Казано е: „Избери живота!” Става дума, разбира се, не за животинския живот, защото човек вече има въпроси над обикновеното си съществуване – а за истинския живот, за получаването на светлина в поправените желания и подобието на Твореца. Това се нарича човешки живот, а цялото предишно съществуване е било въображаемо – като подготовка към човешкото стъпало.

Но животът без достигане на отдаване и истинско съществуване е по-тежък от смъртта. И не защото той е физически тежък – но човечеството достига до такова състояние, че едната му половина се намира в депресия, а другата – в страх. В крайна сметка животът става непоносим. И не само заради природните катаклизми и стихийните бедствия, а заради нетърпимата вътрешна болка.

Може да имаме всичките блага в материалния си живот и да се чувстваме ужасно, поради загубата на смисъла. Живот без вътрешно поправяне,  без отговор за смисъла на живота става по-страшен от смъртта.

Защото в мен се пробужда въпрос, нови желания от човешкото ниво и тогава възниква огромен проблем, защото всеки въпрос от по-високото стъпало зачерква всичко, което имам. Аз не разбирам защо ми са всичките тези напълвания, ако на висшето стъпало не намирам смисъла? Хората не се самоубиват в страните, където няма какво да се яде, а именно в най-благополучните региони, в скандинавските страни.

Животът без поправяне на желанията е много тежък, ако човек си задава този въпрос. Той започва да страда не само от това, че самият той не получава удоволствия, но и от това, че причинява страдания на другите – самоизяжда се заради миналото, настоящето и бъдещето. Той се смята за виновен пред своите деца, роднини и страничните хора – пред всички, чувствайки себе си за източник на всички нещастия за другите хора.

Показват му панорама на целия му живот и той вижда, как е правил зло на всеки срещнат и е използвал всички. В такива условия е трудно да останеш без разбиране на целта, която, всъщност е обратна: добро, творящо добро. Той няма никаква надежда за бъдещето – за идните дни, които ще бъдат само още по-зле. Човек усеща, че така безцелно ще завърши остатъка от живота си, без да има напълване нито в настоящето, нито в бъдещето – нито вътрешна, нито обкръжаваща светлина.

Но живеещият заради поправянето, пробуждащият вътрешните и обкръжаващите светлини – не само се удостоява да получи наслаждение от самия живот/ обличане на светлината в желание/, но е щастлив „да ражда синове”/нови състояния/, тоест да напредва по-нататък. Той развива своите желания и вижда, че му е необходим целия свят, тъй като всичко това са негови собствени желания, които присъединява към себе си и напълва. Резултатът е че всичко това са неговите синове.

От урока по “Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, 19.12.2011

[63586]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →