Entries in the '' Category

Да кажем сбогом на детството

Всеки човек веднъж в живота си достига до критична точка, когато трябва да напусне родителите си и да започне свой собствен живот. Това е много рязка и неприятна промяна. Има хора, които никога не свикват с новите изисквания на живота.

Днес същата тази промяна е глобална. До сега природата водеше човечеството напред, позволявайки ни да се поддаваме на детински, егоистични игри. Развивали сме в нашия егоизъм и не сме се противопоставяли, но сега детството ни свършва и започваме период на съзряване.

По същия начин, по който човек достига съзряване, човечеството приключва десетилетията на своята младост. Моят егоизъм е пораснал и сега трябва да се справя сам в света.

Но светът не е това което беше. Намирам се в нов глобален и интегрален свят, който е взаимно свързан и в който трябва да намеря своето място и да стана част от него. Вече не съм дете. Пораснах.

Разбира се, човечеството не иска това и не го разбира. Точно както човек, който съзрява и внезапно се изправя пред безкрайни проблеми: трябва да наеме апартамент, да ходи на работа, да приеме различни отговорности и да си набавя всичко, което други са набавяли до сега.

Разбира се, той не иска това. Много по-лесно и по-удобно е с мама. Отнема време докато свикнем със света на възрастните и докато намерим хубави неща в него. Човечеството все още не е готово. То все още предпочита да играе по свирката на егоизма както преди.

Вече сме в нов свят и трябва да се приспособим към него. Той изисква нашето пълно съдействие и загриженост за всички, а хората още искат да продължават да играят като деца. Не са изпитали достатъчно болка, за да влязат в новата реалност.

Трябва да им се каже, че новият свят изисква нашето пълно съдействие, че нашата работа е да се свържем и че ще разрешим всички проблеми само ако създадем правилна взаимна връзка между нас. Сега целият свят е като един човек. Гледай на него така сякаш гледаш в огледало.

Ако не чувстваш, че на определени места има безработица, а на други удрят природни бедствия, а на трети страдат от болести, то виж общата форма на този свят. Ще видиш, че имаме систематичен проблем и че всички трябва да бъдем свързани един с друг, да работим заедно в хармония за една кауза, която е в общ баланс.

Представи си, че вчера са ти правили медицински изследвания, а докторът ти дава резултатите днес. Оказва се, че органите на твоето тяло не работят в хармония, а като деца. Един прави твърде много, друг прави твърде малко, а трети изобщо нищо не прави.

В крайна сметка, балансът е правилната връзка межди всички части на тялото и е основа за добро здраве. Сега можете да направите правилните изводи.

От урока по статията „Мир”, 04.11.2011

[59790]

„Превключвател“ на възприятието

Въпрос: Коя, според Вас, е най-трудната точка на издигане за начинаещият кабалист към разкриване на висшия свят?

Отговор: Най-голямата трудност, даже бих, казал преобръщането във всички разбирания за себе си и за света, стана в мен, когато осъзнах, че цялата разлика и отличие между този свят и висшия свят – е само в моето възприятие, отношението ми към света:

– когато се отнасям към него естествено, както съм се родил, егоистично – възприеманият от мен свят се нарича „ТОЗИ СВЯТ“.

А доколкото така го възприемат и всички останали хора, то го наричаме „НАШИЯТ СВЯТ“.

– когато се отнасям към света, сякаш той и аз сме едно и също нещо, с любов, с отдаване – то възприеманият, усещаният от мен свят се нарича „висш“, „духовен“, „бъдещ“ – относително моето предишно, минало, усещане.

Така, разбирането на това, че има само „превключвател“ на възприятието, и той е: от „желанията и мислите за себе си“ – „този свят“, към „желанията и мислите за другите“ – „висшия свят“, – смятам, че това постижение е най-трудното в живота на човека. Да си представиш това не мислено, а чувствено, за да стане „твое“, е толкова непросто, че за това минават много години от живота, по моите наблюдения – десетки години!

Толкова ни е лесно да си представим „другия свят“, съществуващ извън пределите на нашия свят, Вселена, или извън пределите на нашия живот, след смъртта. За нас е естествено да си го представяме във вид, подобен на земния, или във вид на други същества и образи, но не и възникващ в този свят, в моето възприятие на всички обкръжаващи ме обекти и хора, като мои части, като част от себе си.

Никак не можем да приемем, даже ако многократно сме слушали и чели за това, че разликата в световете е в нашето отношение към обкръжението: „към себе си“ – усещам „този свят“, „от себе си“ – усещам „висшия свят“.

Дотолкова сме привикнали, враснали сме се в усещането за обкръжаващият ни свят, като неизменима реалност, че не можем да си представим, че всичко зависи от нашето отношение към него.

Кабала говори за това, че възприемам света само вътре в мен, а извън мен – той не съществува. Оттук вече съм „изчислил“, че трябва да променя само себе си. А „да променя себе си“ – означава да променя не своите желания и свойства, а своето отношение към света, своето намерение, как да го използвам, т.е. „към себе си“ (за себе си), или „от себе си“ (заради другите).

Формирането на този „превключвател в себе си“ ми е взело много време. Но след, като той се усети в теб като съществуващ, с него вече е лесно да се работи и неговото превключване от „към себе си“ на „от себе си“ – се явява единственото важно нещо в живота. С това и започва истинската духовна работа – самоанализ и действие за поправяне.

В днешно време това преобръщане на съзнанието става по целия свят, всеки трябва да усети този „превключвател“ в себе си, но доколкото това постижение ще става масово, то ще бъде относително по-лесно за всеки човек.

[61124]

Няма връщане назад

Законите на природата са необратими. Не можем нищо да насаждаме изкуствено, защото в нашето общество – в политиката, в промишлеността, в обществените и семейните отношения – се създават такива условия, че ти по неволя трябва да преминеш към взаимна интегрална зависимост. По неволя ще бъдеш задължен да направиш това, независимо от това богат ли си или обикновен работник, безработен, студент или старик – не е важно кой.

Природата ни затваря в една обща система и принуждава всеки, в съответствие с неговия статус, свойства, с неговите взаимоотношения в обществото и т.н., постепенно да се трансформира. Не можем да останем предишните.

Виждате ли какво става днес в света? Нима е било възможно да се предположи, че Германия някога ще даде 500 милиарда долара на Гърция, а след това ще опрости дълга ѝ? Представяте ли си немците, които дават 500 милиарда на Гърция? А на опашката са още Италия и Испания. Неизвестно е въобще, как ще завърши всичко това. И хората не излизат на улицата, не свалят правителството, изисквайки да им върне парите.

Представете си, че в банката имаме 500 милиарда, натрупани от всички трудещи се. Това е собственост на държавата. Вместо да ги пуснем за вътрешния подем на страната, за реализиране на обществени програми, ние изведнъж ги даваме на някой, за който даже не искаме и да знаем?

Защо от това не избухват граждански войни? Аз познавам Германия, бил съм там и съм разговарял с много немци. Може всички да сa недоволни от това, но никой не възразява особено, защото хората разбират: политиците и икономистите, решаващи тези проблеми, са много по-болни от останалите.

Те „стоят“ на тези пари, властват с тяхна помощ над народа и държавата, но веднъж да се разделят с тях, тогава работата става лоша: действително сме толкова взаимосвързани, че аз съм задължен да отдавам и да прощавам на този до мен – да прощавам така, както на своя народ. Те осъзнават дълбочината на вътрешната взаимовръзка, виждат, че законът на природата свързва всички и е невъзможно да развържеш този възел.

Това е вътрешната трагедия на тези хора, които вземат решенията, защото съвсем не е просто да се разделиш с 500 милиарда. Представи си, че си взел всичко, което имаш в къщи и в банката и си го раздал на всички. Какво ще ти каже семейството ти?

Тоест става въпрос за усещането на абсолютна връзка и принудителна необходимост. Политиците виждат, че иначе не могат да постъпят. Ние сме „малки хора“, не виждаме това, а те виждат. И затова най-големите гиганти, милиардери, ще се разделят със своите милиарди, така, както тези политици, иначе няма да могат да съществуват по-нататък. Те ще разберат, че са длъжни да направят това. Така пред нашите очи ще се случат абсолютно парадоксални действия, а ние просто още не ги осъзнаваме.

[61414]

Това трябва да се случи тук и сега

В момента, в който влезем в залата на конгреса, трябва веднага да се свържем с голямото, общо желание, да бъдем готови за съединение и да очакваме, че то ще се случи тук и сега! Трябва да мислим, че това задължително ще се случи тук и сега (както е казано за чакането на идването на Месията всеки ден). Така предизвикаме това действие и то наистина се случва.

Не е достатъчно просто да дойдем на конгреса – трябва да се подготвим за него. Желателно е да изучим материалите за конгреса. Да ви изненадвам с нови идеи там не е част от моя план. Обратно, колкото повече сте запознати с материалите и колкото повече говоря за привидно познати неща, в отговор на нашето желание, насочено към това, което сте прочели, чули и учили, ще мога да дам наистина нови обяснения.

