Въпрос: Как може усещането за горчивина и сладост да се съчетае с мащабите на „истина-лъжа“?

Отговор: Те са напълно несвързани помежду си, но по природа ние сме склонни да правим паралели. Така за детето всичко, което е сладко е истина, а всичко, което е горчиво е лъжа. Другото то не разбира и затова не приема горчиви лекарства. Ние трябва да преодолеем горчивия вкус, така че през него, над очевидната лъжа да разкрием истината.

Въпрос: Как да различим истината от горчивината?

Отговор: За целта е нужно въздействието на обкръжението.

Горчивина  и сладост това са телесни усещания и никой не може да ми ги налага. Аз знам какво е за мен горчиво и какво е сладко. Но как да разпозная истината и лъжата? Кой ще ми даде критерии? Средствата за масова информация? Учителят? Общественото мнение? Или специална група?

Ако се включа в такава група и приема от нея критериите за истина и лъжа ясно, здраво и твърдо, а след това тези критерии, влязат в противоречие с горчивината и сладостта на моите животински усещания. Аз се включвам в групата, прекланям се пред важността на целите, значението на истината и тя придобива в очите ми много голямо значение. Тогава аз съм готов да работя, въпреки горчивината и тази работа над горчивината в името на истината означава, че отивам с вяра над знанията.

Да израстне понятието за истина може само в групата. В крайна сметка „истината“, това е когато нашата взаимовръзка за мен е по-важна от всяка горчивина на егоизма. И дори тази стойност да е изкуствена – по-късно ще напусна животинската степен и ще премина към друг съсъсд, в който усещанията се делят не на сладко и горчиво, а на истина и лъжа. След това на новата степен ще ми се разкрият още по – „сочни“ сладости и горчивини и аз отново ще се издигна над тях до истината и лъжата.

Всеки път истината, с други думи вярата, силата на отдаването, единството с групата, поръчителството, трябва да превъзхождат горчивината, която ги съпътства.

Въпрос: По принцип, всички мои усещания се разпределят по скалата „сладко-горчиво“. Как да разпозная истината и лъжата в своите желания?

Отговор: Истината и лъжата аз чувствам на друго място, не там, където се проявяват сладостта и горчивината, а на по-високо ниво, на степен Човекът в мен.

На неживо, растително и животинско ниво аз чувствам само сладост и горчивина и нищо друго. Но съществува също така и ниво Човек – този, който е обединен с обкръжението, с групата, който развива в себе си част, извисяваща се над тялото, противоположна на тялото, извън тялото, произхождаща от ближния. Точно в този съсъд ние усещаме истината и лъжата, вместо сладост и горчивина. В него човек усеща сплотеност, поръчителство, отношението си към ближния, а в крайна сметка – усещането за Твореца. В тази част той създава противоположно на себе си копие и по този начин създава Твореца. В действителност отношението към ближния и към Твореца е едно и също.

Въпрос: Тогава защо ми е въобще да усещам сладост и горчивина?

Отговор: А от кой, над какво ще построя своята висша част? В моето желание, което усещам само като горчивина и сладост има точка, която позволява да се създаде над желанието намерение, или отношение към ближния или подобие на висшия. Така аз строя в себе си Човека над неживото, растително и животинско ниво.

От урока по статията “Мир”, 02.12.2011

[62393]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →