Ръцете, които те държат над пропастта

Конгресът в Арава, урок 2

Искрата на отдаване е прикрепена към моето огромно его, мъничка искра над цялата тази планина. Тази искра е там само при условие, че аз я издигна над егото, тоест искам главата ми да е в облаците. Как да се откъсна от егоизма и да бъда в тази искра, вместо да бъде вътре в това огромно его, в качествата, желанията, навиците и възпитанието, които ме изграждат?

Разбира се, това е невъзможно; всеки вижда това. Човек открива, че той е напълно неспособен и все пак разбира, че трябва да постигне целта на живота. Той не иска да умре като животно! Иска да разкрие духовния свят, да постигне смисъла на живота и да почувства цялата вселена. Не е съгласен да пропилее целия си живот и да умре като животно, без награда, цел, знание, смисъл, разбиране или любов.

Тогава как мога да пробия този кръг? Всичко което искам е егоистично, но дори така не съм способен да поддържам тези мисли. Ежедневието ме погребва под своето тегло и то няма да ми позволи, дори егоистично, да мисля за духовната награда, да погледна дори малко над този свят.

Написано е, че „затворникът сам не може да се освободи от затвора“. С други думи, не съм способен да издърпам себе си за косата от блатото, в което съм. Обаче трябва да полагам максимални усилия и да се опитвам да направя това много пъти, за да разбера, че трябва да се обединя с обкръжението.

Това е възможно само при условие, че виждам, че нищо не може да ми помогне. Ще продължа да живея този кучешки живот, докато умра, освободя се от всякакво задоволство, любов или смисъл и без да съм постигнал дори една от своите егоистични цели. Само ако опитам всички възможни средства, ще постигна такава болка.

Не се изисква никакъв специален интелект или способност – само упоритост. Както е казано: „Прави каквото искаш, но не напускай“. Ще достигнеш пълно разочарование в своите сили и ще осъзнаеш, че само групата може да ти помогне. Това е твоята единствена надежда. Никой друг не може да те спаси. Няма да помогнат нито твоите фини усещания, разум, опит, образование, пари и сила! Просто се нуждаеш от групата.

Виждам, че съм направил всичко възможно с всички свои сили, пари, разум, желания, качества и навици. Опитал съм хиляди различни неща и нищо не е помогнало. Напълно съм загубил надежда в тях. Единственото нещо, което остава, е да променя себе си. Вместо всичко, което имам, нека групата да дойде и да ме напълни. Нека да ми даде своите желания, мисли, интелект, чувства, разум и сърце – всичко! Нека дори да трансплантира моите органи; ако остана с това, което имам, ще завърша живота си като животно.

Ако достигна такова отчаяние, това е началото на обединението с групата. Това велико постижение идва само след пълно отчаяние в своите собствени сили. Виждам, че нищо не помага. Затова съм готов да се издигна над себе си до мястото, където се намират моите приятели, до сърцето и разума на групата.

Сега всеки разбира, че нищо друго не може да му помогне и че той трябва да зависи от другите. Взаимно поръчителство е нашето спасение. Ако приятелите ме оставят, с мен е свършено. Сякаш те ме държат над пропастта. Ако те спрат да ме държат, аз ще падна в нея. Аз завися от тях на 100%! Моят духовен живот и смърт са в ръцете на групата.

В тази ситуация човек със сигурност изисква взаимно поръчителство и  е готов да го направи. Готов е да плати за него с всички сили, които има. Готов е да дава на групата, да я подкрепя и да пожертва всичко само за това, групата да го държи.

Оказва се, че индивидуалният духовен живот на всеки човек зависи от групата, а групата влияе на всичко. Това наричаме взаимна помощ. Всеки трябва да дава на групата и тази група трябва да поддържа всички. Това е взаимното поръчителство.

Взаимното поръчителство не съществува между отделни личности. Групата е по-висше понятие, не нашето взаимодействие на нашето ниво.

От 2-рия урок на конгреса в Арава, 18.11.2011
[62144]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: