Ако човек се държи добре за обкръжението, то, намирайки малко отклонение от курса, той лесно може да се върне на верния път. Отвлякъл се за няколко мига, той улавя грешката си и се връща към единството “аз–групата-Творецът”. Тези три фактора винаги трябва да съставляват едно цяло: човекът, стремящ се към отдаване (“Исраел”), светлината, разкриваща се в групата (“Тора”), и Висшата сила.

Нашите малки поправки на пътя приличат на корекция на полета на ракетата, която също постоянно коригира своята траектория относително хипотетична права. Колкото е по-малка грешката, толкова по-точно ракетата държи курс, но това изисква големи изчисления, а в нашия случай – коства големи усилия.

По такъв начин, от една страна, ми е по-трудно, а от друга, по-лесно. Защото при минимално отклонение, да се върнеш на пътя е доста по-лесно.

“Играейки” с тези отклонения, започвам да изпитвам прекрасно чувство: малко пипер – малко захар… Постоянно се докосвам до “вкусове”, състояния, свързани с единството на мен самия, групата и Твореца. Ту Творецът се скрива от мен в лек дим, ту групата, а понякога и аз се отдръпвам на крачка встрани. Така се обучавам на различни комбинации, намиращи се вътре и отвън.

Продължавайки пътя, аз стабилизирам своят курс от ден за ден, от час за час – докато не почувствам внезапно, че наистина живея в това. Навикът става втора натура, и работата, струваща ми се игра, се превръща в реалност. Балансирайки нюансите, конфигурирайки тънките настройки, изведнъж разкривам всевъзможни явления между трите изначални компонента – между себе си, групата и Твореца.

Благодарение на непрестанните опити да се върна към единството, построявам против своя егоизъм екран – над желанията, в разума и чувствата. Аз действам все по-добре, все по-точно. Понякога даже си позволявам да кривна малко встрани – и отново хващам направлението, без да губя контрола.

По такъв начин, както се казва, вървя пред своето магаре. Не случайно ме пробуждат, а аз пробуждам зората. Казано иначе, не чакам докато Творецът се заиграва с мен посредством различни компоненти, а сам вървя напред, повишавайки значението на промените, за да бъдат те различни и в същото време споени в едно ниво на единство.

Ако човек намира вкус в тези “забавления”, той постоянно добавя нови щрихи към общата връзка и се издига по стъпалата на духовните светове. Да се постараем според силите си да действаме по такъв начин: да се настройваме на това преди урока, да се връщаме към това в течение на деня – според разписанието и възможностите си. Нека всеки да намери време, за да може няколко пъти през деня, „по час“, да се ангажира с работа по обединението.

От урока по статия на Рабаш, 09.12.2011

[62828]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →