Мнение (М.Хазин, експерт-икономист): Хипотезата за това, че някой не иска световната икономика поне за два месеца да влезе в стабилно състояние, вече има право на съществуване.

В ситуация, когато никой на никого не се доверява, а общото количество финансови структури, които ще имат късмета да преживеят кризата няма да е повече от 10-15% от сега съществуващите, не бива да се дава на когото и да било да диша, защото от това може да се създаде принципно жизненоважен в условията на криза ресурс.

Ситуацията е такава, че най-важното е не да решаваш собствените си проблеми /те така или иначе са нерешими/, а да не допуснеш, някой, даже временно, да си реши проблемите за сметка на другите. Още един ключов момент в тази ситуация ще стане близостта до първите лица, но този проблем ще трябва да се решава, когато стане ясно, кои, всъщност, ще са те.

Ако това разсъждение съответства на реалността, тогава ни чака подхвърляне на компромати за конкретни компании. Лозунгът „Ти умри днес, а аз утре” – ще се използва с пълна сила. Ако ти днес не изработиш конкурента, тогава ще те изработи той, по простата причина, че той, както и ти, няма друг изход. И в бизнеса вече няма място за каквито и да било правила. Защото, ако ти днес не унищожиш конкурента, утре той ще бъде длъжен да унищожи теб. А победителите не ги съдят.

Реплика: Именно от такова крайно изострено състояние на егоистичната икономика, ние осъзнаваме, че трябва да преминем към нейния противоположен образ – интегрална, когато конкуренцията е на базата на икономии и максимална ефективност за осигуряване на обществото с необходимото.

А цялата енергия над необходимата за осигуряване на разумни потребности, се насочва за развиване на обществото към подобие на природата – получаване на форма на интегрално взаимодействие – всеобщо поръчителство. В степента на подобие /равновесие/ с природата, човечеството ще започне да се усеща на следващото ниво на развитие.

[62411]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment →