Entries in the '' Category

Мъжът и жената – два фактора на успеха

каббалист Михаэль ЛайтманИма такова обединение, такава подготовка, които само мъжете могат да направят, ако се откъснат от семейството, от жените и се уединят. Това е особена молитва, особено усещане, когато излизаш извън пределите на всички ограничения на нашия свят и съществуваш само в единение с другарите си. И ние го усетихме това. Това действително е така и е невъзможно да си представиш друго.

Женската подготовка не се заключава в това да се обединяват самостоятелно, а да помогнат на мъжете да направят това, опитвайки се да им създадат условия, с които неусетно да ги подтикват към обединение. Жените могат да им помогнат да преодолеят егоизма си и да престъпят  към единство.

Между другото, нашите жени, по целия свят, прекрасно са разбрали това. Те ни поддържат, винаги са заедно с нас и аз съм им много благодарен за това. Тяхната поддръжка се усеща постоянно и в това е великата им заслуга.

Конгресът – това е противостояние на планината Синай, където се намират жените, старците и децата. Обаче основната опора – мъжете, 600 хиляди души, тоест толкова са не по количество, а по мощност.

А в кабала всичко се измерва с мощност, защото се говори за единение в едно общо желание. Това единно, мощно желание условно се обозначава с цифрата ”600 хиляди”, символизираща силата на обединението ни. Да се издигнеш на ниво 600 хиляди означава да достигнеш до пълно разкриване на Висшата сила, на Твореца.

Надявам се, че ще достигнем до него, понеже има всякакви предпоставки за това. Поне полагаме  всевъзможни усилия, Да! и целия свят се нуждае от действията ни и именно благодарение на това получаваме поддръжка свише. Всичко ни се получава не защото с вас сме така особени и удачни, а защото светът се нуждае от група, която би го водела напред.

От виртуален урок, 20.11.2011

[61708]

Психология: защо хората са нещастни

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: (К. Шадер, проф., клинична психопатология в университета в Страсбург): Съвременният човек живее в епоха, когато има всичко, но се чувства нещастен. Парадоксът на нещастието се крие в това, че сега човек не страда от липса на блага. Човечеството дълго време се е опитвало да се избави от всякакви лишения, а после е открило, че без ограничения, няма и желание.

На психоаналитици ходят млади хора, които страдат от нарушения в психиката. Смущава ги това, че имат всичко, каквото си поискат. Не страдат от лишения. В модерното ни общество, когато хората могат да имат всичко, което пожелаят,  не им достигат именно тези неща, които нямат цена, например, любов.

Зигмунд Фройд казва, че нищо не може да бъде толкова тежко, както поредица от  безоблачни дни. Щастието се различава в състоянието, когато сме били нещастни и в състоянието, когато сме доволни. А получаването на личното щастие се явява цел на всеки човешки живот.

Реплика: Понеже щастието може да се усети само в процеса на напълване на желанието, то е необходимо постоянно усещане на желание/ недостатък и постоянно усещане на напълването му, което е невъзможно в нашия свят! За да се достигне такова състояние, е необходимо постоянно да обединяваме в себе си две свойства – желание и напълване. Затова и ни учи науката за постоянно напълване – науката за напълването – Науката Кабала.

[61552]

За първи път в Англия са преброени един милион безработни младежи

каббалист Михаэль ЛайтманСъобщение (Fresh Business Thinking): Броят на младите британци (на възраст от 16 до 24 години) без работа, за първи път в страната е надминало един милион човека.

Общото ниво на безработицата в страната достигна 8,3% – това е максимума за последните 15 години. Търсещи работа са 2,62 мил. човека. Вице-премиерът на Великобритания Ник Клег отбеляза, че страната няма да може да преодолее последствията от световна криза, ако не реши въпроса със заетостта на младите британци.

Реплика: Вече на всички им е ясно, че без работа ще бъдат все повече хора и трябва да се мисли ”не какво да се измисли като работа, за която да им се плаща” – единственото полезно занятие остава само работата на човека върху самия себе си и обществото. Така ще има за всеки достатъчно работа и най-голямо висше възнаграждение.

[61716]

Пустиня, в която текат мляко и мед

каббалист Михаэль ЛайтманКонгресът в Арава. Урок N:1

Намираме се в особено място – в пустинята. Всъщност, това е същият този пейзаж, същите тези места, по които минават хора, желаещи да излязат извън егото си, от своя ”Египет” и да достигнат желанието, изцяло насочено ”право към Твореца”, към Висшия.

В тази пустиня един вид няма живот, но това не е вярно – откриваме земя, пълна с живот. Тук има всичко, хората тъкмо така могат да живеят – тук има подземни води, има особен въздух, животни, растения. На човек само му се струва, че тук няма нищо, понеже не е привикнал да живее, издигайки се над себе си. Но когато разкрива това състояние, тогава вижда, че не е необходимо повече – само да се издигне.

Затова в егоистичното желание това е пустиня, но когато се издигаме над него с усилията си, тогава усещаме, че това наистина е земя, с течащи в нея мляко и мед, в която има всичко. Така пустинята се превръща в земята на Израел: отначало се е усещала като Египет, след това като пустиня, а после – като земята на Израел, в която вече разкриваме Висшия свят.

Затова, само това място –  необичайно особено, съгласно клоните и корена, трябва да ни помогне. Тук няма чужди мисли, чужди желания. Да се постараем да направим това!

Всеки, през цялото време, е длъжен да се старае да се издигне над себе си и да пребивава в общото желание. Така капките вода, сливащи се заедно, стават една капка, едно цяло, а не сбор от няколко капки. Такава е природата на свойството отдаване. Така и ние трябва да усещаме, какво има тук освен едно желание, една мисъл, едно намерение.

От 1-ви урок на конгреса в Арава, 18.11.2011

[61425]

Всичко е в чувствата

каббалист Михаэль ЛайтманВсъщност, няма какво повече да се изучава, освен понятието поръчителство. Всичко, от което живеем, което ни помага по пътя към друг живот, към друго битие, се постига в съсъда, под името ”поръчителство”.

Творецът е създал в нас егоистично, получаващо желание. То притежава самоусещане, и затова в крайна сметка представляваме съсъди на усещането.

Преди да отида при Рабаш, няколко години изучавах кабалистичните първоизточници с обичайните разсъдъчни методи, стараейки се с разума да разбера материала, както е прието това в другите науки. Защото и кабала е наука. Обаче Рабаш ми каза, че тук цялата работа е в чувствата.

За мен ”чувството”  не беше нещо многозначно, гледах на него отвисоко. Действително днес се чувствам по един начин, утре по друг. Изпивам половин кана с вино и животът става по-весел, чуя от някого лоша вест и се натъжавам. Чувството е нещо неистинско, изменчиво е, зависи от обкръжението, от слуха и от много други фактори.

Продължавах да се уча при Рабаш, придържайки се към научния подход, прилагайки разума, но и в чувствата. Науката кабала изучава светлината, доброто и наслаждението, покоя и движението, преодоляването, сближаването и отдалечаването… И всичко ни говори за това, което се случва в желанието. Макар и работата ни да се градуира по различни параметри, но като цяло единствено затова, да се възприема и да се усеща нещо в желанието. Цялото ни развитие носи чувствен характер и се определя от това, доколко откриваме и проникваме в усещането си.

Разбира се чувството е съпроводено от разума, защото осмислено трябва да развиваме себе си, осъзнато, управляемо. Усещайки нещо, трябва да имаме възможност да измерим това усещане, да си дадем отчет що за усещане е, как ни се представя: външно или вътрешно, мнимо ли е и как може да се провери, как да се премине от текущите ценности и стандарти към други, по-истински.

Трябва обективно да сравнявам едното с другото, извън субективните си усещания и текущото разбиране, което се нарича ”висше знание”. Започвам да осъзнавам, че ”знанието” е съсъдът за чувствата, напълнен със светлината хасадим и хохма. Напълвайки съсъдите ми, усещанията ми, светлината хохма ми носи факти, а светлината на вярата ми предоставя възможност да разширя този ”фактически материал”. Но така или иначе се възприемат в усещанията.

Но ако човек малко по-дълбоко прониква в същността на възприемането на нашия свят, разбира, че всичко зависи само от усещанията. Представяме си аналогови, а не цифрови системи. Служейки в армията с удивление забелязах, че в изтребителите F-16 приборният панел е пълен със стрелки, макар че в наземното оборудване повсеместно се използва дигиталното табло.

Специалистите разбират, че човекът е аналогова система. Може бързо да разпознава състоянието, но не и цифри. Оглеждайки десетки ”стрелкови циферблати”, веднага схваща общата им картина, общия ”имидж”. Трябва мислено да премести числените значения в някакво усещане, тогава когато стрелката на скалата му придава това усещане автоматично.

И така, ние сме чувстващи създания и целият ни живот е построен на чувствата. Нека го измерваме с пари, сила, власт, но в крайна сметка, единствено затова, да преминем към правилното решение: трябва да развиваме дълбоките си съсъди, съсъдите на усещанията.

Политиците, чиновниците, технократите с рационалните, научни ”цифрови” подходи към работата ни се представят изцяло съвременни. За тях сякаш е безполезно да се развиват чувствата. Обаче в действителност технократите са много ограничени, още не са преминали от личните си дребни разчети, простите като ”две и две”, към същността на изчислените. Преживявайки още няколко малки кризи, ще осъзнаят пропуснатото. Така и децата растат. Но въобще, желателно е и разумът, и чувството да се развиват в човека взаимно, хармонично.

От урок по статия ”Поръчителство”, 20.11.2011г.

[61250]

Материалният свят като гаранция за независимост

Въпрос: Защо са ни необходими желанията от животинското ниво, ако тях не ги поправяме? Каква е ползата от тях?

Отговор: Тези желания са ни необходими за съществуването ни извън духовния свят. Те ни предоставят възможност да извършим подем, без да сме зависими от духовния свят, за да не сме подкупни от него.

Благодарение на това можем да живеем, както се казва, без духовни задължения. Всеки път сами да решаваме, струва ли си да се обединим с ближния, с групата. Понякога ни се иска да захвърлим всичко и да си тръгнем – и действително имаме тази възможност.

От друга страна, ако имахме само желания, свързани с групата – ние бихме приличали, да кажем, на мравките. Нямайки нищо друго, бихме живели принудително живот в общество – и все пак щяхме да сме на животинско, телесно ниво.

Но аз живея в своето тяло и мога или да се стремя към духовното, или да не се стремя. Това ми позволява да бъда духовен човек – защото сам стигам до формата на отдаване, въпреки своето естествено, първично желание. Творецът е създал в мен това зло начало, за да мога, преодолявайки го, да стана свободен човек. И аз сам, по свой избор, определям искам ли това или не.

А иначе бих живял в духовния свят на животинско ниво. Бих бил „ангел“ – „духовно животно“, което инстинктивно обича всички.

От урока по статията „Поръчителство“, 23.11.2011

[61539]