Въпрос: Докато непрекъснато преминаваме през различни форми, как можем да продължим да се стремим към същото обединение с групата и с Твореца?

Отговор: Падението между две близки стъпала ми дава нова сила на стремеж. Например, вчера ядох, но днес отново съм гладен. По същия естествен начин трябва да се стремя към обединение.

Докато съм на своето настояще стъпало, мечтая за следващото. За мен то е идеалът. Тогава пораствам и се издигам до моя идеал. Така, как мога сега да продължа да вървя напред? Нужно ми е желание, което съответства на новия подем – желание, което е двойно по-голямо от предишното. С други думи, за да се издигна на още едно стъпало, трябва да загубя двойно повече.

Излиза, че непрекъснато правя две стъпки назад и една голяма стъпка напред. Това е, защото не е достатъчно да се върна с желание на предишното стъпало; трябва да усетя двойно падение, двойна загуба. Мога да придобия тази нова необходимост само от обкръжението и само тогава ще мога да се издигна на следващото ниво.

От урок по статията „Свобода на волята“, 15.12.2011
[63227]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →