Въпрос: Как да пробия черупката, която не ми позволява да почувствам единството със своите другари?

Отговор: „Черупката” може да се пробие само чрез многократни удари. От собствен опит знам, че единството може да се постигне само с голяма упоритост, с голям инат и постоянна ежедневна работа в течение на няколко години. Днес този период става много по-кратък, защото светът е различен, темпът е друг. Но при всички случаи, разчупването на „черупката” се изразява в многократни действия.

Вие просто трябва да забравите за себе си и да влезете в групата. В нея чувствате смущения, желание да се отдалечите от другарите – намирате се в своеобразен вътрешен щурм. Това не е важно! Стойте вътре максимално дълго, въпреки всичко останало! Привикнете към своите усещания и останете в групата.

Направете всичко възможно, за да попаднете максимално под влиянието на другите. Няма значение, че във вас по отношение на тях има много различни отрицателни усещания, мисли и свойства. От една страна, възникващите във вас чувства, мисли и свойства идват от висшия само с една цел. А от друга страна, въпреки тях, трябва да останете заедно с всички. Това е много трудно, много тежко.

След това ще видите, че трябва да се отървете именно от всички ваши лични мисли и свойства и че цялата ви мъдрост, разбирания и лични постижения са безполезни. Просто трябва да ги изтриете, за да влезете в групата като зародиш в утробата на майката. Тогава ще започнете духовното си развитие. Затова трябва с всички сили да продължавате да се стремите да пробиете „черупката”.

Сега тя поддава, цялата трещи. Ще се разтрещи още повече, когато се съберем заедно, милиони по света, физически отделени, но обединение в сърцата. Ние действително ще съберем голяма сила, за да пробием през махсом (бариерата). Всичко се движи към тази цел.

От виртуалния урок, 20.11.2011
[61696]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Казано е: „Краят на действието е в неговия замисъл“. Можете ли да ни нарисувате картина на края на последния ден на конгреса, напълно цялостна картина, заедно с махсом (бариерата)?

Отговор:

Нямам какво друго да кажа.

То ще бъде взаимното поръчителство, напълно реализиращо се между нас, когато разкрием системата на взаимна връзка между душите. То вече е в нас и само трябва да го разкрием на най-малкото ниво. Това ще бъде достатъчно, за да влезем на първото духовно стъпало и да започнем да отдаваме светлина на света. Така другите хора също ще започнат да разкриват жиците на взаимна връзка помежду си и така ще излекуваме целия свят. Човечеството ще прекъсне своето тежко и стръмно падане и веднага ще види, че има решение.

Сегашната криза всъщност е чудесна възможност да се издигнем и хората ще почувстват това веднага. Системата на взаимна връзка ще се разкрие между тях и те ще разберат къде е решението и защо всичко се случва.

Аз наистина се надявам, че това ще се случи. По нашия път трябва да добавим само намерение: Искаме да реализираме всичко това, за да станем подобни на висшата сила, за да се отплатим на Стопанина със същата доброта, която Той желае да ни даде.

От урок по статията „Същност на религията и нейната цел“, 01.12.2011

[62256]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: На урока казахте, че сега за вашите ученици най-важното е – да расте родилото се между тях общо усещане (общото желание към свойството на взаимно отдаване), което съществува вече независимо от тях, само по себе си, като новородено, отделило се от майка си. Какви трябва да бъдат следващите ни стъпки?

Отговор: Сега ние просто трябва да се опитаме да повишаваме новороденото желание за сметка на възникващия в нас егоизъм, който прибавяме към нашата обща връзка и само засилваме с това тази наша връзка, както спортистът става силен чрез съпротивата на спортните съоръжения.

Въпрос: Но тъй като съединението се изпълнява от мъжката част на нашата световна група, какво е участието на женската част в това?

Отговор: Женската част: а) поддържа мъжете в това, дава им сила, подкрепя ги, окуражава ги; б) занимава се повече с разпространение навън, за 99%, на идеята за „взаимното поръчителство“ – интегралната връзка между цялото човечество.

[62801]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Съобщение: Огромен е рискът, че светът ще се изправи пред още една глобална икономическа криза. Това заключение се съдържа в новия доклад на Отдела по икономическите и социални въпроси към ООН (DESA).

В документа се казва, че растежа на световната икономика през следващата година ще бъде едва 2.6% в сравнение с 4% през 2011 година. Но дори тази цифра може да се надценява в случая, ако проблема с дълга в Европа не бъде разрешен, а развиващите се страни продължат политиката на съкращаване на бюджетните разходи.

Коментар: Кой е казал, че икономическият растеж означава криза? Къде да расте още повече? Трябва да расте качествено, а не количествено! За да не произвежда, продава, купува безсмислено и после да изхвърля, за да произвежда, продава и купува наново и отново да изхвърля! Необходимо е да се организира световната икономика само в производство, необходимо за удовлетворяване на всички – и нищо повече.

Не мислете за нарастващите лихвени проценти на производството, а как ние удовлетворяваме необходимите потребности на всеки – за храна, лекарства, отопление, безопасност, жилище. Да се освободят всички от ненужната и вредна работа. Освободилото се време да се дава задължително за обучение в интегралност, в новите правила за световно общежитие – на взаимно поръчителство. В противен случай ще открием не втора криза, а една непрекъсната криза, докато не поумнеем.

[62865]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Международен конгрес “Арвут”. Урок 8

Рабаш, писмо 8:  След като намерих свойството отдаване, мигновено в мен започват да светят искрите на любовта…

Отначало получаваме силата отдаване, светлината хасадим, а след това в нея се облича светлината на любовта – светлината хохма.

…И сърцето тъгува и се стреми към другарите, и ми се струва, че очите ми виждат другарите, ушите ми слушат техния глас, устата ми говори с тях, ръцете ми ги прегръщат, а нозете ми танцуват с любов и радост заедно с тях в кръга.

И аз излизам от своите материални граници, и забравям, че съществува огромно разстояние между мен и приятелите, и много километри земна повърхност ни разделят, и сякаш другарите стоят в моето сърце и виждат всичко, което произтича там.

И аз започвам да се стеснявам от своите дребнави действия пред другарите. И просто излизам от своите материални желания, и ми се струва, че няма нищо в света, освен мен и другарите. А после и моето “аз” се отменя и се разтваря в моите другари, докато не заявя, че няма нищо в света ,освен другарите.

Рабаш пише това от духовно постижение. Именно така постигаме духовна реалност: в нея няма нищо от нашето сегашно възприятие – само другарите. При това не става въпрос за лица, които се представят днес пред моите очи, а за особена вътрешна сила, която е заложена в другарите, за уникална искра, която всеки от тях е получил свише. Тези искри – са другари на моята искра. Тях и ги обединяваме в група.

Рабаш, писмо 40: Когато човек усеща любовта на другаря, в него моментално се пробужда радост и наслаждение. Защото ние, като правило, се радваме на новото, а любовта на другаря – е новост за човека…

Той я разкрива внезапно, а по-рано не е знаел, не е вярвал в това, не е бил готов да я приеме.

Нашият проблем е  не само да обичаш другаря, а да усетиш любовта от негова страна. На тази любов също се съпротивляваме, защото тя ни налага задължения. Въпреки това, откривайки новото чувство от страна на другаря, вече не мога да го игнорирам. С това самият другар започва да “купува”, привързва мен към себе си.

Човек винаги е знаел, че единствен той  се грижи за своето благо. Но в този миг, когато открива, че другарят се грижи за него, това пробужда в него несравнима радост.

Той вече не може, както преди, да се грижи за собствените си нужди. Казано е в статията “Поръчителство”: ако съм уверен, и ако чувствам, че другите ме обичат, тогава оставям грижата за себе си – оставям я безрезервно.

Това не е просто добавка на сила, която позволява да се направи нов разчет и да престанеш да мислиш за себе си. Чувствайки, как ме обичат другарите, в този миг напълно се отричам от себелюбие. Сякаш забравям за себе си, и преставам да мисля. Любов, която идва от вън, от другарите, ме обхваща и извежда извън собствените ми предели – към тях.

…И той вече не може да се грижи за себе си, защото човек е способен да прилага усилия само там, където усеща наслаждение. Доколкото той започва да усеща наслаждение в грижата за другаря – само по себе си, в него не остава място за лични грижи.

Това произтича неизбежно: ако искам да помогна на другаря,  да не се грижи за себе си, то трябва да му покажа, че сам ще се грижа за всички негови нужди. В такъв случай той, “по определение”, се отрича от себе си. Така го изкарвам от егоизма.

Тук не помагат поучения, нито традиционни мерки на възпитание. На човек трябва да се дари любов – това, със сигурност, ще го изключи от собствените нужди.

Но може ли любовта да пробуди в човек желание да се отрече от собствената си реалност? Казано е: “Любовта нарушава обичайното”. Тя не се подчинява на разум. И само когато има такава любов от страна на другарите, тогава всеки живее в свят, който целия – е благо, без всякаква грижи за себе си. Човек чувства, как открива свойството отдаване, и тогава, съгласно закона за подобието, завинаги се слива с висшия, съвършения Даващ.

Тук става въпрос за най-мощната сила в природата, за това, как се работи с любов в две направления. Дори и без противоположната сила на натиск и налягане нашия живот може да се управлява от две страни и да задължава човека към любов, по определен начин да проявява любовта към него.

