Любов, протрита на парчета

Има много пътища, по които човек стига до въпроса за любовта, за единението. Като правило, под думата „любов“ разбираме нещо изцяло друго: напълване на нашите егоистични желания- храна, секс, семейство, богатство, почести, знания.

„Аз обичам“ – се подразбира като „аз искам“. Искам да получа – означава, че обичам нещо, искам то да бъде мое, желая да го приближа към себе си, да се напълня. Това се нарича „обичам“. Тоест вътрешното тълкуване на думата „любов“ – “ искам да получа това“.

Всичко е защото се намираме в нашия свят, образувал се след разбиването, както обяснява науката кабала. Целият наш свят – е напълно егоистичен, и затова така разшифроваме понятието „любов“ – напълно насочено към себе си. Обичам нещо – означава, че го искам: искам да го приближа до себе си, да го усетя, да се напълня. Да напълня желанието си за наслаждение с нещо приятно – това се нарича „аз обичам“.

При това изцяло не мислим за втората половина – втората сила, съществуваща в реалността, – силата на отдаване, където съществува същата дума „любов“, но там да обичаш някого означава да го напълваш, да му поднесеш, това което той желае, а не това, което аз искам. То е напълно противоположно на представата ни за любовта.

Хората, които в отминали времена са били близки до природата, по естествен начин са усещали, че в природата съществува също втора сила – отдаване, и там любовта означава, че се съобразявам с ближния, отдавам му.

Кабалистите, както и множество други хора, надарени с тънка чувствителност към природата, са разкрили тези сили. И имало много хора, освен кабалисти, които усещали и разкривали за себе си във всевъзможни форми, че силата на отдаване не е по-малка от силата на получаване, и в тази втора половина на реалността, в отдаването, съществуват всички тези действия, както и в силата на получаване, но техните тълкувания там са други, обратни на приетите тук, в нашия свят.

А ние се намираме само в едната половина на реалността – в получаване, в желание да напълним само себе си, доколкото се явяваме следствие от разбиването на желанията/келим. И основно човек пребивава в разбиването. А цялата нежива, растителна и животинска природа, както пише Бал а – Сулам във „Ведение в науката кабала (Птиха)“ , – се издига и спуска заедно с човека, без всякакъв разчет със самите тях – само в тази степен, в която трябва да помогнат за измененията, които човек трябва да премине.

Религиите и вярванията, от момента на тяхното основаване, също са израснали от там, че са разкрили втора сила, съществуваща в природата, – силата на отдаване, и всички те в основата си говорят за любовта, за обединението. Така е било, докато са се явявали съдба за малко количество хора. Когато, са се разпространили в егоистичното болшинство на народа, по-слабо развитите чувствено, – то те са се превърнали в набор от церемонии, различни действия и обреди. И тогава са започнали да се използват за егоистични цели в напълване на себе си, а не, за да доведат хората към обединение, любов, отдаване, равновесие между две системи.

С течение на времето, докато в продължение на цялата си история човечеството се е придвижвало за сметка на непрестанния растеж на егоизма във всеки човек и като цяло, сме се отделили дори от това естествено разбиране, което са притежавали хората някога, – разбиране за отдаване и тълкуване на любовта, присъща на втората половина на природата.

От урока по статия на Рабаш, 13.12.2011

63064

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed