Международен конгрес “Арвут”. Урок №4

Научаваме от собствен опит и от разказите на кабалистите, че няма друга сила в света освен Твореца, който управлява всичко. Разликата между нас и Твореца е огромна. Той е абсолютно противоположен на нас. Ние изцяло сме съставени от желание за получаване за себе си, да се наслаждаваме. Да привлечем към себе си всичко, което е възможно – това е нашата природата.

Той, напротив, е желание да отдава, да наслаждава другите – това е Неговата природа. А целта на творението, поставена от Него е да ни доведе до точно такова състояние, като  Неговото – съвършено, вечно, по-висше от което няма.

Отношенията между човека и Твореца са като между малко дете и родителите му. Ако родителят иска да научи детето да ходи, той му показва как да го направи. Поставя го на пода, поддържайки го, за да застане здраво на крачетата си, а след това се отдръпва. И бебето стои по средата – вече може да стои, но не и да ходи! И затова плаче и не знае накъде да върви.

То е объркано, страхувайки се, че всички са го изоставили. И не осъзнава, че са го оставили, за да направи крачка напред! Но независимо от всичко, ние сме принудени да постъпим така , иначе детето няма да се научи да ходи.

И то прави стъпка напред,  а ние веднага  го хващаме. Нека направи само една крачка! То сякаш ще падне напред – и преди да падне, ние го хващаме. Отново го оставяме здраво на земята и отново се отдръпваме. А то отново се люлее и не разбира какво да прави. Но няма изход – или ще падне на същото място, или все пак ще направи крачка,  като че ли пада напред . И тогава ние отново го подхващаме.

И така отново и отново, то все пак  се учи  да прави самостоятелни стъпки, задържайки се на краката си, отначало като се държи за нещо, а след това бавно започва да ходи.

Нашият свят е отпечатък на духовния свят. Той е направен вътре в егоизма ни, но всички негови действия отразяват действията на духовния свят, но в обратна форма. И така, с този пример, ние можем да разберем какво се случва с нас в живота ни и по какъв начин висшата сила, срещу която всеки от нас се намира, във всеки миг ни учи как да вървим напред, за да преодолеем  цялата дистанция, която ни разделя от Твореца.

От една страна, това разстояние е огромно. И всеки път ние се чувстваме като дете, което не разбира какво се случва и защо това му се случва – къде е подкрепата и защо са го изоставили. Защо изведнъж , след доброто състояние идва такова лошо?

Но ако ние правилно възприемем поведението на Твореца и знаем как да го използваме правилно, то приемаме тези не особено приятни състояния с любов и радост, разбирайки, че именно благодарение на тях, ние израстваме.

От 4-я урок от международния конгрес “Аравут”, 07.12.2011

[63571]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Творец | Add Comment →