Баал а-Сулам, “Същност на религията и нейната цел”: Нравствеността, или етиката, се основават на опитно познание, тоест на практически анализ и на разсъдък. Цялата същност на системата сама по себе си не представя нищо друго, а освен краен извод за вредата, нанесена от зърната на егоизма.

…След като са пораснали, са се разкрили в нас. Този подход се строи на личен опит: само след многочислени наказания инатото дете се замисля за причините. Така и ние преживяваме отначало неприятните усещания от тези или други действия и чак след това започваме да правим изводи. Такъв е пътят на страданието: страдам докато, това не ме принуди да променя своя път.

Тук всичко зависи от моя егоизъм, който прави разчет за изгода. Например, седя в неудобна поза и не искам да се помръдна, за да я променя. Страдам – но не достатъчно, за да изменя позата. Дълго ли ще остана в такова положение? Дотогава, докато страданията не се усилят толкова, че за мен да стане изгодно да положа усилие и да седна иначе.

Този разчет се привежда винаги, и нашето тяло отлично се справя с него: можем да се откажем от текущото състояние само в условията на  страдания, от които ни става целесъобразно да вложим енергия и да преминем в друго състояние, където няма да ги има.

По такъв начин, моят разчет зависи от съпоставянето на страданията, наслажденията и усилията, които са необходими за преминаване в друго състояние. Изчислявам, превъзхожда ли очакваното наслаждение моите текущи страдания и усилия, които трябва да изразходя. Много проста формула:

В такъв случай мога да осъществявам преминаване от състояние в състояние, от зло в добро, защото това си струва.

От урока по статия “Същност на религията и нейната цел”, 01.12.2011

[62276]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →