Фокус в безкрайността

Конгресът в Арава. Урок №2

Това е вътрешно упражнение: далечни сме един от друг по своите свойства, мисли – чужди и различни, отделени от личния егоизъм на всеки. Така много сме, и толкова се отличаваме един от друг, за да можем за сметка на своето съединяване да разкрием Твореца.

Нашите различия, разделението и отблъскването помежду ни – това е дистанцията до Твореца. Виждам, колко съм далеч от тези хора, които учат заедно с мен, тоест от най-близките в света до мен хора по дух, цел, стремеж, разбиране на живота. И въпреки това, сме така далечни. А още повече съм далеч от всички останали хора в света. Ако проверя себе си относно всеки, то цялата тази съвкупна разлика, ще бъде дистанцията между мен и Твореца.

Сега става по-разбираем смисълът на групата. Затова се обединяваме помежду си, за да можем поне между нас да постигнем някакво съответствие и да се приближим един към друг, което означава да бъдем по-близо до Твореца. Поне да преодолеем различията помежду си. Отблъскваме се от своя егоизъм, издигаме се над него, искаме да се съединим само в своите висши мисли и желания, за да може в някаква форма да се приближим към Твореца.

Така започваме пътя. А след това ще видим, че тук няма хора, няма отделни души, няма нищо – има само затъмнение на зрението, заради което вместо Твореца, виждам хората. Сякаш не мога да оправя фокуса, всичко ми се размазва и удвоява, и вместо един човек, виждам двама-трима-четири… Така и сега виждам пред себе си някакви милиарди тела. Но ако ми се отдаде да ги съвместя всички заедно, се получава Творецът.

За това и е необходима групата, за да мога поне някак да започна този процес.

Всички наши упражнения за съединяване трябва да бъдат насочени към разкриване на Твореца! Защото те са средство за неговото разкриване. Иначе сама по себе си групата няма смисъл, а само от гледна точка на казаното: „Исраел, Тора и Творецът – са едно цяло“.

Баал а-Сулам пише, че в социалистическа Русия са извършили страшно престъпление с това, че са започнали да строят алтруистично общество и съвършено са извратили този принцип да бъдеш един човек с едно сърце, с едно желание, с една цел. Всички са били заедно, имало е справедливо разпределение, взаимно поръчителство – всичко е било забележително, освен едно: това, което е било средството за достигане на целта– те са поставили своя цел. И с това са загубили на едро.

Все едно, че фокусирам и съвмещавам образи, които се разплуват пред мен, за да видя тях самите, а не това, което стои зад тях. И разбира се ще пропусна, защото моят фокус е насочен не на това, което се скрива зад тези миражи, а направо на самите тях. И затова Русия претърпява неуспех.

Не трябва с нас да се случи нещо такова, и затова винаги трябва да присъстват трите съставляващи: аз самият, групата – мястото или средството за разкриване и Творецът, тоест разкриване на Твореца от творенията.

От 2-я урок на конгреса в Арава, 18.11.2011

[62147]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: