Рабаш, статия “Да продаде човек и покрива си“: Ако наистина искам да обикна ближния си, имам нужда от група. Любовта към ближния позволява на човека да се развие в такова духовно свойство, когато той сякаш излиза „от себе си“.

Всички наши сегашни действия и възприятия се основават на факта, че всички ние сме в самото усвояване. Ние усещаме само това, което е част от сетивата ни, а онова огромно мироздание, което остава зад техните предели, ние не усещаме и дори не знаем, какво точно представлява.

Ето защо, независимо от този кратък и угасващ живот, който възприемаме в свойството получаване, има и друга възможност на съществуване – не в усвояващите органи на чувствата, а в отдаващите.

Когато ние придобиваме свойството отдаване, стигаме до област, която се намира извън нас и ние съществуваме в нея. Нашето физическо тяло е необходимо само, за да се преодолее тази потенциална бариера от свойството получаване към свойството отдаване.

За това ми е нужна група, която е създадена, за да мога да видя как всеки от другарите ми полага усилие. Прилагането на съвместни усилия помага на всеки от нас – средата въздейства на човека, вдъхновява го, води го, тласка го напред. Това дава сили да преодолеем потенциалната бариера между нашия свят и така наречения „духовен“ свят, който можем да усетим в свойството отдаване.

Поради тази причина, моята малка сила на любов при излизане от себе си, в отдаване нараства и аз мога да работя в името на другите много повече, отколкото сам.

Групата е създадена от определени хора. И разбира се някой е пожелал да бъде създадена точно такава група. Тоест, събират се заедно хора, за които е характерен порив към изход от себе си: те чувстват, че са длъжни да разберат защо съществуват, да разберат смисъла на живота, тайната на Вселената.

Това ги тласка към обединение. По скоро, тласка ги не собственото им желание, а тяхното присъствие в едно поле – в полето на отдаването, на Висшата светлина, която съществува извън нас и привлича към себе си тези специални желания.

И разбира се той избра тези хора, защото те са готови за задачата. Ние инстинктивно търсим група, усещаме някои специални качества на хората, на действията им, мислите им и така се движим. Както се движи електрически заряд в електрическо или магнитно поле до точката на максимално съответствие с обкръжаващата среда, така сме и ние в нашия свят. Макар, че ние вярваме, че се движим механически, нас ни движи именно тази сила, която ни тласка напред към това място, където можем да получим отговори на всички интересуващи ни въпроси или с други думи, да придобием напълване на най-голямото ни вътрешно , спотаено желание.

Поради това, във всеки от нас има искра извън себе си, искра на любов към ближния. Вярно е, че тя все още е егоистична и се проявява в това, че искаме да се измъкнем  от себе си, за да погълнем и духовния свят. Засега се движим именно в тази посока.

Но след това, ще има обратна промяна в намерението, а ние ще започнем под влияние на полето, на светлината, да се променяме. Ние започваме да чувстваме, че именно свойството отдаване в действителност е висше, особено. Притежавайки това свойство, ние действително ще излезем в най-безграничната област на съществуване.

Тази искра сама по себе си не може да запали пламъка на любовта, за да засияе във всеки от нас. За тази цел е необходимо тези искри да се обединят. Тогава, именно в нашето обединение, когато развиваме силата на отдаване, силата на обединение, тези искри се сливат в една голяма искра, от която вече възниква светлината. И по степента на сходството, от една обща искра – нашето общо желание за отдаване, ние имаме усещане за светлината.

От виртуалния урок, 27.11.2011

[62489]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група | Add Comment →