Водещ: Имам няколко познати, които живеят точно така, както вие описахте. Това са хора на средна възраст, които са си създали този пашкул. Искате да кажете, че те не могат да живеят спокойно в дома си поради вътрешни тревоги, безпокойство?

Отговор: Това не е само вътрешен проблем, но и външен. Вървим към свят, който се освобождава от свръхпроизводство и повече от половината от работещите хора днес просто не са необходими като работници. Те ще бъдат в състояние на пълна пустота, защото са свикнали да бъдат роби.

Така живее практически цялото население на планетата. Човек излиза в 6 сутринта от къщи, вземайки детето със себе си (ако има дете), хвърля го по пътя в детската градина, отива на работа, връща се от работа, взима детето, а успява още и да притича до супермаркета. Вечерта съпрузите имат половин час, за да измият детето, да го сложат в леглото, да хапнат някой полуфабрикат – и това е! Денят свършва с това. А утре – пак същото.

Вървим към това, че за хората се освобождава много свободно време и у тях нараства чувството за загуба, тъй като те не се усещат в познатите рамки, а някак си извън рамките. Това е много по-зле! Такова вътрешно усещане за свобода е по-лошо от робството!

И ако на човека не му се даде възможност да получи удовлетворение от друг източник, не му дадат усещането за граници, за рамки, както по време на работа, чувство за определена отговорност и робство, с което той е свикнал, тогава ще имаме огромни проблеми.

Трябва да разберем, че за човека на бъдещето ще са необходими само 2-3 часа на ден за всички нужди: работа, грижа за себе си и другите и т.н. Цялото останало време, най-малко 20 часа в денонощието, той ще бъде оставен сам със себе си.

За да не изкараме тази система от равновесие, всички ние – социолози, психолози, политолози – трябва добре да обмислим тези рамки, които човечеството трябва да придобие, за да се чувства добре, щастливо и напълнено с целия набор от вътрешни усещания, които му дават смисъл на живота и дори повече от това.

Не е лесно, когато няма задължения, без натиск отгоре, няма нужда да работим усилено, да печелим повече пари, за да се похвалим пред съседите и т.н.

Достигаме до напълно различно отношение към себе си, към обществото, към живота, което трябва да се сведе до ново възпитание, до нов поглед върху живота. Това е много лесна система. Но тя трябва да започне от крайния резултат, който искаме да получим и преди всичко от тези условия, които природата създава.

Природата ще ни принуди да се откажем от свръхпроизводство. Средната класа практически ще бъде унищожена. Ще остане елит, които ще взема решения, с много малко на брой чиновници, с огромна маса безработни и с 10% работещо население на земята, ангажирани в производството и обслужването на всички останали. Тези 10% действително ще са нужни, а от всички останали просто няма да има нужда.

В действителност, човечеството е създадено така, че 90% от неговия брой трябва да се занимава със съвсем различни дейности: самоусъвършенстване, създаване на правилна връзка помежду  си. Те ще създадат тази интегрална, глобална, затворена, равновесна среда, която ще доведе цялото общество до равновесие с природата. Тогава ще имаме право да съществуваме.

Ако оставим, да речем, само 10% от тези, които работят в производството, то целта на творението няма да бъде постигната. Целта на творението е в това, че всички нейни части, всички нива на природата: неживо, растително, животинско и човешко, да достигнат абсолютно съвършена хармония помежду си. Само тогава тази система ще достигне до крайното състояние на равновесие.

От беседата за интегралното възпитание, 11.12.2011

[63844]

Filed under: Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация | Add Comment →