъй като всичко това са негови собствени желания, които присъединява към себе си и напълва. Резултатът е че всичко това са неговите синове.

От урока по “Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, 19.12.2011

[63586]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Какво представлява моето „Аз”? Аз съм, аз съществувам, аз чувствам, аз живея, аз възприемам реалността… Но на мен не ми е известно, що за „Аз” е това. Аз само знам, че такова е моето самоусещане: съществувам самият аз и съществува моето обкръжение. Откъде произлиза това чувство? От моето получаващо желание. То усеща всевъзможни напълвания и недостици в една или друга степен, които се комбинират в мен в постижение, усещане, осъзнаване, разбиране…

Като цяло, моите съсъди представляват желание за наслаждения. В определена степен те са напълнени и в определена – опустошени. Като резултат, желанието, разделено на петте нива на развитие – неживо, растително, животинско, човешко и корнево, – създава за мен усещането за собствено тяло, живот, моето „Аз” и обкръжението.

Накрая аз трябва да опозная същността на желанието си с всичко, което се съдържа в него. Какво представлява то? И какво означават неговите усещания?

Аз се намирам в него и то ми проектира усещането за себе си и за външната реалност. Самоусещането – това е тяло, което владея. А усещането за външен живот се получава от множеството хора и цялата Вселена. По този начин всичко се рисува, представя се в желанието ми.

Трябва да изучаваме тези неща в светлината на свободния избор: как мога да ги използвам? В коя посока да ги обърна? Мога ли да правя каквото поискам с усещанията си? Или мога да ги използвам само ако се устремя в определена посока? Трябва ли да намеря „правилната честота”, правилния диапазон, в който ще разгледам пълната картина и ще видя пътя към целта? В такъв случай, всички останали пътища са затворени – те не са за мен.

Тук е нужен много фин подход – единственият, който ще ми позволи да видя картината в правилна светлина. Всички други ракурси дават изкривени, неверни изображения, чиято лъжа ще ми струва скъпо. Главното за мен тук е да разбера какво да правя, накъде да вървя. За това се настройвам на нужния диапазон, подбирам необходимия „процеп”, за да погледна своята вътрешна и външна реалност. Такъв подход ме приближава към единствено възможното действие, което трябва да осъществя, щом съм се хванал за него, – към свободния избор.

Всичко друго не е важно. Дори да не знам нищо повече – няма значение. Главното е да знам това. Защото от това зависи целият ми живот и бъдещето ми. Реализирайки този „незабележим” принцип, аз мога да променя и всичко друго, при това кардинално. Затова си струва да се заема с главното и да не се докосвам до нищо повече, тъй като там само ще разваля нещата.

Така, свободният избор трябва да ме предпазва от лъжливи, носещи вреда действия, за които ще са необходими допълнителни усилия за поправяне. Аз трябва по най-краткия път да стигна до същността и да я реализирам.

Затова Баал аСулам обяснява, че всяко мое състояние се разделя на четири фактора. Ако осъзнавам себе си, тогава се намирам под тяхното влияние. Тези фактори са следните:

• основа
• пътища за нейното развитие
• пътища за вътрешно развитие
• пътища за външно развитие

Основата представлява непроменящата се природа, естеството, което съм получил преди да усетя себе си тук и сега. Може да се задават въпроси, защо и как, – но това няма да промени реалността. Ти вече си такъв, какъвто си и се движиш по еднопосочен път от старта до финала. Изминатата дистанция е миналото, за което е безполезно да се оплакваме. Трябва само да изясниш, как най-добре да се погрижиш за бъдещето.

Що се касае до пътищата, развиващи основата, с тях, както казва Баал аСулам, също нищо не може да се направи. Разбира се, от пшеничното зърно израства клас пшеница, а от оризовото – ориз. Тези промени са добавки към основата, нейните „одеяния”. Освен изначалните данни, съдържащи се в решимо – „информационната частичка”, заложена във всичко, има също и следващо развитие, втори фактор, който също е предопределен.

Значи, свободният избор трябва да се търси в третия или четвъртия фактор.

От урока по статията “Свобода на волята”, 18.12.2011

[63487]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Любовта, която разкрива науката кабала, е законът на природата. Трябва да се отнесем към нея като към основната сила, съществуваща в природата, без която не би възникнала нито една форма на живот.

Два обекта могат да съществуват само чрез взаимно отдаване, взаимно участие, равновесие между тях, съгласно подобие в свойствата, привличане един към друг. Дори на неживото ниво противоположните части – електрони и протони – съществуват заедно в единна система, наречена „атом”, „молекула” и т.н.

При по-голямо обединение започва взаимна работа на растителното ниво с присъщата фотосинтеза и други механизми. Възниква обмен на веществата заедно със съпътстващи го системи, а между тях – взаимно отношение, основано на интереси. В крайна сметка те не могат да съществуват без двете сили на: привличане и отблъскване, получаване и отдаване.

На животинското ниво системите на получаване и отдаване вече не съществуват в един обект, а между различни тела, които трябва да се обединят за продължаване на рода. Те зависят една от друга, помагат си една на друга и благодарение на това, животът продължава.

Дори ако допуснем, че това се случва инстинктивно, по волята на природата, то вече виждаме две противоположни сили, взаимодействащи си в равновесие една с друга. Като цяло целият комплекс на неживото, растителното и животинското ниво на природата е напълно балансиран, а всички негови части зависят една от друга.

Но човекът много се различава от тези системи: силата на привличане, на получаване, са силно изразени – злата сила, която той не уравновеся с добрата. Това отделя човека от животинския свят. Ние се различаваме именно по злата сила, която е отпечатана в нас, която иска да поглъща повече и повече, да притежава и управлява. Като резултат, ставаме по-силни от природата, но всъщност това е едно много малко преимущество.

В крайна сметка, природата е мъдра и двете противоположни сили в нея са балансирани. За да предизвика общо придвижване и развитие, тя задейства една по една тези сили, запазвайки общия баланс. От друга страна, човекът, с неговата душа и голям егоизъм, се издига на животинското ниво, над равновесието, като показател, който нараства все повече и повече.

От урока по статия на Рабаш, 13.12.2011
[63052]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - No Comments→

Човек не знае в какъв свят се намира. А той се намира в Природата, която го хвърля от състояние в състояние. За своя кратък живот от няколко десетки години, нищо не успява да разбере. А само преди някакви сто и петдесет години, хората са доживявали не до седемдесет, а до четиридесет. И независимо от двойното увеличаване, виждаме, че по предишному не могат да разберат смисъла на живота. В своите търсения човечеството все още не знае какво и къде да търси.

Неясен е даже самият въпрос за смисъла на живота. Откъде и накъде води той? Има ли цел? Какво се случва с нас? Всичко е в мъгла.

И така, хората се намират под властта на Природата. Никой не получава свише книга с откровения. Всичко разкриваме в своя свят – тези открития съставляват нашето разбиране и осъзнаване на реалността. Покрай собственото си естество с неговите пет сетивни органа, в човека е заложена способността да разкрие нещо по-голямо. Но това е в потенциал, а на практика построяваме отношението си към живота и Природата на основата на това, което виждаме. Така възникват простите теории за мирозданието, обусловени от живота в този свят.

Поначало човек се е отнасял към света просто, както към природата. Виждал е единната конструкция, единната картина, в която всичко е взаимосвързано, в която до природата е близък и той самият. Това е много древен подход, в рамките на който на човек по принцип всичко му е ясно, доколкото всичко е видимо.

По-късно е започнало деление на явленията в природата на добри и лоши. Човекът е станал по-егоистичен, вече не се е чувствал интегрална част от природата и тогава е разкрил в нея различни граници, представящи се в очите му като положителни или отрицателни. Сортирал е елементите на въздействие на обкръжението, поделяйки ги или на полезни, или на вредни, и с това е сформирал представата си за добрите и злите сили.

Поначало това е било обобщено противопоставяне на доброто и злото, а след това те са започнали да се раздробяват на множество частни сили, докато не възникнали храмове и пантеони на божествата. Така в своя егоизъм човек се е отдалечавал все повече от картината на единната природа.

От урока по статията “Мир”, 16.12.2011

[63337]

Filed under: Ежедневен урок, Развитие на егоизма - No Comments→