Творецът ни е сътворил егоисти и ни е накарал да се разбием. Дошли сме след всички приготовления, направени отгоре надолу, и затова не може да се иска от нас, да пожелаем и да постигнем отдаване. Трябва да изхождаме от реалността и да се опитваме да направим онова, на което сме способни.

А в реалността ни е дадена точка в сърцето, с която можем да произведем някакви външни действия в посока на отдаването – но не и вътре в сърцето, тъй като то е напълно егоистично.

Така ние установяваме своето отношение към отдаването, в зависимост от това, кой ще надделее: точката в сърцето или самото сърце. Сърцето привлича всичко към себе си, това е неговата природа. Точката в сърцето също дърпа нанякъде – неразбираемо накъде. И двете имат сили, противоположни една на друга. Това състояние ми е дадено от природата.

Но за сметка на обкръжението, аз мога да увелича силата на точката в сърцето: десет пъти, сто пъти, хиляда пъти – дотолкова, доколкото ми се даде възможност от групата, благодарение на връзката ми с нея. И ако силата на точката в сърцето стане повече, аз ще мога да постигна такова състояние, когато ще мога да я уравновеся със сърцето и да се опитам да я реализирам.

Ту сърцето ще победи, ту точката в сърцето и така ще преминавам през падения и подеми и ще напредвам. Докато накрая, не вложа достатъчно усилия, за да издигна точката в сърцето над сърцето. Трябва всеки път да се опитваме да извършим този поврат.

Отначало аз имам сърце – черно и злобно, и точка в сърцето. Тази точка е съвсем мъничка, сърцето е много по голямо от нея. Но за сметка на това, че аз се съединявам с останалите точки, стремейки се към отдаване, от тях получавам сила да противостоя на моето сърце, да се боря с него, сякаш се опитвам да го заменя.

Прилагайки всеки път все по-големи такива усилия, аз достигам до разбиването и разбирам, че не съм способен на нищо, че нямам сили. И тогава издигам молитва (МА’Н) и се случва чудото – спасение!

Тук има множество вътрешни преходи, и това става не направо, а се случва поврат – тъй като не молим за това, което после получаваме. Затова се нарича чудо.

От урока по “Предисловие към Учението за Десетте Сфирот” 27.12.2011

[64510]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →