Въпрос: Как мога да отдавам, ако съм разбит и всички мои молби са егоистични?

Отговор: Ти не можеш да отдаваш и никой не иска това от теб. От теб се иска това, на което си способен – т.е. да искаш  поправяне.

Ясно е, че всичко това ще бъде фалшиво и ти лъжеш, когато казваш, че сякаш искаш истинско поправяне. Но колкото повече искаш това неистинско поправяне, така и моли, като че ли действително го искаш! Това се нарича игра, чрез която ние израстваме, учим се, набираме ум и напредваме.

Разбира се, че не искам това, но го правя, „като че ли искам“. Няма друг избор – а и как ли бих могъл, без да се намирам в това свойство, да искам да бъда в него? И затова ти дават такъв преход през нещо „като че ли“ – дават ти такава възможност.

След това ще разберем защо този свят е създаден по този начин, че не се намира в духовното пространство и именно от него ние трябва да се издигнем. Да се постигне усещане за висшия свят – това е игра. И е ясно, че ако погледнем в общ поглед, всичко това е измама.

А когато едно дете играе с пластмасова количка – това не е ли на ужким? Но по такъв начин то расте. Нашият свят е направен такъв не случайно, а точно отразява факта, че творението е създадено умишлено противоположно на Твореца, тъй като трябва да се отдели от Него, за да почувства себе си творение. Но от друга страна, то трябва да стане подобно на Твореца.

И преходът е на този, който е отделен и едновременно с това става подобен. Може да се направи само в такава форма – започвайки вече в отделено състояние, да прави нещо такова, като че ли се намира в подобие.

Благодарение на това, разкриваш доколко искаш това „като че ли“! И това „като че ли“ желание привлича към теб обкръжаващата светлина. И дори светлината не е истинска, а „като че ли“ светлина! По този начин установяваме връзка с Него.

От урока по “Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 27.12.2011

[64507]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →