Въпрос: Веднъж по време на урок Вие казахте, че избор е нужен само тогава, когато човек е неуверен. Ще имаме ли ние избор в края на своето поправяне?

Отговор: Колкото повече се доближаваме до Твореца ние все по-малко сме съгласни с Него – и все пак всеки път намираме в себе си сили, да се съгласим. По пътя си към  Безкрайността аз откривам, че няма нищо по-лошо от Твореца.

Не съм съгласен с Него в нищо, изпитвам към Него люта ненавист, както към нищо друго. Но в същото време, имам сили да се издигна над тези усещания и да стигна до противоположното: никой не е по-висш, по съвършен, по-силен, верен от Него.

И ето, аз съм изправен пред избор – накъде да вървя? – при положение, че няма накъде да вървя. Това е всъщност Безкрайността.

Най-общо трябва да се разбере, че колкото и да се извиси човек, злото начало винаги се издига над него. Ние действително разкриваме творението ”като същност от нищото” – срещу ”същност от същността”.

От урока ”Свобода на волята”, 14.12.2011

[63125]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята, Творец | Add Comment →