Entries in the '' Category

Измерителен прибор в три линии

Въпрос: Как да се събудиш от дълбок сън, а не да чакаш, докато пробуждането дойде само? Вие казахте след конгреса, че трябва да се грижим,  другарите да не паднат.

Отговор: Ако ще гледаме безпристрастно на себе си от страни, на състоянията, които сме преминали, то ще съберем опит за всички бъдещи „поколения“, тоест бъдещи състояния. Ще знаем, че след подема идват падения, след насищане – настъпва мъгла, притъпеност на усещанията.

Не е страшно, затова ще знаеш процеса. Спокойно ще го изучаваш, в балансирана форма. Науката кабала – е самопостижение, и нищо повече. Освен мен, няма никой. Колкото повече опознавам себе си вътрешно – благодарение на това, разкривам Творецът, който ме е създал.

Няма човечеството, този свят, висшите светове… Нека да опозная самия себе си, преминатите от мен състояния! Това състояние в мъгла – и хубавото. А преди е било друго – също забележително. А ние искаме да го тушираме, поправим, да го преобърнем, разбием. Но защо?

Преди всичко, трябва да се изясни. Отделно слиза светлината, която изяснява, и отделно – която поправя, и не трябва в мига да се отказваш и казваш, че не искаш това състояние. Отначало погледни, какво точно не искаш!

Ако все още се намираш в състоянието от конгреса – постарай се да не паднеш от него. Но ако вече си паднал – погледни, как падаш. Ако изуча това състояние, то по нататък ще знам, как правилно да го използвам.

Ако не преминавам през тези състояния, няма да знам всички „за“ и „против“, защо и откъде идва – как ще опозная себе си? Нима някога съм казал, че това състояние трябва да се изтрие, без да се изучи? Преодоляване на падението и ускоряване на времето – означава, бързо приключване на неговото изясняване, за да дойде веднага след това поправянето – тоест подем.

Но това вече е друг подем. Знаем, че Малхут на висшия се превръща в Кетер на низшия. Това означава, че което съм считал за подем в миналото състояние, сега, в моето текущо състояние, се счита падение!

И сега трябва да се издигна качествено, осъзнато, с голяма дълбочина на анализа. Така, че моя предишен подем, сега се разглежда като падение! Това, което съм считал за отдаване – след изясняване, считам, че е получаване! Преди за мен то е било Кетер, сега виждам, че е Малхут.

И не мога да го направя, ако не проведа ясен анализ за своите състояния на подем и падение, на мъглата. Изучавам, колко съм се наситил, колко съм уморен и не желая да правя нищо – като учен, наблюдаващ за своето куче или опитен заек, проверявайки и изучавайки го.

Имам точна научна методика, нужно ми е да знам: какво означава за мен „да получавам“, и какво означава „да отдавам“, кой съм аз и моето общество – и Творецът горе. А приборите, използвани в този експеримент – са моите чувства и разум. С тях работя, за да разкрия всяко състояние.

Разбирам: какво идва от страна на получаването, и какво от страна на отдаване, какво излиза от мен, и какво от влиянието на обкръжението – и къде се намират тези параметри спрямо целта, за да бъде в средната линия. Приборът за измерване са трите линии.

От урока по учение за „Десетте Сфирот“, 15.12.2011

[63305]

Съвет за желаещия да поправи душата си

Въпрос: Как да се използва понятието „любов към другарите“, за да се придвижваш към него дори тогава, когато не чувстваш тази любов и съединение?

Отговор: Ако чувстваш, че си длъжен да се придвижваш в направление на любов към другарите, защото с това поправяш своята душа – то на теб е ясно, какво правиш.

Ако ти си в такова състояние, че не усещащ в него необходимост, то трябва да търсиш съвети, помагащи да се разкрие необходимостта и важността от достигане на тази любов. Освен това, няма нищо. Ако „любовта към ближния, както към себе си“ е главното правило на Тора, то не е нужно да изпълняваш друго освен него. Всяко твое действие – и в чувствата, и в разума, трябва да бъде насочено към достигане на голяма любов, голямо съединение.

Струва ни се, че това е нещо просто, и не разбираме, какво толкова особено има – не чувстваме никакъв вкус. На нас ни се искат някакви сериозни дела, и съвършено не възприемаме принципа на любовта към ближния.

Но ако разбирам, че егоизмът е целият материал на творението, и мога правилно да го обработя, само работейки над отношението между мен и другарите, то нашите с тях отношения се превръщат в поле. Ако го използвам правилно – то ще се превърне в поле, благословено от Твореца. А ако не – то ще бъде поле, по което вървят грабители и хищни зверове.

Струва ни се, че това не е важно, не е сериозно нещо, и в света има по-възвишени цели. А тук става въпрос за някаква любов един към друг, сякаш ни призовават да бъдем добри деца. Но освен това, действително няма нищо друго.

От урока по статия на Рабаш, 14.12.2011

[63378]

Липсва ни само екранът…

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво ще препоръчате на англоговорящите слушатели при четене на книгата Зоар: да следят текста, отпечатан на хартия или просто да слушат? На иврит или на английски?

Отговор: Ако човек просто слуша звученето на текста, който четем, но през цялото време пoлага вътрешни усилия за разкриване на текста вътре в свойството отдаване, желаейки това свойство да се разкрие в него – това е най-добре.

За пример, аз просто чувам звука на думите, но какво означават те – не знам. За да ги разбера, ми е нужен някакъв вътрешен преводач, който ще ги превежда за мен. Преводач, който да преведе думите на Зоар за мен – това е само свойството отдаване, ако се разкрие в мен. Тогава веднага ще разбера за какво става дума. Ще видя тази картина чувствено, ще вляза в нея, тя ще оживее в мен.

Нямам нужда от нищо друго, освен свойството отдаване. Тогава всичко, за което се говори в науката Кабала, веднага ще разкрия вътре в това свойство. Точно като превод по телевизията, но ти не можеш да включиш екрана. Веднага щом го включиш – в този миг ще видиш. А засега? И все пак има нещо, което се крие зад екрана, тече по проводниците, но ти не можеш да го включиш.

Липсва ни само екранът…

От урока по книгата Зоар, 15.12.2011

[63211]

Нашият живот е станал по-дълъг, но тъжен

каббалист Михаэль ЛайтманПубликация: Италия – застаряваща, но здрава, е третата страна в Европа по продължителеност на живота. Съществуват обаче психични заболявания, което се проявява с увеличаване употребата на антидепресанти, удвоила се два пъти през последните 10 години.

Депресията се поражда от дълбоката неудовлетвореност. През последните години депресията се превърна в истински социален проблем.

Обществото не търпи слабости. Проявата на страдание е забранено. Трябва да живеем в изкуствена атмосфера на добро настроение. Меланхолията и тъгата се превърнаха в болести.

Масовата употреба на антидепресанти показва, че хапчетата са смятани за най-краткия път към разрешаване на проблема, дори без опит той да бъде решен. Теоритично, препарати трябва да се приемат в критични ситуации – докато оздравеем, но повечето хора не могат да се откажат от таблетките и не се излекуват.

Коментар: Депресията е най-масовото заболяване в света и причина за практически всички останали болести. Тъй като нашата същност е егоизмът, то неговата празнота и неудовлетвореност е в основата на общото ни състояние. А болестта е проява на дисбаланс на организма –  система, която постоянно следи за неговото вътрешно равновесие. Неравновесието между нас и природата на ниво „човек“ е причина за излизане на всички системи в природата от равновесие: на неживо ниво на природата – процесите вътре в Земята (пробуждане на вулканите, земетресенията); и на повърхността – (урагани..); на растително и животинско ниво (измиране на видовете).

[63503]

Разпад в името на единство

Баал а-Сулам, „Свобода на волята“: Разлагането на пшеничното зърно в земята се превръща в негов растеж. Това разложено състояние се нарича „основа“. С други думи, същността на пшеницата е сменила своята предишна форма и е преминала в новия стадий на разложеното зърно, наречено „основа“ и лишено от всяка форма.

Защо „основа“ не се нарича пшеницата на предишния стадий? Защото тя още обладава собственна форма и не се явява корен на следващото състояние. Пшеничното зърно трябва да се разложи, да се превърне в „сила“, в потенциал на бъдещото състояние – и само от него може да израстне нов растеж. По такъв начин, по средата е необходимо състояние на разлагане.

Въпрос: В какво е смисъла на това разложение?

Отговор: Загубата на предишната форма – за да се приеме следващата. Иначе е невъзможно. Така Кетер се обръща в Малхут, която прораства в нов Кетер, отново и отново.

Въпрос: Към какво трябва да се стреми човек в своята работа: към загуба на сегашната форма или към получаване на нова?

Отговор: Към темп на придвижване. Към повишаване чистотата на смяна на състоянията. И всеки път да се стреме към нова форма. Нека по пътя към нея да лежи стадия на разлагане – все едно. Разбира, че това е необходимо.

Точно така ни се налага да спим, преди да минем в небитието. Нима не е жалко за изпуснатите часове от живота? Едновременно знаем, че без сън, хаосът на изминалия ден няма да се подреди в главата в чекмеджета и рафтове. Всичко, каквото съм преживял, трябва да мине през обработка, индексиране и складиране. Само тогава ще бъда готов за новата работа и новото възприятие.

Въпрос: Как да се ускори темпа?

Отговор: При помощ на обкръжението, което формира в мен правилно желание.

Въпрос: И винаги ли трябва да се стремя към следващо състояние?

Отговор: Винаги трябва да се стремим към единство на Израел, Тора и Творецът. Това е следващото състояние. Всеки път това единство, само на по-висока степен, все по-мощно, „сочно“, качествено. Аз, групата, и в нас – общата Сила на отдаване, Творецът.

От урока по статия „Свобода на волята“, 15.12.2011

[63230]

Когато всички имат полза

Нашето развитие е резултат от разгръщането на веригата на решимот. Всяко решимо – това е целият свят. То ми дава усещане за света. Всичко, което сега чувствам, е свързано с пробудилото се в мен решимо. Всяка секунда в мен се сменят десетки, а и повече решимот – както се развива макарата на кинолентата. Всеки кадър ми показва картина от света посредством петте органа на чувствата, при това за всеки от тях – в негов темп: за честотата на зрението смените на кадрите са по-бързи, отколкото за слуха, а слухът малко превъзхожда обонянието, вкуса и осезанието.

По такъв начин, всяко следващо решимо включва огромно количество частни решимот, обрисуващи детайлите на моето възприятие. В крайна сметка, именно решимо усещаме всеки миг.

Въпрос: Решимот са положителни и отрицателни. От какво зависи?

Отговор: От теб. Готов ли си за разкриващото се в теб решимо? Защото то се проявява в твоите желания. Харесва ли ти обрисуваната от тях картина? Или обратно? Подготвен ли си? Признаваш ли, че Творецът е „добър и творящ добро и на лошите и добрите“? Издигнал ли си се над себе си? Приемаш ли всеки обрат като разкритие свише, идващо към в твоя полза?

Ако да, то при теб всичко е добре, и ти си поправен. Казано иначе, издигнал си се над егоизма с вяра над знанието и си приел силата на отдаване, която превишава силата на получаване. В такъв случай, разбира се, ти се радваш на всичко, което ти се разкрива, разбирайки, че всичко е към добро.

Решимот по веригата се сменят в теб до самия край на поправянето, и тази верига не зависи от това, как си подготвен. Тя си работи по своя начин. Решимот водят началото си от разбиване на съсъдите, когато получаващите и отдаващите желания са се смесили помежду си съгласно тяхната величина и дебелина, свойства и качества, и в края са създали многостранен конгломерат.

Като цяло, трябва да приемем всяка „картина“ като следваща стъпка по пътя – оптимална, най-добра, единствено възможна.

Тук възниква въпрос: как да се подготвиш към такъв подход? За това трябва съкращение, екран и отразена светлина. Тогава новото решимо пада в благодатна почва: то е – като младенец, роден в моето желание, вече подготвено така, че всичко му идва в негова полза. Идеално, че именно подобно на младенец решимо трябва да се разкрие в готовия за него съсъд.

От урока по статия „Свобода на волята“, 14.12.2011

[63128]