Становище (С.Капица): Човечеството преживява време, когато след експлозивният раcтеж, населението на света рязко променя естеството на своето развитие и преминава към ограничено възпроизводство.

Ноосфера е концепцията за върховенството на съзнанието в човешкото развитие. Ние пием, ядем и се размножаваме като животните. И съзнанието е това, което ни отличава от тях. То е възможност за натрупване и предаване на информация.

Колективното, единно действие е много по-голямо от сбора на отделните части -то е хикс на квадрат. Оказва се, че ръстът на човечеството е пропорционален не на сумата от действията на отделните хора, а на квадрата на техните действия. А развитието е пропорционално на квадрата на населението на Земята. Кривата клони към безкрайност в днешно време – ние сме на върха. Законът за квадратичния растеж остава непроменен в продължение на милиони години. Ние трябва да се справяме с квадратичното и колективно взаимодействие.

Мащабите на времето се променят в историята, епохите трябва да се изобразяват не в линейна, а в логаритмична скала. Тогава 10 000 години от неолита и милион години от палеолита могат да се изобразят на една графика, макар че те се различават хиляди пъти. Взривът на населението е свързан с уплътняване на развитието. Но днес не можем повече да уплътняваме времето, то е пределно плътно, определено вече от самата продължителност на човешкия живот. В резултат настъпва криза на растежа – фазов преход.

Вие нагрявате вода и, докато я нагрявате, нищо не забелязвате. Когато закипи, всичко коренно се променя. Нейната температура повече не нараства – всичко преминава в пара. Ние започнахме да преминаваме в пара: променяме състоянието си. Така, както ледът се топи. Хората се къпят при минус 20 градуса в студа, а водата е нула градуса. Във водата е по-топло, отколкото на въздуха (при минус 20 градуса).

Дори да бъде минус 50 градуса студ – водата все едно ще бъде нула градуса. Защото на границата между леда и водата е фазовият преход. Ние трябва или да затоплим, за да стопим леда или да охладим, за да се превърне водата в лед. Същото е и с човечеството. То претърпява такъв фазов преход. Когато веществото преминава през фазов стадий, неговите свойства внезапно качествено се изменят.

Същото става и с човечеството. Но на човечеството той отнема около сто години и се отнася до основните явления, които стават в обществото. И след това ще преминем в качествено ново състояние. Спира нарастването на населението на Земята. Това е огромна промяна в човешката история, много по-голяма от всички революции в историята. Отказ от семейството, защото семейството  свързва цели поколения. Същото е и в изкуството, в идеологията.

Разликата между развитите и развиващите се страни е не повече от 50 години.

Отиваме към нулев прираст на населението. Ако факторите, които регулират растежа на човечеството бяха само биологични, лишени от ролята на съзнанието, бихме били като животните – бихме се размножавали като тях и щяхме да сме в равновесие с природата. Това се регулира просто: колко ще изядат теб и колко ще изядеш ти. Това е равновесие в екосистемата. Екосистемата определя броя от всеки вид – и след това мор и катастрофални процеси – за да може живата природа, като система, да се намира в динамично равновесие.

През палеолита населението се е удвоявало в продължение на милиони години, в средните векове – за хиляди, т.е. 1000 пъти по-бързо, а през 20 век – за 30 години! Автономия от околната среда е имало винаги : в палеолита, човечеството е преживяло десетки ледникови периоди –  и е оцеляло при примитивно ниво на развитие. Ние сме се развивали по хиперболичната траектория на квадратичния растеж. И биологически човечеството от тогава почти не се е променило.

Нашето време  е период на фазов преход на човечеството, който ще продължи по-малко от 100 години, и после животът ще бъде друг. Растежът е бърз, кризата сякаш ни довежда до изчезване. Всъщност, след 50 години ние ще достигнем ново ниво.

Човек ще бъде освободен от работа. Производителността на труда позволява на всеки да работи по един час на ден. Със селско стопанство се занимава 1% от населението на развитите страни. Храната в света е достатъчно, а хората умират от глад – не от продоволствена криза, а от криза в разпределението. Потреблението ще бъде намалено – това ще бъде различен начин на живот. Човечеството ще се развива не количествено, а качествено.

Потреблението на енергия е нараствало много по-бързо от населението, но  ще расте пропорционално на населението.

И най-важното – трябва да се формира различна традиция. Но това отнема много време. Това е най-важният процес, който трябва да се случи сега.

[63741]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment →