Избягай от тъмнината и незнанието

Творението е било създаде съвършено, но това съвършенство е от Твореца и затова творението дори не знае, че то съществува, защото за да почувстваш, че съществуваш, ти е нужно желание, стремеж, празно пространство.

Тъй като цялото творение идва от съвършенството на Твореца, то е напълно лишено от чувства, разум, собствено възприятие и въобще каквото и да е усещане. То не знае, не разбира и не чувства нищо.

Дори не можем да си представим какво е. Това дори не е неживата материя, която съществува в нашия свят, в която има движение на атоми и други частици. В крайна сметка, тези частици имат нужда да съществуват и да поддържат себе си в определено състояние или свойство.

А състоянието на създаването на творението е такова, че творението сякаш въобще не съществува. Нарича се „съществуване от нищото“ (еш ми аин). От една страна, то съществува (еш), защото излиза от Твореца, но е напълно „от нищото“ (ми аин), защото няма абсолютно нищо, което то може да каже за себе си, даже не колкото мъртва скала.

И тогава творението започва да се развива под влиянието на светлината. Целта на творението е да го доведе до състояние, когато то ще усеща нужда за Твореца във всичко, така че да разкрие, че то е противоположно на Него и от противоположното състояние да разбере кой е Творецът.

По този начин творението постига Твореца. Постигайки противоположната на Твореца форма и започвайки да възприема Твореца в нея, постепенно в него се развива желание да Го постигне и да стане като Него. Тогава творението ще може да постигне Твореца според закона за подобие на свойствата.

Излиза, че всички промени се случват вътре в творението. От начало то се развива в негативна посока и се отдалечава от Твореца, разбирайки себе си по-добре, докато се спуска по световете от света на Безкрайността до този свят, а след това увеличава егоизма си в нашия свят.

Но от сега нататък започва напълно нов процес. Творението получава пробуждане свише, което му помага да започне да се развива в противоположна на своята собствена природа посока: посоката на Твореца. С други думи, свършва развитието отгоре надолу, когато творението непрекъснато се отделяше от Твореца, от света на Безкрайността, все повече разкривайки своето егоистично желание и разкривайки, че то е изолирано и само.

Освен това, творението преживява разбиване, след което всяка част започва да разбира, че тя е отделена от останалите. Всеки се чувства като човек, който живее сред други като него. И може да започне да развива формата на отдаване от тази тъмнина и незнание по отношение на Твореца. Той прави това против желанието си, защото светлината идва до него по такъв начин, че прави невъзможно човек да получи напълване от живота сам и затова се нуждае от другите.

Отначало той използва другите за свое собствено напълване, но постепенно започва да усеща, че има нужда от по-правилна, вътрешна, взаимна връзка с тях. По този начин постигаме разбирането, че нямаме право да съществуваме без правилна връзка между нас.

По такъв начин природата, Творецът, висшата светлина ни довежда до нуждата да се свържем.

От урок по статия на Рабаш, 12.12.2011

[62925]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: