Трънлив е пътят към двореца на Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманТрябва да създадем такова обкръжение, което би ни позволило да преминем от получаване заради себе си към получаване заради Твореца, от любов към себе си към любов към Него. Какво означава ”към Него”? Кой е Той? Какво ми дава Той? Нищо не знам и никой не познавам.

Творецът е скрит и е скрит специално. Тъй като все още нямаме екран, ние не можем да влезем с Него в контакт. Доколкото аз все още съм егоист, крадец и лъжец, мен не трябва да ме допускат в никое прилично общество. Забранено ми е да влизам в двореца, където има огромно количество богатства, храна – там аз веднага ще започна да поглъщам всичко и да си тъпча джобовете. По този начин, никога няма да стигна до подобие с Твореца, затова не ме пускат при него. И това, че сега се намираме в тъма, в неразбиране, не усещаме Висшия свят и Твореца – то ни е от полза и спомага за нашето развитие.

Когато все пак започнем да разкриваме това състояние, ще влезем в чертозите на Твореца, залени от светлина и ще можем да правим всичко, каквото си поискаме и да се напълваме с каквото си поискаме? Тогава, когато наистина ще владеем себе си и ще се държим прилично в обществото. Тогава всичко кавото има там, ще ни се открие в наша полза, за да се извисим и да станем такива, като онези поправените души, които се намират там, да станем такива като тях, като самия Творец.

Как се осъществява това? В нашия свят ни се дава възможност да бъдем в контакт с други хора и да се опитваме да създадем помежду си такива условия, когато ще мога да образувам с тях малко общество, наречено група, където всички се намираме във взаимно отдаване един на друг и във взаимна връзка. Не сме задължени един на друг с нищо. Нашата връзка е необходима само за да разкрием света на отдаването и любовта, Висшето измерение наречено Творец, Бог което е – просто любов и отдаване.

Ако желаем действително това, ние можем заедно с нашите близки другари имащи същата цел в живота – разкриването на Висшето състояние, да се тренираме един друг.

Ако достигаме такова състояние, когато ще можем да се обединим, да анулираме собствените си интереси, да се обърнем към отдаване на другите и по такъв начин да започнем да действаме, тогава ще започнем постепенно да се изкачваме по планината, на която се намира Твореца.

Изкачвайки се при него, ние преодоляваме много големи препятствия. Както е казано в примера на Баал а-Сулам, по пътя към замъка стоят стражи, които грубо ни отблъскват и колкото по-нагоре се изкачваме, толкова стражите действат с по-голяма жестокост. Т.е. те предизвикват в нас такива жестоки отношения един към друг – завист, ревност, ненавист, злоба – че ни е все по-трудно и по-трудно да се съединим помежду си в група, заради висшата цел, заради постигането на любовта, взаимодействието, взаимната помощ, взаимното поръчителство. ”На кого? С кого? Какво?! …” – аз започвам да усещам, че не желая никакъв контакт с тях и съм готов да ги пренебрегна.

Много вече са падналите от тази планина, търколили се в подножието и – там където се намира цялото човечество, а ние все още продължаваме да се катерим с останалите другари. Колко от нас ще се изкатерят? Не се знае. Колко още ще отпаднат? Не се знае. Всичко зависи само от нашата взаимна помощ, и повече от нищо!

От виртуалния урок, 06.11.2011

[62029]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: