Въпрос: Възприeмане на реалността – това е обществено явление на ниво „човек-човек“? Или тук можем да включим и възприемането на природата: нежива, растителна, животинска?

Отговор: Не. На първо място ние се грижим само за човешкото общество, за контакта между нас.

Естествено, че така всички останали части на природата са свързани към този процес. Ние автоматично включваме в себе си по-нисшите степени – с това няма никакъв проблем, ако само ние можем правилно да контактуваме с човека.

След това трябва да разберем: ако завися от обкръжаващата ме среда, как да я формирам за себе си? Това е следващия курс, който разглежда по какъв начин аз строя около себе си обкръжаващо общество, което би ме трансформирало по определен начин. В каква компания, под какво влияние трябва да се намирам, за да придобия следващото си желано състояние, формата си, да се превърна в неразделна част от интегралното взаимодействие.

Тук трябва да се замисля: „А какво все пак ми липсва? Какво точно представлява моята собствена природа? Какво е моето желано състояние? По какъв начин ми въздейства обкръжаващата среда? На какви мои свойства? Възможно е у мен да има такива свойства, на които тя да не може да въздейства, а на други да въздейства избирателно. Възможно е все още да съм длъжен да се развивам по някакъв начин, поставяйки се под въздействие на обкръжаващата ме среда. Как мога да контролирам всичко това?

Именно от този курс аз трябва да узная кой съм аз и какво е това обкръжаваща среда. Аз трябва да премина през много разяснения, включително и практически.

След приключването именно на този курс започва практическата работа: как с помощта на изменението на обкръжаващата среда през цялото време да променям себе си в желаната посока.

Въпрос: Отнася ли се всичко това към онтологията, към познанието?

Отговор: Всичко това взаимно се прелива едно в друго.

От беседата за интегралното възпитание, 12.12.2011

[64805]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността - No Comments→

Въпрос: Как мога да отдавам, ако съм разбит и всички мои молби са егоистични?

Отговор: Ти не можеш да отдаваш и никой не иска това от теб. От теб се иска това, на което си способен – т.е. да искаш  поправяне.

Ясно е, че всичко това ще бъде фалшиво и ти лъжеш, когато казваш, че сякаш искаш истинско поправяне. Но колкото повече искаш това неистинско поправяне, така и моли, като че ли действително го искаш! Това се нарича игра, чрез която ние израстваме, учим се, набираме ум и напредваме.

Разбира се, че не искам това, но го правя, „като че ли искам“. Няма друг избор – а и как ли бих могъл, без да се намирам в това свойство, да искам да бъда в него? И затова ти дават такъв преход през нещо „като че ли“ – дават ти такава възможност.

След това ще разберем защо този свят е създаден по този начин, че не се намира в духовното пространство и именно от него ние трябва да се издигнем. Да се постигне усещане за висшия свят – това е игра. И е ясно, че ако погледнем в общ поглед, всичко това е измама.

А когато едно дете играе с пластмасова количка – това не е ли на ужким? Но по такъв начин то расте. Нашият свят е направен такъв не случайно, а точно отразява факта, че творението е създадено умишлено противоположно на Твореца, тъй като трябва да се отдели от Него, за да почувства себе си творение. Но от друга страна, то трябва да стане подобно на Твореца.

И преходът е на този, който е отделен и едновременно с това става подобен. Може да се направи само в такава форма – започвайки вече в отделено състояние, да прави нещо такова, като че ли се намира в подобие.

Благодарение на това, разкриваш доколко искаш това „като че ли“! И това „като че ли“ желание привлича към теб обкръжаващата светлина. И дори светлината не е истинска, а „като че ли“ светлина! По този начин установяваме връзка с Него.

От урока по “Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 27.12.2011

[64507]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Доколко подробен и обемен трябва да бъде основният курс „Еволюцията, като развитие на егоизма“?

Отговор: Доколкото това е възможно, защото от него произтичат следващите курсове, които се явяват частни в развитието на основния курс.

След това следва курс за свободата на волята: съществува ли тя, в какво се заключава. Този курс е много обширен, в него има много теми, защото не само изучаваме има ли свобода на волята, а в какво и как да я приложим, в какви конкретни елементи на природата съществува, има ли я у човека, на какъв етап от развитие, как да различим свободата на волята от робството и т.н.

В крайна сметка, не знаем от къде в нас съществуват желания. Мисля си, че са мои, а в действителност те са ми наложени от някъде. От къде? Защо? В мен възникват желания под влияние на обкръжаващото общество. Гледам телевизия и изведнъж започвам да искам това, което ми показват, и несъзнателно го възприемам като мое собствено желание. На следващия ден вече искам да купя това, което вчера съм видял по телевизора, и смятам, че реализирам свое желание. Всички разбираме, че по такъв начин нас ни купуват и ни продават.

Всичко това трябва да се обясни, защото то е свързано с взимането на решения, с осъзнаването на това, в какво е моята свобода на волята, мога ли да бъда свободен от наложените ми всевъзможни идеи и ценности, които в действителност не са ценности и не са идеи, а просто бизнес.

Всяка тема, която развиваме и преподаваме, дава на човек огромно поле за дейност, защото предаването на информация трябва да бъде широко, с много примери и дискусии. Понякога, когато поднесеш на човек материала фронтално, „в лицето“, той не го възприема, но след някои обяснения, игри, ситуации той започва да разбира за какво му се говори.