Така и от Творецът към нас се спуска само любов, но по духовния път Той ни води сякаш с помощта на две “юзди”: страдания и наслаждения. И едното, и другото произтичат от любов.

Извод: ако искам да помогна на някой, това може да се направи само умножавайки своята любов. Така задължавам човека към всичко, което трябва.

За това е казано: “Купи си приятел”. Именно “купи”:  постоянно му дарявай любов, и ще видиш, колко той ще се привърже към теб. Ти “получаваш” него, спояваш го със себе си – и пораждаш такава ответна реакция. Като резултат всеки от нас се включва в другия.

И ако всички приятели се включат един в друг, то всеки от тях получава съвършения съсъд на Безкрайността, съвършената душа. Така постигаме не само своя личен корен, но и цялата Малхут на света на Безкрайността с всички светове НаРаНХаЙ – най-мощната сила в цялата реалност.

От 8-ия урок на международния конгрес “Аравут”, 08.12.2011

[62781]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Подготовка за конгреса

Единственото нещо, което ще ни помогне, е обединение. Ти зависиш от другите и го знаеш. Знаеш, че разумът и чувствата няма да те доведат до никъде. Те ще продължават да се променят, накланяйки се ту на една, ту на друга страна, но без резултат. Ти си като мъртво тяло в обществото на приятелите.

Обществото погребва твоя егоизъм в земята и издига душата ти нагоре. Така че му позволи да направи това. Повярвай ни, ти наистина си мъртъв. Така че ни дай шанс да се погрижим за теб, да те съживим.

Ето какво пише Хаим Витал в книгата „Вратата на прераждането“: Моят учител (Ари) предупреди мен и всички приятели, които бяха с нас в групата, че трябва да приемем върху себе си заповедта за любов към ближния като към себе си и да се стремим към любов към всеки човек в Израел като към себе си. Посредством това, молитвата на човек се приема, която е събрана от целия Израел и е способна да извърши поправяне горе. В любовта към приятелите всеки човек се включва в приятелите като орган в едно тяло. Нашият учител ни предупреди за това особено много.

Ако човек е разбрал, че няма друг път, че просто трябва да се отдаде на обществото, той ще се включи в приятелите и ще си помогне. Няма кабалист, който да не е писал за това или който да не е предал това на своите ученици. Това е основаването на нашето кли.

Започваме практическата подготовка за конгреса. Това е необикновен конгрес. Всички виждат колко е специален, каква вътрешна и външна подготвителна работа вече сме направили. Затова нека се опитаме да прекараме последните няколко дни и часове преди откриването на конгреса в обединение, в разбиране, че е невъзможно без това.

Съветвам ви да си копирате всички откъси, които използвахме на конгреса в пустинята Арава. Нека приятелите да ги прочетат и да ги преведат, да ги обсъдят в свободното си време, така че да нямаме нито една минута без обединение. Тези думи на кабалистите са чудесни послания на обединение и имат огромна сила. Нека да бъдат основа на всичко, което правим.

Призовавам ви да разберете, че тук никой не е свободен от взаимно поръчителство. Всеки човек е отговорен за всички. Дали го иска или не, той е бил доведен в групата, бил е определен за посланик и за отговорен човек. Дори ако е навън, във външния свят физически, а не тук, това няма значение, той е отговорен за всички.

Затова нека непрестанно да се държим за обединението, в което постигаме Твореца. Нека да не оставяме тази цел дори за момент. Нека всеки момент да чакаме висшата светлина да дойде, да освети нашите малки, грешни желания и да ни обедини. Тогава тя ще влезе и ще запълни това обединение, което е създала, и ние ще постигнем разкриването на Твореца пред творението. Сигурен съм, че вървим точно към това.

И след като веднъж съм придобил тези гореспоменати одежди, искри на любов веднага започват да светят в мен. Сърцето започва да желае да се обедини с моите приятели и ми се струва, че очите ми виждат моите приятели, ушите ми чуват техните гласове, устата ми им говори, ръцете ги прегръщат, краката танцуват в кръг, в любов и радост заедно с тях и се издигам над своите материални граници. Забравям голямото разстояние между мен и приятелите, простиращата се земя с километри не стои пътя ни.

Сякаш приятелите ми стоят точно в моето сърце и виждат всичко, което се случва там, и аз се засрамвам от моите дребни действия срещу тях. Тогава просто излизам от материалните съсъди и ми се струва, че няма друга реалност в света освен приятелите и аз. След това дори „азът“ се отменя и се потапя, слива се с моите приятели, докато аз не заявя, че няма друга реалност в света – само приятелите. (Рабаш, Писмо 8).

От урок по статия от книгата „Шамати“, 02.12.2011

[62519]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Как групата се отнася към другаря, който има възможност да отиде на конгреса, но не отива, заради егоизма си?

Отговор: Жалко е, ако човек има тази възможност, но не я използва. Той просто не знае какво губи.

Трябва да разберем, че Творецът дава на всекиго от нас определени условия. И в тези условия трябва да дадем максимума от възможностите си.

Разбира се, трябва обезателно всичко да се обмисли, за да не загубим работата, за да не изхарчим всичките си спестявания за билет, да не влизаме в конфликт със семейството.

Но ако след рационално обмисляне, човек вижда, че има възможност, но не се възползва от нея, означава, че не полага нужното усилие, за влизане във Висшия свят. И тогава не трябва да има никакви претенции нито към нас, нито към Твореца, нито към когото и да е. На практика такива хора, като правило, после ни оставят. Опитват се да се оправдават, обвиняват нас, методиката и си тръгват.

От виртуален урок, 27.11.2011

[62365]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Забележително участие на институтът ARI на международен семинар за жени

Членовете на нашия институт ARI, Рахел Лайтман и Норма Ливне, бяха избрани от международния проект Millenia 2015 сред стотици кандидати от целия свят да участват в семинара „Жените – активисти на развитие за глобални промени“, който се състоя в Париж, Франция на 21.11.2011 г.

Конференцията беше организирана от института „Detree“, европейски неправителствен изследователски център за регионално развитие.

50 жени представители на университети, научни институции, международни организации и икономически и социални структури от 17 държави се събраха за събитието в центъра „Ecole des Mines“, Париж, който се счита за равностоен на университета Харвард за изследвания в икономиката, науката и социологията.

Чрез нашите материали и активно участие в дискусиите, ние допринесохме за предвиждането на прогнозата, която стана основа на международната конференция, която ще се проведе в щаб-квартирата на ЮНЕСКО в Париж през 2012 г.

Ние от института ARI се фокусираме върху укрепване взаимовръзката между жените, върху образование за жени и момичета, върху допълващата роля на мъжа и жената. Публиката беше много възприемчива и нашите предложения и визия бяха включени в обобщението на събитието за по-нататъшно включване в международните работещи групи на високо ниво. Създадохме контакти за бъдещо сътрудничество с колеги от Канада, САЩ, Франция, Панама, Швейцария, Италия.

Международното общество Milennia2015 събира повече от две хиляди експерти в 79 държави, жени и мъже, за да подсили и промотира разширените права и възможности на жените по целия свят.
[61951]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Каква е психологическата промяна, през която трябва да преминем?

Отговор: Преходът към усещането на висшия свят е само психологическа промяна, през която човек преминава. Той пак усеща нашия свят, продължава да живее както обикновено. Нищо не изчезва и не му убягва. Той си остава нормален човек: в семейството, в дома, на работа и навсякъде. И все пак като допълнение той получава „вътрешно превключване“, промяна, която му позволява да започне да усеща друго свойство, съществуващо в нашия свят –  свойството отдаване.

Това свойство е много по-високо от свойството на получаване, на което е основан нашият свят, защото то е неограничено, безкрайно и съвършено. То е свободно! То е всемогъщо! Затова се нарича „Творец“.

Свойството отдаване поддържа нашия свят и го храни като майка, включително нашият егоизъм, нашето свойство на получаване. Всичко в нашия свят: неживото, растителното, животинското и говорящото ниво на природата, всички те са свойства на получаване. Ние самите, бидейки свойство получаване, възприемаме само тези форми на егоистично съществуване.

Когато придобием  свойството отдаване, започваме да усещаме напълно различни сили, полета и свойства, които са много по-обширни и възвишени от нашия свят.

Когато влезем в полето на отдаване и започнем да го усещаме, тогава целият свят, целият космос и цялата вселена веднага се свиват до минимално измерение. Всичко извън нашия свят започва да се усеща наистина безкрайно и неограничено като самото свойство отдаване. Усещаме, че живеем в него и се развиваме по 125 стъпала, за които учим в мъдростта на кабала.

Надявам се, че ще достигнем това състояния на идващия конгрес. Всичко зависи само от подготовката на хората, които ще се съберат там. Дори случайни хора с минимално егоистично желание или начинаещи, които не разбират напълно защо са дошли да участват в това събиране, няма да ни пречат.

Главното е, че ако ние, всички активни членове на движението „Бней Барух“ и приятелите от чужбина, се съберем заедно и всички тези, които няма да могат да дойдат, а се свържат с нас виртуално, тогава ще можем лесно да включим в себе си всички нови посетители и тези, които са там случайно и които ще участват в този конгрес неволно. Ние сме ключът, сърцевината и основната част на тази велика връзка за постигането на висшия.

От виртуалния урок, 20.11.2011
[61710]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→