Търсейки себе си

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как мога точно да разпозная точката на свободния избор?

Отговор: Преди всичко, установяваме, че въобще не сме свободни – на 100 процента. Това е осъзнаване на злото.

Но от друга страна, какво лошо има в това? Ако аз изцяло се намирам под тоталната власт на Твореца или на Природата, нямам отговорности. Нито съм добър, нито лош. Какви претенции може да има към мен? Каквото и да направя – не съм го направил аз. Както се казва, „отиди при Майстора, който ме е създал”.

На това се базира религията: ”Аз съм малък човек, правя всичко, което Той поиска. Той казва – аз изпълнявам”. По този начин свалям от себе си всички обвинения, отхвърлям всички въпроси, избавям се от проблемите…

По този път обаче се лишаваш от самостоятелност, губиш свободата си. Ако само изпълняваш повелите на Твореца, дори преодолявайки нежеланието си, винаги ще си намериш възнаграждение и ще си облекчиш задачата – разбира се, за сметка на настоящото си Аз. Ето защо религията е подходяща за масите. Ако всичко идва свише, това привнася в живота комфортно усещане, предоставя психологическа поддръжка, за да „плуваш по течението” заедно с всички.

Но в кабала искам не самоотмяна, а самостоятелност. Искам да намеря къде започва моето Аз. И в тези търсения, в това рационално, логично изследване откривам, че всъщност не съществувам. Не съм вземал решение да се родя в този свят, не съм избирал качествата си, наследствеността си, родителите си, страната си, обкръжението си… Възпитали са ме и са ме образовали вече сформирани системи и учреждения: детска градина, училище, СМИ и т.н. И кой съм аз след това? Парче тесто, от което общата печка е изпекла стандартно хлебче.

Когато виждам това, си задавам въпроса: това ли е животът? Какво ми дава той освен безкрайни грижи, освен вечно бягство от страданията и кратки мигове на наслаждение? Ето го осъзнаването на злото: замислям се за същността на ставащото, за своя път и неговия край, и разбирам, че мен ме няма, а съществува единствено някаква машина, стартирана и управлявана не от мен. Когато в компютъра възниква конфликт на алгоритмите, той подава съобщение за грешка – и аз също чувствено реагирам на едни или други проблеми. Някъде напрежението скача – и мен ме боли. Това е всичко, не повече.

В такъв случай, просто няма смисъл да живея. Мнозина стигат до този извод и ги удържа само инстинктивния страх от смъртта, при това не винаги.

Оттук започва търсенето на истинската свобода – моята истинска същност. И пътят към нея лежи в уподобяване на Твореца – не преклонение и самоотмяна пред Него, а именно уподобяване. Трябва да израствам, ставайки все по-подобен на Него. На Твореца е присъща абсолютна самостоятелност и свобода. В цялата природа няма никой друг освен Него. И аз също мога да израствам на същия принцип, когато в цялата природа няма никого освен мен.

Такава е кабалистичната методика: търсим свобода, независимост. Най-болезнено ми е от това, че не съществувам. Къде да намеря своето Аз? Това преследване на собственото ми Аз е моят живот. Иска ми се повече самоизразяване, иска ми се да властвам над всички, да получавам, да се грижа… Защо е всичко това? За моето Аз – за да го сформирам и възвися.

И тук науката кабала обяснява, че да придобиеш своето Аз означава да придобиеш свойствата на Твореца, с други думи, да придобиеш свобода.

Въпрос: Как да намерим своето Аз, като не притежаваме свобода на волята?

Отговор: Началната точка на моето Аз се появява с въпросите за смисъла и същността. Човекът, който влиза в кабала, вече има точка на избор, точка в сърцето, искра, обратната страна на средната линия, „вътрешността” на свободата – усещане на празнота, недостатък. Аз нямам свобода и затова си задавам въпросите за смисъла на живота. Именно това не ми достига. Самият живот не ме интересува – важното е да намеря своето Аз.

От урока по статията „Свобода на волята“, 13.12.2011

[63025]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed