Творецът е създал желанието с помощта на светлината. Тя въздейства на желанието и му предава свойствата така, че всичко положително, съществуващо във светлината, се проявява в желанието в отрицателен вид – във вид на недостатък, необходимост, потребност, усещане за пустота, в същото време в светлината усещането е за напълненост, желание за отдаване, разкривайки себе си и т.н.

Тоест това, което съществува в светлината в състояние на изобилие, изпъкналост, в желанието съществува в състояние на вдлъбнатост.

Тези две части, са взаимно подобни и едновременно обратни една на друга: всичко, каквото е в желанието на Твореца за отдаване, го има и в желанието на творението за получаване.

Целта на творението е да приведе усещането за пустота, желанието за напълване, към подобие с Твореца.

По какъв начин може да се осъществи това? Ако просто го напълним, не само няма да го уподобим на Твореца, а напротив, ще го отблъснем назад: ще стане още по-противоположно на светлината, защото ще получава в действието. Светлината е съвършена и само отдава, затова обикновеното напълване на творението няма да реши проблема.

Как да се направи така, че желанието за получаване да стане подобно на желанието за отдаване, ако това желание за получаване не ще се възползва от действието на Твореца (отдаване)? Защото у Твореца/ желанието не съществува друга възможност, освен само да отдава, да напълва, а у творението не съществува никаква друга възможност да си взаимодейства със светлината, освен само да получава.

Излиза, че проблемът е в това да се осъществи връзка между тях – не връзка между две действия, а между същността на Твореца и тази на творението.

Това означава, че трябва да ги съпоставим помежду им не по действия, а по чувства, по отношение един на друг, даже ако единият получава, а другият отдава. Ако те при това се напълват един друг и в следствие на това усещат помежду си вътрешната връзка, не е важно кой отдава, а кой получава. Както майката с младенеца: тя му отдава всичко, и в крайна сметка получава още повече, защото ги свързва любовта.

Затова тук се достига усещане за любов – имено оттук произхожда. Ако искаме тези две принудителни действия между Твореца и творението да ги приемем за необходими, то над тях трябва да построим надстройка.

Как да направим така, че имено благодарение на тези две свойства те да се обединят помежду си и да станат подобни – отдаващи един на друг? Как да съединим помежду им целта, същността на Твореца с тази на творението?

Творецът първоначално иска да напълни творението, иска да му даде всичко. Към него Той е проникнат само със свойството любов. Затова спрямо Твореца няма никакви изменения.

Творецът е създал творението, мирозданието, света, всички условия за съществуването и действието ни. От Негова страна има само едно – постоянното излъчване на светлина, положителна енергия, любов, абсолютно добро.

А от страна на творението е необходимо изменение на отношението му спрямо света, към себе си, накрая и към Твореца, защото всичко, което е в света, в мен, около мен, всичко идва от Твореца. Трябва да се опитвам да променя себе си, за да обикна всичко, което е създадено от Твореца в мен, в света, в цялата природа. Ако променя отношението си на алчност, ненавист, с желание всичко да откъсна и да използвам, на отдаване и любов, то чрез такова отношение към действията на Твореца, ще дойда от любов към Него.

Тогава ще успея да получа заради Него всичко, което излъчва. И се получава: Той ме напълва и ми дава възможност да се насладя, а аз получавам от Него и Му давам с това възможност да се наслади, защото използвам любовта Му към мен.

Ако се намирам в контакт с любим човек, то получавайки от него му правя услуга – позволявайки да обича себе си. Същото това се случва тук: ако получавам от Него, така Му показвам любовта си, защото сме близки. И няма значение кой получава в действие, а кой отдава – като майка с младенец. Главното е, че с помощта на всички тези средства, си доставят един на друг наслаждение.

От виртуален урок, 06.11.2011

[62035]

Filed under: Духовна работа, Творец | Add Comment →