От беседата за интегралното възпитание, 12.12.2011

[64701]

Filed under: Възпитание на децата, Свобода на волята - No Comments→

Творецът ни е сътворил егоисти и ни е накарал да се разбием. Дошли сме след всички приготовления, направени отгоре надолу, и затова не може да се иска от нас, да пожелаем и да постигнем отдаване. Трябва да изхождаме от реалността и да се опитваме да направим онова, на което сме способни.

А в реалността ни е дадена точка в сърцето, с която можем да произведем някакви външни действия в посока на отдаването – но не и вътре в сърцето, тъй като то е напълно егоистично.

Така ние установяваме своето отношение към отдаването, в зависимост от това, кой ще надделее: точката в сърцето или самото сърце. Сърцето привлича всичко към себе си, това е неговата природа. Точката в сърцето също дърпа нанякъде – неразбираемо накъде. И двете имат сили, противоположни една на друга. Това състояние ми е дадено от природата.

Но за сметка на обкръжението, аз мога да увелича силата на точката в сърцето: десет пъти, сто пъти, хиляда пъти – дотолкова, доколкото ми се даде възможност от групата, благодарение на връзката ми с нея. И ако силата на точката в сърцето стане повече, аз ще мога да постигна такова състояние, когато ще мога да я уравновеся със сърцето и да се опитам да я реализирам.

Ту сърцето ще победи, ту точката в сърцето и така ще преминавам през падения и подеми и ще напредвам. Докато накрая, не вложа достатъчно усилия, за да издигна точката в сърцето над сърцето. Трябва всеки път да се опитваме да извършим този поврат.

Отначало аз имам сърце – черно и злобно, и точка в сърцето. Тази точка е съвсем мъничка, сърцето е много по голямо от нея. Но за сметка на това, че аз се съединявам с останалите точки, стремейки се към отдаване, от тях получавам сила да противостоя на моето сърце, да се боря с него, сякаш се опитвам да го заменя.

Прилагайки всеки път все по-големи такива усилия, аз достигам до разбиването и разбирам, че не съм способен на нищо, че нямам сили. И тогава издигам молитва (МА’Н) и се случва чудото – спасение!

Тук има множество вътрешни преходи, и това става не направо, а се случва поврат – тъй като не молим за това, което после получаваме. Затова се нарича чудо.

От урока по “Предисловие към Учението за Десетте Сфирот” 27.12.2011

[64510]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Погрешно се смята, че глобализация означава увеличаване на мащабите на световната търговия и международния обмен на технологии, идеи, преместване на хора в условията на открита световна икономика. Едни виждат в това прогрес, а други усещат сериозна заплаха за световната икономическа система.

Но глобализацията не се базира само на обмена на всичко и всички, а на интеграцията, дори до сливане и изчезване на границите.

Глобализацията не е проява на икономическия, а именно на социалния прогрес, път към новия облик на човека. А преживяваните от нас кризи, всъщност, са предизвикателства към цялото човечество, корекция.

Глобализацията не е съревнование, а обединение. И само ако си поставим за цел достигане на разумно потребление, това обединение ще даде резултат. Иначе ”неволната” глобализация ще ни доведе до разрушение (обединяване на егоистите – за тяхно нещастие и за нещастие на целия свят).

Днес глобализацията не съществува, защото между държавите в света, бариерите си остават и няма правила за следващо обединение в някакво единно общо общество. Глобализацията може да се реализира само с взаимно поръчителство, иначе това е кланово обединение на капиталистическите акули.

Не бива да ни заблуждават бизнес – обединенията, икономическата интеграция извън държавните граници, международния туризъм, международните връзки, количеството на ползвателите на Интернета, членуването в международни организации.

Глобализацията е обективен, зададен от природата на нашето развитие, неизбежен процес на взаимна зависимост (поръчителство) на всички от всички в единната, интегрална, аналогова система на човечеството и цялата природа. И това ни принуждава незабавно да създадем ново интегрално образование и възпитание, за да обединим човечеството с приближаващият ни нов свят.

[64467]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - No Comments→

Резултати от експеримент (психолози от Университета на Британска Колумбия в списание “Proceedings of the National Academy of Sciences” ): Още от осем – месечна възраст децата искат престъпниците да си получат заслуженото, а доброто поведение да се възнаграждава.

Показвайки сценки с участие на кукли: лосове, слончета, патета, където една от куклите извършва добра постъпка, а другата – лоша, запитали децата как оценяват поведението им. Пет – месечните не правели разлика, но осем – месечните считали, че „злодеите“ е постъпил неправилно.

Заключение: Чувството за справедливост се появява в децата между пет- и осем- месечна възраст. Започвайки обществен живот, за малкия човек е важно да разбере, „какво е добро и какво – лошо“.

Най-новите изследвания по детска психология принуждава родителите да преразгледат своите възгледи. Така се оказва, че пеенето на приспивни песни са мощно средство за създаване взаимно разбиране с детето.

Според изследването, съвременните родители днес приспиват децата си не с детски приспивни песни, а с популярни хитове, макар старата, добра „аз съм Сънчо“ да подхожда повече на децата.

[64457]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→

Въпрос: Като психотерапевт аз мога достатъчно добре да си представя, че хората учат по програмата за интегралното възпитание от 3 до 5 години. Как смятате, има ли някакви ограничения по време или хората ще се занимават с това през целия си живот?

Отговор: Дотогава, докато цялото човечество не достигне до максимално ниво на взаимодействие с Природата, когато всички ние вътрешно, практически инстинктивно, не бъдем свързани с нея и не започнем да работим в унисон с нея, аз не виждам възможност, да престанем или да се откажем от това. Природата моментално, чрез всевъзможни удари, все едно ще ни заставя отново и отново да достигнем до равновесие с нея.

Аз не знам какво ще стане след като достигнем до това състояние. Но днес, наблюдавайки тенденцията на развитие и поведението на природата по отношение на нас, може да се каже, че тя обезателно ще ни доведе до състояние на пълна хармония.

Реплика: Тоест в тази методика има някаква висша цел,  която в крайна сметка ние ще достигнем?

Отговор: Мисля, че при това човек ще постига такива инфомационни дълбочини на своята същност, които се намират, като че ли извън неговото тяло.

В тялото си ние съществуваме определено време, а информацията, нейният кръгообоот в различни проявления е вечна. Сега кръгооборотът на информацията се проявява чрез тялото, а може да се проявява и чрез някакви други образи.

Практически тук ние излизаме на фантастично ниво. Може да си мислим, че става дума за задгробен живот. Но ние излизаме на такива нива, които много хора от типа на Волфганг Месинг чувстват в нашия свят.

Мисля, че всички хора могат да достигнат до това. Тоест, човек се издига над волята на случая, над своята съдба.

От беседата по интегралното възпитание, 12.12.2011

[64336]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа - No Comments→

Становище (Я. Гилински, д.ю.н., проф.): Немотивиран страх, апокалиптични прогнози, депресия – всичко това съпровожда нашия модерен свят.

Истината за Homo sapiens

Насилието придружава човечеството през цялата негова история.

“Какво зверско убийство!” – възкликваме ние, когато чуем за насилие. В случая ние оклеветяваме зверовете, защото убийството  сред животните от един и същ вид е изключителна рядкост. При животните, сигналът за „капитулация“ незабавно прекратява схватката. При борбата между два вълка, победеният подлага гърлото си под зъбите на победителя – и борбата незабавно спира. По този начин природата защитава биологичните видове от самоунищожение. Агресията е присъща на всички живи същества, насилието – само на човека. Човекът е единственият вид, в който борбата има унищожителен характер.

Озверяване на човека. Човек извършва всички действия, за да задоволи потребностите си: жизнени (от храна, вода, създаване на потомство); социални (от статус, престиж, самоутвърждаване); духовни (търсене смисъла на живота, целта на съществуването, желанието за знания, творчеството, в служенето на другите хора).

Глобализацията ще ни помогне. Концепцията за “глобализация” – има многозначен смисъл. Въпреки, че взаимообмен в икономиката, културата, етническите общности, се е извършвал винаги, универсалния характер на тези процеси стана възможен само с появата на съвременните комуникации. Ето защо, глобализацията започна в средата на ХХ век.

Глобализацията е обективен процес, който се развива независимо от нашите желания, а дори и въпреки тях. В руските политически кръгове има идея да се противопоставят на глобализацията, поддържници са за многополюсен свят. Но закономерните, обективни световни социални процеси не зависят от волята на политиците или на хората.

Прекрасният нов свят. Най-добрите представители на човечеството винаги са се стремили да осъществят проекта на идеалното общество – но ние сме все по-близо до самоунищожение.

От какво ще се успокои сърцето. Във всички страни, всички СМИ, семейства, учители, политици, трябва да възпитават у хората разбирането за това, че всички ние сме жители на една Земя.

[64341]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Многото статии на Баал а-Сулам са посветени на една тема: как се отнася човекът към света, как разкриваме истинската реалност.

Това също повдига въпросът кои сме самите ние? Явяваме се някакъв вид енергия, който приема в собствените си усещания привичната ни форма на твърди, живи тела, заемащи място в пространството. Такива се усещаме.

Правилно ли е това усещане? И има ли тук въобще обективен критерий? Може би всичко е относително, и на всеки му се вижда нещо свое, в зависимост от неговите сетивни органи? Рабаш ни привежда такъв пример: това, което ни се струва стол, в очите на ангелите изглежда по друг начин. Всеки разкрива света съобразно своите инструменти на възприемане.

Като цяло, благодарение на статиите на Баал а-Сулам, се приближаваме към някакво обективно възприемане. С тази цел се повдигаме над своите получаващи желания и придобиваме желание за отдаване. Казано иначе, формираме в себе си даващо желание от получаващото – и тогава разкриваме реалността, която ни е създала.

Особена Сила ме е създала във вид на желание за наслаждение. Ако в отговор го обърна в желание да наслаждавам ближния, то някак приемам формата на Този, който ме е създал. Така човек приема облика на Човека – подобен на Твореца.

Аз разкривам в себе си все по-голямо желание за наслаждение – и мога да се обръщам в противоположност, докато не отработя всичко, което има в мен. С това напълно ще разкрия моя Създател – на принципа “от действията Ти ще Те познаем”. Защото Неговите действия – това съм аз. И, преобразявайки се в противоположност, Го разкривам. При това Го разкривам в себе си – както е казано: “ела и виж” (бо у-ре). Това е и Творецът (Боре).

Такъв е нашият курс, така идваме към Неговото разкриване, и въобще, към разкриването на реалността. Защото всъщност цялото огромно множество от нейните части – е и творението, а с други думи, аз самия. И трябва да обърна себе си на намерение за отдаване.

Някои свои части усещам като собствено тяло, други ми се струват като близки хора. Но и те също са моите желания. Другите желания ми се струват далечни, а в крайна сметка те съставляват моята картина на света. И всичко това, в крайна сметка, трябва да обърна в отдаване. И крайният плод на тази работа ще стане за мен Творецът. Той ме е създал, а аз Го създавам, формирам, по отпечатъка възпроизвеждам печата.

Поначало ни се струва, че в света действат множество несвързани помежду си сили. След това откриваме, че това съвсем не е така,  все пак има връзка. Дъжд и вятър, топло и хладно, аз и семейството ми, приятелите и враговете… Има много сили и част от тях ми е безразлична, а другите имат за мен по-голямо или по-малко значение.

След това ги подразделям като цяло на хубави и лоши, а след това всички хубави свеждам към една добра сила, а всички лоши – към една зла. Така са възникнали митологиите и множеството богове, с времето съкратили се до три, два, един…

Ето и днес целият свят пред очите ни се обединява в едно цяло. Разкрива ни се интегралната природа, не поделена на фрагменти, подобно на научните дисциплини Човечество, общество, екология – всичко се свежда към едно. По такъв начин сменяме своето възприемане на реалността.

От урока по статията “Мир”, 02.12.2011

[62399]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Творецът ни довежда до мястото, където можем да достигнем целта. И за това ни е необходимо да направим само малко поправяне. Все едно имам голяма кола, която е напълно изправна, освен някакво малко винтче. Трябва само да го завъртя половин оборот и двигателят ще заработи, автомобилът ще потегли.

Но без този половин оборот нищо няма да се случи. Или, например, трябва само да сложа бушона в електрическата мрежа, запалителната свещ в двигателя. Това е всичко, което се иска от мен, нищо повече!

Затова не трябва да изучавам този двигател и целия голям автомобил. Сега трябва само да зная на кое  място точно да поставя запалителната свещ.

Творецът ме води точно на това място и ми го показва. Той прецизно настройва  чувството и разума ми, показвайки, че там ми е било зле, а тук ще ми е добре. Всичко това го чувствам вътре в себе си, в своето желание.

И сега, когато имам посоката, аз трябва да избирам. Или просто да избягам от лошото място в доброто, което вече няма да бъде по свободен избор, а просто в съгласие с природата. Всеки би направил така и би избягал от лошия живот към хубавия – всяко животно или човек, най- глупавият и най-умният. Защото нашият материал  е желанието да се насладим.

Но аз трябва над своята природа да изградя свободния си избор – да се издигна над  усещанията си, за да бъде насочено моето движение не към приятния живот, а заради наслаждение на Твореца. Единствено в тази точка, в тази работа се състои  свободата на волята ми. Трябва колкото се може по-дълбоко да проникна в тази точка и  нищо друго да не ме отвлича, освен изясняването  кое се нарича моя съдба.

От урока по “Увод към Учението за Десетте Сфирот”, 20.12.2011

[63719]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Човек се ражда с предварително зададени свойства. За тях не му се търси отговорност, независимо от това, дали са лоши или добри, макар че там едва ли има нещо добро освен точката в сърцето, чакаща пробуждането си. В Тора е казано: „Мотивацията в сърцето на човека е лоша от детството му”.

Но така или иначе, всичките му свойства са комбинирани и предназначени за духовен подем. В този свят човек има само едно задължение – да се издигне от животинското на човешкото стъпало. И затова всичко, което той има, включително и духовната точка и външните материални качества, всичките му параметри, всичко, което го формира, е изградено, разбира се, само за да го устреми към целта. От тази цел, от тази финална точка на края на поправянето всичко се спуска тук и оттук всичко се издига обратно към този край на поправянето.

Безусловно, случайности няма. Всичко съответства единствено на тази висока задача. И затова към злото трябва да се отнасяме също както към доброто, приемайки всички неща като необходими компоненти, съединяващи се, за да се комбинират за нас във вечно и съвършено състояние.

Част от качествата си ние наследяваме от баща си и майка си, друга част ни дава възпитанието, по-нататък добавяме към тях качествата, получени от обкръжението, навиците, ставащи втора природа и т.н. Всичките те проникват в нас така, все едно с тях сме се родили.

Тук трябва да се разбира, че нищо не идва случайно, както си мислят хората в нашия свят. Напротив, всичко преминава през система, която последователно въздейства върху нас, съобразно програмата, съгласувана с общия комплекс от системни взаимодействия.

В този случай, за мен не е толкова важно какви именно фактори ме формират, дали родителите, дали връстниците в детската градина и училището, съседите, радиото и телевизията, книгите или още нещо.

Всъщност, с нас се случва следното: ние получаваме от Твореца точката на желанието, създадено като същност от нищото. По-нататък тази точка се подлага на различни въздействия от светлината, които Баал Сулам подразделя по нива: наследствени качества, вътрешноматъчни фактори, влияние на най-близкото обкръжение, влияние на обществото, навиците и т.н. Като цяло, всичките те идват от Твореца и така трябва да се отнасяме към тях.

Следва въпрос: каква задача е възложена на мен самия? Започвам да разбирам, че всичко в моя живот произтича от един единствен Източник, който се облича в различни одеяния. Всъщност, това не са одеяния, те само ми се представят като такива, а в действителност това е същата онази висша светлина, преминала през различни филтри и рисуваща в моето възприятие различни образи, които формират за мен картината на света, включваща неживата, растителната, животинската природа и хората. Посредством това Творецът постоянно ме „разтърсва”, тласкайки ме напред.

