Въпрос: Представям си 72-та часа на конгреса. Как този процес ще ме отведе към Един, Единен и Единствен?

Отговор: Влизам в залата на конгреса сякаш в свещен басейн (в миква) – в такова място, което ще ме изчисти и поправи. Това място, запълнено със свята вода, свойството Бина – майчиното лоно, в което се включвам, за да израстна. Не е необходимо нищо, освен имплантиране – като капка семе вътре в матката. Трябва само да се прикрепя – всичко останало ще направят другите. Трябва само да се включа в това, което произтича.

Написано е: “Творецът пребивава вътре в своя народ”! “Вътре в народа” – тоест там, където се събират всички, и всеки отменя своя егоизъм, доколкото е способен, заради това, да се съединим заедно. И тогава разкриваме, че там вътре в това съединение присъства висшият – Малхут, Шхина. А вътре в нея – Шохен, Творец.

Повече нищо не е нужно! Ела и не философствай – изгуби своето “Аз”: влез и се разтвори. Молят те да направиш нещо – направи го. Просто се включи вътрешно, без всякакви изяснения. Главното – да плуваш в общото течение.

Ето защо този конгрес подхожда на всички – на всеки човек. Ако може той да дойде така, там ще възникне мощна сила, която взима власт над нас и ще ни завърти всички в един водовъртеж – като едно цяло, повече нищо не е необходимо. Не трябва особен ум и дълго учение – само една сила. С нея ще получиш впечатление от висшето, от горната степен. Ела!

Дошъл си тук: пееш, танцуваш, ядеш, приготвяш храна – и колкото можеш повече отменяш себе си относително това, което произтича. Това те привежда към по-висока степен, защото тя се намира там вътре – в съединението на хората.

Традиция е да се устройват съвместни трапези, да се пеят песни, да се танцува – установена е от кабалистите. Всичко това води до съединение, а без съединение е невъзможно. Аврам, когато е канел гости в своята шатра и преди всичко ги е канел  да заемат местата си на общата трапеза, и едновременно е обяснявал, че е необходимо да се съединиш и да обичаш ближния.

Без съединение нищо не се получава. Разбирам, че нашия егоизъм, цялата наша природа е  против това. И аз самият някога бях против съединението, повече от теб. Но не е страшно – срещу всеки егоизъм съществува сила, способна да го победи. Главното е да се постараеш колкото се може по- решително да се настроиш, че ще дойдеш и там ще изгубиш себе си.

Изгуби се неизвестно къде, сякаш кесия – била и вече не. Но какво да се прави, била, а след това се изгубила! Пробвай!

От урока по “Учение за “Десетте сфирот”, 28.11.2011

[62141]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Трябва да създадем такова обкръжение, което би ни позволило да преминем от получаване заради себе си към получаване заради Твореца, от любов към себе си към любов към Него. Какво означава ”към Него”? Кой е Той? Какво ми дава Той? Нищо не знам и никой не познавам.

Творецът е скрит и е скрит специално. Тъй като все още нямаме екран, ние не можем да влезем с Него в контакт. Доколкото аз все още съм егоист, крадец и лъжец, мен не трябва да ме допускат в никое прилично общество. Забранено ми е да влизам в двореца, където има огромно количество богатства, храна – там аз веднага ще започна да поглъщам всичко и да си тъпча джобовете. По този начин, никога няма да стигна до подобие с Твореца, затова не ме пускат при него. И това, че сега се намираме в тъма, в неразбиране, не усещаме Висшия свят и Твореца – то ни е от полза и спомага за нашето развитие.

Когато все пак започнем да разкриваме това състояние, ще влезем в чертозите на Твореца, залени от светлина и ще можем да правим всичко, каквото си поискаме и да се напълваме с каквото си поискаме? Тогава, когато наистина ще владеем себе си и ще се държим прилично в обществото. Тогава всичко кавото има там, ще ни се открие в наша полза, за да се извисим и да станем такива, като онези поправените души, които се намират там, да станем такива като тях, като самия Творец.

Как се осъществява това? В нашия свят ни се дава възможност да бъдем в контакт с други хора и да се опитваме да създадем помежду си такива условия, когато ще мога да образувам с тях малко общество, наречено група, където всички се намираме във взаимно отдаване един на друг и във взаимна връзка. Не сме задължени един на друг с нищо. Нашата връзка е необходима само за да разкрием света на отдаването и любовта, Висшето измерение наречено Творец, Бог което е – просто любов и отдаване.

Ако желаем действително това, ние можем заедно с нашите близки другари имащи същата цел в живота – разкриването на Висшето състояние, да се тренираме един друг.

Ако достигаме такова състояние, когато ще можем да се обединим, да анулираме собствените си интереси, да се обърнем към отдаване на другите и по такъв начин да започнем да действаме, тогава ще започнем постепенно да се изкачваме по планината, на която се намира Твореца.

Изкачвайки се при него, ние преодоляваме много големи препятствия. Както е казано в примера на Баал а-Сулам, по пътя към замъка стоят стражи, които грубо ни отблъскват и колкото по-нагоре се изкачваме, толкова стражите действат с по-голяма жестокост. Т.е. те предизвикват в нас такива жестоки отношения един към друг – завист, ревност, ненавист, злоба – че ни е все по-трудно и по-трудно да се съединим помежду си в група, заради висшата цел, заради постигането на любовта, взаимодействието, взаимната помощ, взаимното поръчителство. ”На кого? С кого? Какво?! …” – аз започвам да усещам, че не желая никакъв контакт с тях и съм готов да ги пренебрегна.

Много вече са падналите от тази планина, търколили се в подножието и – там където се намира цялото човечество, а ние все още продължаваме да се катерим с останалите другари. Колко от нас ще се изкатерят? Не се знае. Колко още ще отпаднат? Не се знае. Всичко зависи само от нашата взаимна помощ, и повече от нищо!

От виртуалния урок, 06.11.2011

[62029]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Не мога по никакъв начин да направя връзка между нас и това, което четем. Изглежда сякаш материалът, който четем, виси във въздуха и няма нищо общо с мен. Как мога да го свържа със себе си?

Отговор: В момента не усещаш никаква връзка с материала, който четеш, защото не си свързан с приятелите, с нито един от тях. В момента, в който започнеш да отдаваш на някого, веднага ще разбереш какво е парцуф (духовен организъм), цимцум (съкращаване на желанието) и масах (анти-егоистичен екран), как се прави разчет с намерението за отдаване, как си свързан с другите чрез духовния парцуф и какво се нарича ибур (зачеване), йеника (кърмене) и мохин (съзряване).

Какво означава да породиш някого? Пораждам моето отношение към някой друг. Когато родя всички мои отношения към всички останали, това означава, че пораждам всички парцуфим на моята малхут, на моето желание.

Пораждам всички парцуфим отдолу нагоре, от моята малхут (желание за получаване) към кетер (желание за отдаване) на света на Безкрайността. Този подем се състои от 10 сфирот и трябва да породя моята връзка към целия свят в тях.

Как мога да усетя целия свят и всички хора? Много е просто. Колкото повече се приближавам към духовната система, толкова по-ясно разкривам мрежата от връзки пред мен. За нашите земни връзки дори се казва, че чрез 6 души, които познавам, мога да се свържа с останалия свят. Тоест виждаме, че е възможно.

В духовния свят ще се чувстваш така, сякаш всеки наистина е до теб. Това e трудно да се разбере, но действително цялото човечество е до теб. Ще се свържеш с всеки един не по непряк начин както в нашия свят, където разкриваме, че чрез 6 души може да осъществим контакт с останалите, а директно с всеки един.

Тук говорим за връзка не както в нашето тяло, където има определен ред и система на връзки. Отдавайки на всяка една част от духовното тяло, аз се свързвам с всеки един директно като точка на лист, сгънат няколко пъти, която е залепена за всички други точки. Свързвам се с всеки и отдавам на всеки, създавайки парцуфим.

Астрофизиците всъщност откриват, че нашата вселена съществува в такава „сгъната“ форма.

От урока по “Учение за десетте Сфирот”, 06.11.2011

[61099]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Конгресът в Арава. Урок №2

Това е вътрешно упражнение: далечни сме един от друг по своите свойства, мисли – чужди и различни, отделени от личния егоизъм на всеки. Така много сме, и толкова се отличаваме един от друг, за да можем за сметка на своето съединяване да разкрием Твореца.

Нашите различия, разделението и отблъскването помежду ни – това е дистанцията до Твореца. Виждам, колко съм далеч от тези хора, които учат заедно с мен, тоест от най-близките в света до мен хора по дух, цел, стремеж, разбиране на живота. И въпреки това, сме така далечни. А още повече съм далеч от всички останали хора в света. Ако проверя себе си относно всеки, то цялата тази съвкупна разлика, ще бъде дистанцията между мен и Твореца.

Сега става по-разбираем смисълът на групата. Затова се обединяваме помежду си, за да можем поне между нас да постигнем някакво съответствие и да се приближим един към друг, което означава да бъдем по-близо до Твореца. Поне да преодолеем различията помежду си. Отблъскваме се от своя егоизъм, издигаме се над него, искаме да се съединим само в своите висши мисли и желания, за да може в някаква форма да се приближим към Твореца.

Така започваме пътя. А след това ще видим, че тук няма хора, няма отделни души, няма нищо – има само затъмнение на зрението, заради което вместо Твореца, виждам хората. Сякаш не мога да оправя фокуса, всичко ми се размазва и удвоява, и вместо един човек, виждам двама-трима-четири… Така и сега виждам пред себе си някакви милиарди тела. Но ако ми се отдаде да ги съвместя всички заедно, се получава Творецът.

За това и е необходима групата, за да мога поне някак да започна този процес.

Всички наши упражнения за съединяване трябва да бъдат насочени към разкриване на Твореца! Защото те са средство за неговото разкриване. Иначе сама по себе си групата няма смисъл, а само от гледна точка на казаното: “Исраел, Тора и Творецът – са едно цяло”.

Баал а-Сулам пише, че в социалистическа Русия са извършили страшно престъпление с това, че са започнали да строят алтруистично общество и съвършено са извратили този принцип да бъдеш един човек с едно сърце, с едно желание, с една цел. Всички са били заедно, имало е справедливо разпределение, взаимно поръчителство – всичко е било забележително, освен едно: това, което е било средството за достигане на целта– те са поставили своя цел. И с това са загубили на едро.

Все едно, че фокусирам и съвмещавам образи, които се разплуват пред мен, за да видя тях самите, а не това, което стои зад тях. И разбира се ще пропусна, защото моят фокус е насочен не на това, което се скрива зад тези миражи, а направо на самите тях. И затова Русия претърпява неуспех.

Не трябва с нас да се случи нещо такова, и затова винаги трябва да присъстват трите съставляващи: аз самият, групата – мястото или средството за разкриване и Творецът, тоест разкриване на Твореца от творенията.

От 2-я урок на конгреса в Арава, 18.11.2011

[62147]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство - No Comments→