Известно ни е от науката кабала, че всичко най-добро в личния ни живот – било днешния егоизъм или нещо по-високо, към което се стремим, цялото благо в желанието да се наслаждаваш или в желанието да наслаждаваш, в този или висшия свят – се постига само по пътя на обединението.

Днес ние разкриваме това на практика в доста тежки и неприятни форми: сблъскваме се с проблеми, потапяме се в кризи. Всичко това идва за да ни покаже, че трябва да се обединим, тъй като друг изход няма. Природата ни притиска, без да ни оставя място за маневри.

В тези обстоятелства науката кабала ни предлага своята помощ. „Ще ви помогна да постигнете единство,- казва тя. – Виждате сами, че не останаха други варианти. Само така може да се оправи живота”.

Дори и да не желаем това, има ли друг начин да придобием щастие? Привличат ни вечността, съвършенството, напълването в този и бъдещия свят, искаме да се издигнем над живота и смъртта. Ако съставим списък на нашите представи за абсолютното благо, той ще се окаже не много голям – максимум десет наименования. Като цяло, става дума за наслаждения – без значение, в разум или в чувство. И можем да ги постигнем само чрез обединение.

И ето, когато днес, попаднали в безизходица откриваме това, на помощ ни идва науката кабала. Тя не ни предлага по някакъв начин да заобиколим това непреклонно условие, не ни обещава протекция, не ни вкарва в духовния свят от задния вход. Това просто не е възможно, защото става дума за закон на Природата.

Затова кабала ни помага да го реализираме с добро. Да, това условие е неприятно, неудобно, горчиво на вкус, но горчивината може да се обърне в сладост, а дискомфорта да се преодолее със съвместни усилия, с музика, с общия поток на радостни чувства, с тържествени церемонии и културна програма.

Пред нас имаме тежка работа, трябва вътрешно да се преобразим. Така болният се подлага на операция, знаейки, че след нея ще заживее по-добре от сега. И науката кабала ще ни помогне да преминем през тази операция, която кардинално ще ни промени. Нашият начин на мислене, нашите светоусещане и светоразбиране, нашето възприемане на реалността, всичките наши действия, всичките наши цели, механизми на разума и чувствата – всичко това трябва да се преобрази. Трябва да деинсталираме старата програма и да инсталираме нова.

Не променяш своите базови свойства, обяснява науката кабала. Твоите вродени качества и придобити навици остават същите. Променяш само програмата, съгласно която постигаш едни или други цели в живота. И тогава изведнъж виждаш, че всички те са осъществими. Днес си разочарован и безсилен именно заради неправилната програма. Трябва да я обновиш – и ще постигнеш всичко най-добро, както искаш и сега.

И ето, малко помалко, човек прави крачки по този път. При това промените се предизвикват не чрез естествения натиск на страданията отзад, посредством който Природата винаги ни разкрива проблемите и недостатъците, принуждавайки ни да бягаме нанякъде. Щом се почувстваме притиснати на пресата, разбира се, се устремяваме към следващото състояние.

Както казва Баал а-Сулам, не е по силите ни да останем в текущото състояние, когато то става нетърпимо и тогава от безизходност, преминаваме в следващото. Това ново състояние не ни се струва привлекателно – иначе веднага бихме го избрали. По своята природа тъпчем на място, докато можем да си поемем въздух и едва достигнали прага на издръжливостта, се съгласяваме на промени.

Но и тогава ситуацията не е от приятните – защото все едно трябва да се местим някъде, да изоставяме дома и имуществото си, и по някакъв начин се настаняваме там… Подобни промени обещават голям дискомфорт. Но страданията се усилват дотолкова, че ни принуждават да извършим това „преместване”. Така се движим напред по етапите на човешкото развитие.

От друга страна, науката кабала ни открива хоризонти, показва, колко хубаво ще ни бъде там, напред. Защото задачата на Природата е не да ни тласка с удари, а да създава такива условия, че да се развиваме към доброто. И тогава, вместо натиск отзад, ние чувстваме, как ни тегли отпред. Това много помага: по-рано нашият влак се тресеше от тласъците на локомотива, разположен отзад, а сега още един го дърпа отпред.

В 21-ви век, казва науката кабала, вашето развитие ще се осъществява по пътя на обединението. Такова нещо никога не се е случвало, преди всеки се е развивал индивидуално, а сега е настъпило времето да се спояваме, да се включваме един в друг, за да може всеки да придобие в себе си общия съсъд. Тогава всеки ще расте наравно с всички, както е казано: „частното и цялото са равни”. Всеки ще почувства себе си подобен на Безкрайността, Висшата сила, усещайки и обхващайки в себе си цялата реалност.

За да се реализира това, човек трябва да придобие втора сила – силата на отдаването, обединението, взаимовключването с другите. И затова го довеждат в групата, в състояние на първа, макар и външна, спойка със същите като него хора, стремящи се към същата цел.

Четейки Книгата „Зоар”, се стремим към тази теглеща ни сила и полагаме усилия, за да се обединим помежду си. Помагаме на тази сила, участваме в процеса – и напредваме към целта, вместо да вървим към нея под натиска на първоначалната сила на страданията. От пътя на страданията преминаваме към пътя на светлината.

Книгата „Зоар” описва действия, които тя извършва с нас и затова, ако мислим за единството и се стремим към светлината, четенето се превръща във вътрешно, душевно усилие. По същия начин детето се старае в играта, по същия начин възрастният се отдава за да постигне успех. Ето и ние се опитваме да осъществим някакво действие – но не физическо, а вътрешно. А след това, реализирайки го, усещаме резултат – и той също е вътрешен.

От урока по Книгата „Зоар”, 30.11.2011

[62232]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Криза, глобализация | Add Comment →