И така, когато човекът събере всичките тези видове въздействия заедно, свързвайки ги с правилната цел, тогава той взаимодейства с Твореца.

От урока по статията “Свобода на волята”, 22.12.2011

[63989]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята, Творец - No Comments→

Развитието на човечеството днес ни води до много интересен извод: ако по-рано отдавахме на работата си минимум 10 часа в денонощието, то днешното отношение към това трябва коренно да се промени.

Ние не трябва да търсим работа. Трябва да работим толкова, колкото е необходимо на всеки, за да обезпечим за всички нормален, достоен за живот стандарт. Това не е минимум, а именно такова ниво, което се приема като необходимо и повече от което не се стремим да получим, разбирайки че само така е възможно да се получи баланс с природата. Балансът между силата получаване и силата отдаване – колкото всеки получава от обществото, толкова му отдава – балансира всички нас, цялото човешко общество по отношение на природата.

Съответно, човек ще разполага с много свободно време. Възникналата празнота трябва да бъде запълнена с постигането на точно тази хармония. Човек трябва да се развива в общуване, в сътрудничество с другите хора. Фактът, че сега хората ще бъдат свободни и ще им остават незапълнени по 7-8 часа на ден, е обусловено по-рано от програмата на Природата. Не напразно сме  развили технологията, комуникацията, международната търговия и услуги дотолкова, че можем работейки само по 2 часа на ден, да си осигурим всичко необходимо.

Така е определено от природата и ние трябва да гледаме на това като на обективна реалност. Освобождаването на време е специално предназначено, за да може да приведем себе си до необходимия баланс. Тогава ще ни се разкрие съвършено друго ниво на съществуване в природата –нивото, на което тя има план – висшият замисъл. Ние ще започнем да чувстваме механиката, която ръководи цялата вселена, в това число и нас.

Ние трябва да обясним това на хората  и с течение на времето да ги доведем до нов поглед върху живота. Това е съвременната парадигма, която хората трябва да научат, трябва да свикнат с нея и да променят абсолютно всички свои мисли, планове, отношението към живота, към света, към всичко. Тоест главният идеал, най-висшата ценност трябва да бъде „ние“ – постигане на единство между нас и равновесие с природата.

От беседата за интегралното възпитание, 12.12.2011

[64121]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: В системата за интегрално възпитание на децата няма наказания, ние се обединяваме с детето и говорим с неговата човешка част: „Я да видим какво има, какво направи с нас егоизма“. Това означава, че ние се фокусираме върху разделянето между човека и егоизма. Възможно ли е да имаме такова поведение и с възрастните?

Отговор: Бих казал, че към тях поведението трябва да бъде в още „по-рязка“ форма. Именно тази дума подчертава важността на  действието.

С детето ние все още си играем, тъй като трябва да го щадим, тъй като то все още не е развито и не може да се види отстрани. То все още чувства само „аз“ и нищо друго, и   не забелязва останалите.

На определена възраст то вече е в състояние да разделя категориите „вътрешно аз“ и „външно аз“, „другите хора“ и „нашите взаимоотношения“. Съществуват такива скокове, преходни периоди – на 2 години, 3 години, 5-6 години, 9, 12 и т.н. В човека протичат процеси на натрупване, а след това, на следващия етап, мировъзрението се променя и той започва да вижда и да разбира света малко по-различно.

При възрастните хора това се случва според степента на адаптация към новата система. Това включва интегралните знания и разбирането, че всичко е взаимосвързано. Включването в тази система, в групата, когато постепенно започваме да усещаме себе си и другите като едно общо цяло, като отбор, от който е невъзможно да се избяга.  Като че ли се намираш в бурно море, в малка лодка и вашата безопасност зависи само от вашето взаимодействие. Ако вие се вълнувате, то и морето ще се вълнува; ако вие сте спокойни, то и морето ще бъде спокойно.

Оказва се, че природата по такъв начин си играе с нас. Когато иска да ни премести в следващото състояние, тя разиграва буря и ние постепенно, по неволя, се променяме. В противен случай няма да се спасим.

Ние трябва да се научим да разбираме езика на природата, да започнем да го усещаме, да разговаряме с нея, т.е. да виждаме. И ние действително можем да го контролираме.

Когато ще сме в състояние да управляваме чрез мярката за интегрална свързаност помежду си, тогава ще видим как чрез това, въздействаме на природата. Броят на ураганите, земетресенията, цунами, всевъзможните метеорологични условия, революции и въстания – всичко, което може да се случи между нас и в личния ни живот – всичко това ще бъде в пряко мигновено взаимодействие, в пряка връзка с качеството на нашите взаимоотношения. За човека е много важно да намери, да напипа това взаимодействие. Тогава той ще започне да вижда себе си говорещ с природата, влияещ върху нея.

Днес започваме да се досещаме за това, защото съществуват много теории (и дори не само теории) за взаимовръзката, за влиянието на природата върху човека и човека върху природата.

Резултатът от нашата интегрална система на обучение трябва да стане група от хора, които наистина чувстват съответстващата реакция на природата, като следствие от своето повече или по-малко правилно поведение.

Този двустранен флирт с природата „ти на мене, аз на тебе“, когато ти – това сме „ние“ по отношение на нея, издигат човека до следващото ниво на усещане на света: къде всъщност се намирам аз . Той започва вече да усеща вътрешните сили на природата, двигателя, който движи еволюцията – към какво ни води, какво желае природата.

Ние изведнъж разкриваме вътре в нея такива неща, за които никога не сме подозирали. Това не е проява на специални умения като при Волф Месинг, Ванга или други пророци. Това е наистина нивото на вътрешно съзерцание, когато човек започва да разбира замисъла на природата и осъзнава, че всичко се създава и развива не просто така, а има определена и много ясна програма. И ние се развиваме съответно на тази програма и можем активно да участваме в нея.

Това ни издига на следващото стъпало на съществуване, когато вече не сме слепи, безпомощни части на природата, които прилагат своите вътрешни инстинкти, а ставаме разумни всемогъщи същества. Ако чрез своето взаимодействие, чрез по-голямо или по-малко обединение между нас, можем да имаме различни въздействия над природата – ние можем всичко! С по-голямо взаимодействие помежду си, ще можем да се издигнем над скоростта на светлината. Няма ограничения.

Можем на практика да излезем извън рамките на всички закони на природата, които наблюдаваме сега и да се издигнем на нивото на самата природа.

От беседата по интегрално възпитание, 12.12.2011

[64239]

Filed under: Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - No Comments→

След разбиването на света Некудим, светлината се е отделила от разбитите желания и сега им въздейства отгоре като обкръжаваща светлина – според това, доколкото те се пробуждат и молят за своето поправяне.

На нас изведнъж не ни достига отдаване! Ние през цялото време се стремим към материалното: пари, власт, знания, храна, секс, семейство. Но повече от това и не желаем – само необходимото, тъй като живеем в този свят. Основното е да достигнем състоянието, което сме искали в света Некудим, преди разбиването – т.е. пълното поправяне. А затова ни трябва същата светлина – за да ни поправи.

Ако такава молба възникне в тези желания и те могат да я издигнат нагоре, то в отговор получават светлината, която е била в тях и е изчезнала. Тя се нарича светлината, връщаща към източника.

Защо по-рано тя не ни връщаше никъде? Защото по-рано не сме разкривали, че са ни нужни поправяния! А сега казваме, че преди всичко искаме да се поправим и не желаем да получаваме светлина за свое наслаждение. Ние искаме да се наслаждаваме на отдаването!

И тогава също сме искали да отдаваме, но сега си изяснихме и разбрахме, че наистина това не ни стига: да постигнем същността на отдаването, същността на екрана и връзката с Отдаващия.

Струва ти се, че просто си пилееш времето с другарите: заедно се храните, танцувате. Но с това ти активизираш разбитата система, и тя започва да работи и да ти въздейства, във времето, докато скачаш, храниш се и учиш. Без значение е какво правиш – може да се случи така, че по време на танца ти много по-ефективно да задействаш системата, отколко по време на урок. Всичко зависи от това, възниква ли в теб потребност от светлината, която да ти повлияе, да стане за теб обкръжаваща светлина и  да направи нещо с теб.

И след като светлината, всеки път ти въздейства, според това, доколко ти я пробуждаш, твоите разбити желания започват по малко да поемат тази светлина и постепенно достигат нивото, когато могат да получат от светлината намерение за отдаване.

Светлината вече може да установи връзка с тях, защото те в един миг престават да й противоречат. Раждането, при което детето излиза от майката – това е момента, когато то започва да съответства на света, съществуващ извън майкатата.

Светлината все ни въздейства, и въздейства, очиства ни и ни поправя – до момента, когато станем готови за контакт с нея. Настъпва мигът, когато не бягаме повече от отдаването, преставаме да го ненавиждаме и можем да го понесем.

Това е страдание  – та нали и детето, когато се ражда, също крещи! На него му е лошо, за него това е трагично преживяване – но то вече е готово да го понесе.

При детето това се случва благодарение на природата. А на нас светлината ни дава такива сили, че независимо, че ни е лошо (тъй като отдаването е насочено срещу нашия егоизъм), ние сме способни да я изтърпим.

Така ние преминаваме на следващ етап – от материалния свят се издигаме в духовния със своята точка в сърцето. Сега започва времето за поправяне.

От урока ”Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, 22.12.2011

[64109]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Свойствата на човека се делят на два типа:

Вътрешни фактори, получени по наследство и изначално заложени в      него.

Външни фактори, получени чрез възпитанието, обкръжението и СМИ, и т.н.

По принцип, нито едните, нито другите зависят от човека, независимо, че именно те формират неговата личност и определят съдбата му. От тук е и въпросът: по какъв начин,все пак, той може да облекчи живота си?

Тук трябва да си изясним фактора на обкръжението. Истинското обкръжение не е просто комплекс от външни въздействия, а това външно въздействие, което сам си създавам. Затова влизам в контакт с определени външни фактори и правилно ги подреждам спрямо себе си, за да ми окажат особено, селективно въздействие, водещо към определени резултати.

Точно с това аз действам самостоятелно, аз сам инициирам тази схема – използвайки нужните ми сили, знаейки своята и тяхната природа, и благодарение на това оказвам влияние върху самия себе си. Аз не въздействам на нищо отвън – напротив, аз използвам външните фактори, за да ми въздействат по определен начин. Благодарение на това се променям и тогава усещам себе си в света, променящ се към по-добро.

По такъв начин аз не се отнасям към  ”благодетелите”, покоряващи природата и поправящи света. Напротив, аз използвам сили отвън, за да се поправя и подобря своя живот. Тези акценти трябва да се имат предвид, защото ние грешим в тяхната реализация и в самия подход към тях.

От урока “Свобода на волята”, 25.12.2011

[64230]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: След конгреса чувствам много силно отблъскване и отхвърляне, които никога не съм чувствал преди. Може ли това да бъде резултат от неправилна работа на конгреса?

Отговор: След обединението и подеме, които усетихме на конгреса, ако човек чувства отделеност, отблъскване и объркване, това са правилни състояния. Съпротивата от страна на нашата егоистична природа трябва да израсне и в противовес на нея трябва да се борим с тези състояния.

Ако успеем да задържим себе си в точката на единство, която постигнахме, то за сметка на егоизма, който присединяваме към нея, тази точка ще започне да расте. Получаваме пример и трябва да живеем в това същото въодушевление. В нас вече съществува състояние, наречено „единение”, което постигнахме на конгреса в най-чиста и жива форма. Трябва да подхранваме това състояние, стараейки се да го съхраним във всеки миг от живота си.

Вярно, сега незабавно ще получа какви ли не пречки, но те са ми необходими, за да ме укрепят повече в същата точка, която съм постигнал на конгреса. Тогава тази точка ще расте на основата на всички тези пречки. Те ще влязат в нея и ще я поддържат с помощта на моите усилия. И тогава точката ще се разраства. Ето как аз отглеждам тази точка до големината на първата духовна степен. За мен няма друга възможност да израсна духовно, единствено за сметка на спънките „помощ против мен”.

От урок по статия на Рабаш, 12.12.2011

[62921]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: В рамките на интегралното възпитание ще има и курс по интегрална икономика. За какво ще става дума там?

Отговор: Днес на специалистите вече е ясно, че трябва да преминем към нормално, здраво, балансирано потребление, когато всеки получава това, което му се полага, но не повече. Не трябва да се допускат излишества за сметка на природата, експлоатирайки  ресурсите и богатствата й.

Равновесие е разбирането, какво е необходимо на човека в неговия свят. А иначе ще настъпи крах, и поради безизходица, ще тръгнем в тази посока, но вече по лошия път, без да разбираме ставащото.

По този път ни очакват бедствия и войни, които  няма да ни доведат доникъде. Те само ще ни принудят да поумнеем и да разберем, че трябва да преминем на добрата страна, за да напредваме не чрез бедствия, а чрез единство и поръчителство, т.е. по пътя на разума.

Всъщност, цялата ни история е път на страдания. Дали те  ни направиха по-умни? Знаем ли как да се движим по-нататък?

Излиза, че това е много тежък и дълъг път.

От друга страна, по добрия път ние ще задействаме възпитанието, и това вече е съвсем друга работа. Благодарение на него, започваш да разбираш случващото се, получаваш инструменти, от които можеш да се възползваш, виждаш как трябва да действаш, и разкриваш законите на природата. Разбира се тук трябва да бъде въведена науката кабала. А откъде другаде  може да се получи това знание? Та тя единствена говори за интегралността на света, а интегралния свят – това е висшия свят.

Завършихме развитието на неживото, растително и животинско стъпало. По-нататък е границата, отделяща ни от човешкото стъпало. Всичко което е под нея, се отнася към получаването, а всичко което е над нея – към отдаването.

Та ето, към отдаването не трябва да се стига чрез бедствия. Тъй като разликата между животинското и човешкото стъпало е в осъзнаването.

Ти трябва да осъзнаеш, къде се намираш: в кой свят, в каква система. Да осъзнаеш какво е природа – и опознавайки я, да достигнеш човешкото стъпало. Разликата между животното и човека в теб се определя именно чрез осъзнаването – с чувство и разум. Ето какво допълнение трябва да придобиеш.

Днес ние все още се отнасяме към животинския свят – само, че сме доста по- изпортени. Тъй като с  всичко което правим си вредим. Целият ни живот се състои в опит да властваме един над друг, да си причиняваме зло едни на други. С това сами разваляме себе си,   здравето си, целия си живот и целия свят.

Отстрани изглеждаме доста парадоксално и само знаейки крайната цел на развитието си, можем да се съгласим с онези преходни етапи, които трябва да преминем.

И така, осъзнаването отличава човека от животното. Казано е: ”Познай Бога, своя Отец”. Ние трябва да познаем Твореца, Природата – в това е цялата разлика.

Баал а-Сулам пише в статията ”Това е за Йеуда”: ние не намираме някаква особеност, заложена в човешкото желание, която да не е заложена в целия животински вид, освен пробуждането за сливане с Твореца. Тъй като само човешкият вид е готов за това, и никой друг, освен него. Образно казано, съществуването на целия човешки вид се оценява единствено само по онази заложена в него подготвителна основа, позволяваща му да се стреми да служи на Твореца. И с това той се издига над животните”.

Това е единствената разлика. В останалото, ако се различаваме от животинския свят, то е само в негативен смисъл. Кое разумно същество би съборило собствения си дом, както правим ние със земното кълбо? Кое разумно същество би създало такава икономическа система, каквато сме създали ние? Защото днес ние сме останали със сейфове, пълни с банкноти без покритие.

Така че, днес, за да се спасим от бедите, ни трябва само осъзнаване.

От урока ”Свобода на волята”, 21.12.2011

[64060]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Преди 15 години участвах в тренинг за личностно израстване, който се делеше на няколко етапа. Последният от тях се осъществяваше в реалния живот. Ние се събирахме, обсъждахме, което беше наистина интересно.

Принципната разлика е , че всичко това се субсидираше с пари, които бяха спечелени на друго място. По какъв начин това може да бъде реализирано според вашата програма? Възниква следния въпрос: от къде ще получа същата квартира, същия хляб, същите дрехи и т.н.?

Отговор: А Вие се включете в това общество на бъдещето. Вземете 100% от хората със 100% от всичките ресурси и ги разпределете от гледна точка на това, че обществото работи, за да подсигури всички с нормален, необходим за съществуването, минимум. А през останалото време хората се занимават само със създаване на интегрална връзка помежду си.

Вие ще видите, откъде може да се вземе, къде може да се прибави и колко средства ще са ви необходими за създаването на тази интегрална връзка. Естествено, че обществото само ще трябва да си осигури тези средства.

От беседата за интегрално възпитание, 11.12.2011

[63996]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Обикновеният продавач се съгласява да даде стоката на купувача само при изгодни за него условия. Но Творецът не се нуждае от нашата работа и ни поставя условия, изгодни за самите нас. Той се съгласява да ни даде цялата светлина само при условие, че има къде да я приемем. Като приятел, който е готов да ти даде всичките си съкровища, но те моли да си донесеш чували, които да напълни със злато и сребро. Колкото чувала донесеш, толкова ще ти напълни Той.

Нашият егоизъм работи по друг начин, защото няма какво да ни даде. Това е кризата на днешния свят, когато потребността е по-голяма от възможността за получаване.

И тогава егото започва да работи като банка, печатаща пари без реално покритие. Ти идваш да си искаш лихвата, а тя ти дава тези хартиени пари, обещавайки ти много повече, отколкото има всъщност. В крайна сметка, се надува огромен финансов мехур, който накрая се пръска.

Тази криза ни показва, че желанието за наслаждение няма възможност да ни осигури напълване. А желанието за отдаване – точно обратно: готово е да ти даде всичко – само донеси чувалите, съсъдите, желанията!

Проблемът е само в това, че нямаме правилните съсъди, желания. Светлина, обаче, има в пълно изобилие. Творецът няма недостатък нито от злато, нито от сребро, нито от каквото и да било друго напълване, a нас ни спира само недостатъкът на правилно желание, способно да разкрие това напълване.

Съсъдът, подходящ за разкриване на напълването – това е отдаващото намерение или съединението. Ако всеки от нас е способен да получи 1 грам, тогава 100 човека, съединили се заедно, могат да получат не 100 грама – а 100 хиляди! Защото съединението дава по-голяма сила от обикновеното събиране.

В съединението има особено допълнение – духовна същност, идваща свише, освен обичайното събиране на силите, извършвано отдолу. Това е като втората половина на монетата, която се добавя свише, ако ние отдолу сме спечелили своята половина, или като две сливащи се капки -едната идваща отдолу, а другата отгоре. Но както е известно, в съединенито има мощност много по-голяма от простото събиране на силите.

То създава съсъда, който подхожда на светлината. Ако има десет, сто, хиляда души – те трябва да са свързани, предани един на друг. И тогава тяхното съединение ще създаде нужния съсъд, а не просто сумата на техните частни желания.

От урока по статията на Рабаша, 21.12.2011

[63809]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Публикация: Почти две десетилетия Д. Селенте в Trends Journal точно прогнозира политическите, финансови, икономически и социални тенденции.

Той е приет от Сената (Закон за правомощията при извънредно положение) с 93 за и 7 против.

Икономиката върви към катастрофа. Ще настъпи хаос. Ще има призиви за икономическо военно положение. Ще се закриват банки. Хаосът ще се засилва.

Този закон бе приет съвсем наскоро. Той осигурява контрол на военните над положението. В Америка се заражда фашизъм.

Ситуацията може да започне да се нажежава от първото тримесечие на 2012 година. Сигурен съм, че основната тенденция през 2012 година е, че управляващите ще нанесат съкрушителен удар на системата. Те ще изсмучат всичките парите от нещастниците по Коледа и ще въведат икономическо военно положение.

Селенте обяви прогнози за глобални вълнения, бунтове на скуотъри (самоволно заемане на къщи, които банките са отнели за ипотечен дълг), протести срещу данъчното облагане и продължаване на икономическият колапс.

Ако икономиката ни влезе в задънена улица, а това е само въпрос на време, банките ще бъдат затворени и по улиците на Америка ще настане хаос. Като се има предвид наскоро приетия закон и ученията, включващи хиляди американски войници, за потушаване на граждански вълнения, можем да кажем, че Селенте  се оказа прав за пореден път…

Забележка: В книгите на пророците, на Баал а-Сулам и  Рабаш, в книгата “Зоар”, АГРА  – се говори за нашето време като време на преход от ниво „животно“ до ниво „човек“. Този преход произтича вследствие осъзнаването от хората на единната природа, в която се намират, и в техния стремеж – чрез обединението си – към подобие с нея. В наше време, когато вече сме започнали по неволя този преход, много хора в света усещат неговото течение и необходимост. С всеки изминат ден тези хора стават все повече и повече. В тях е надеждата ни, че преходът ще премине осъзнато и чрез революция в съзнанието, а не по кървав път, когато огромните страдания, все едно, ще ни принудятда го направим.

[64092]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→