Entries in the '' Category

Подем над материалната действителност

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Всеки, който не успя да присъства физически на Конгреса, се старае да се обедини виртуално. Как да проверим, че правим всичко възможно, за да поддържаме другарите на Конгреса и по целия свят? Как най-ефективно да се проведе огледалният конгрес, за да ви предадем силата на общия ни стремеж към разкриването на Твореца?

Отговор: Всеки от нас се намира в своята централна черна точка, отделен от другите. Такова е състоянието на всички хора по света.

Ако искаме да се обединим, то разширяваме точката в кръг и тогава създаваме над нас духовния съсъд. Там няма тела, а единствено само нашите помисли и желания, устремени към единство. В тях и съществуваме. В този свят не можем да сме в такова състояние – буквално висим във въздуха и физическото ни местоположение не е важно. Можеш да се намираш в Израел или в Рио де Жанейро и няма никаква разлика, защото духовното състояние няма отношение към материалното разстояние.

Времето, движението и мястото губят значението си. Например, четейки статия от ”Шамати” можеш да усетиш Баал а-Сулам или Рабаш, който го е записал с неговите думи. Четейки трудовете на Ари ще го почувстваш, а четейки книгата Зоар ще почувстваш групата на раби Шимон. В духовното времето не съществува, излизаш извън пределите на черната си точка.

И затова трябва да се разбере, че всичките ни другари по света, занимаващи се само с едната точка от реалността, разбира се, са способни да се издигнат над днешното си състояние и да се обединят помежду си. Надявам се, че ще настъпи такова време, когато въобще няма да ни се налага да се събираме в този огромен павилион. Ще правим  това заради външния свят, за да привлечем всички нови хора, но за нас самите физическите координати няма да са важни, понеже всеки от нас ще бъде съединен с духовната платформа, в духовен съсъд. Ще бъде заедно с другите, независимо дали физическото му тяло е още живо или вече не.

Нито времето, нито движението, нито мястото не ще ни ограничават. Тях ги няма в духовния съсъд – трябва само да се издигнем към него, да се изкачим на първото духовно стъпало. Това е и целта на днешното ни, засега физическо обединение. То е предназначено само за подема нагоре, затова не трябва да усещаме телата, а трябва да се издигаме над тях.

От подготвителния урок за конгреса ”Арвут”, 04.12.2011

[62562]

Уроците на един нов свят. Човеко – болтчетата на технократския свят

Ние сме толкова въвлечени в играта, която е подкрепена от становището на цялото общество, че тя съвършено ни е поробила. Стигнали сме до тук, че целият ни разум и подход към живота, е привързан към работата. Човек се бои да излезе в пенсия – той мисли: а какво ще правя от сутрин до вечер, получавайки толкова свободно време? Не е свикнал свободно да се разпорежда със себе си и не иска да бъде свободен.

Дори връщайки се у дома от работа, продължава да работи в дома  си – на същия този компютър. И когато заминава в отпуск, не се разделя с мобилния си телефон и интернет, оставайки постоянно свързан към тази система, сякаш поробен неин малък винт, един от многото други.

Този стил, наложен за последните десетилетия, е определил такова направление в живота на човек, че не е способен да се почувства свободен. Представете си, че би бил зает 3 часа през деня, изпълнявайки някаква необходима за обществото работа и с това обезпечава своето съществуване. А през цялото време може да почива и да се занимава с нещо за душата. Но дори не можем да си представим, че е възможно такова нещо.

Попаднали сме в такова робство, че изобщо не знаем, с какво да се занимаваме в живота, ако не е работата. Затова ни предстои да преживеем много голяма революция, природата сега ни поставя пред нови условия, променяйки ни вътрешно, и обкръжаващата среда около нас. Тя разрушава нашия господар – цялото това огромно човешко общество, поробило ни, и с това ни заставя да се променим и намерим нов подход върху живота.

Животът ще стане съвършено друг – ще бъдем задължени да се развиваме, като хора. Вместо 10-часов работен ден и цялото останало време, когато продължаваш да мислиш за нея – ще работиш три часа, а през останалото време ще се занимаваш със съвършено други дела.

Но трябва да се разбере, с какво ще се занимаваш. Нали няма да се греем само на слънце, като лениви, сити животни, почиващи след хранене и нищо не правещи, докато отново не огладнеят. Трябва да търсим за себе си „човешки“ занятия, с които  да се занимава човек в този свят.

Освен 3 – те часа, посветени на работата и няколко часа домашна работа – цялото останало време ще бъде запълнено с най-важните за човека неща, носещи напълване на душата. А работата и домашните задължения ще се възприемат единствено като необходимост, неизбежна за живота в този свят.

Той би бил щастлив да не се занимава с това, защото трябва да намери своето настояще, достойно за човека занимание , за да се освободи от  7-8 часа труд, и да му отдава с цяла душа.

От беседата „Уроци на един нов свят“, 01.12.2011

[62552]