Ще се радвам на конгреса да видя хора, които разбират и чувстват материала и знаят предварително какво ще кажа. Темите на уроците и източниците, на които са базирани те, можете да намерите в материала за подготовка за конгреса. Трябва да го изучим, за да няма никакви изненади. Целият ни напредък трябва да се случи вътрешно, свързвайки се и разкривайки нови състояния.

Това се нарича напредък. Думите може да бъдат същите, но впечатлението, което оставят, и дълбочината, която разкриват, ще бъдат нови. Ще ги усетим по нов начин и на ново ниво.

Излиза че трябва да наизустим материалите и песните, за да ни бъдат познати. Това е много важно. Ако след като сме вкусили нещо, го вкусим отново, то изглежда приятно и ново. Но когато опитваме нещо за първи път, едва го усещаме и вкусваме.

Същото е казано и за греха: първото прегрешение не се счита за грях, защото човекът не е знаел какво ще се случи и просто е опитал. Но при условие, че човек е „опитал“ и иска да продължи като Адам, който казал за плода на Дървото на Знанието: „Ядох и ще ям още!“ – тогава това вече е проблем.

Затова трябва да „опитаме“ материалите за конгреса предварително, така че на самия конгрес да „продължим да ядем“ и да разкрием истинския вкус. Не е достатъчно да прочетем половин страница и да си мислим, че сме готови. Трябва да изградим съсъдите, нашите инструменти за възприятие и да ги подредим точно като втасващо и затоплящо се тесто. Така трябва да стоплим себе си. Общата подготовка определя дали ще усетим нещо или не.

Колкото по-подготвени сме, толкова по-бързо ще можем да постигнем – и в сърце, и в душа. Ако и двете работят правилно, ще постигнем разкриване.

От урок по статията „Любов към Твореца и към творенията“, 02.11.2011

[59546]

Накъде ни води взаимното поръчителство?

Баал а-Сулам, „Поръчителство“  (съкратен вариант): Ако Иcраел осъществи поръчителството, той може да достави удоволствие на Твореца.

Взаимното поръчителство е съсъдът на общото отдаване. Ние се обединяваме в този съсъд, формирайки го, подготвяйки го. Той самият не съществува, очаквайки ние да се включим в него. Напротив, нашите желания, насочени към отдаване на ближния, обединявайки се взаимно,  формират съсъд, наречен „поръчителство“. Само от взаимното отдаване можем да достигнем до отдаване на Твореца.

Разкриваме, че в нашия свят вече не можем да съществуваме в желанията за получаване и че трябва да се издигнем до желанията за отдаване. По същия начин, в съсъда на взаимно поръчителство, разкриваме, че не можем да живеем в него без отдаване на висшия, на Твореца. Взаимно поръчителство само между нас е безсмислено. Каква е била целта на разбиването на съсъдите? Защо сме преминали целия този процес? Защо сме се свързали? Все едно работим напразно, обезпечавайки се един друг, без да осъществяваме истинско отдаване.

Можем наистина да го осъществим само по отношение на Твореца. Взаимното поръчителство, което постигаме, може да бъде изпълнено само ако се стремим към нещо по-висше, търсенето на смисъла на отдаване.

Защо? Защото Творецът е източникът на нашата реалност. Когато се свържем, разкриваме нейния висш източник във взаимната връзка, която се нарича „общност плюс един“. Тя ни се разкрива като Твореца и тогава започваме да разбираме и да постигаме Замисъла на творението: Той ни е създал такива ниски и първични същества, за да се свържем по пътя на страданието и бедите.

Само тогава въпросът за смисъла на живота, от който започваме да се издигаме, става правилен и ни води към светлината. Тогава също разкриваме, че не можем просто да си отдаваме един на друг, защото от това няма нужда. Нямайки друг избор, трябва да насочим нашето отдаване към висшия източник и само по този начин да напълни себе си.

Правейки това, разкриваме по-висше измерение: сливане с висшия. Тогава получаваме отговор на въпроса за смисъла на живота.

Взаимното поръчителство е инструментът, който ни води към сливане с Твореца.

От урок по статията „Поръчителство“, 14.11.2011

[60693]

Дойде времето на внуците

Баал а-Сулам, „Поръчителство“ (съкратен вариант): Заслугата на праотците е в това, че от височината на техните души те са реализирали принципа на любов към ближния без подготвителни действия, които са били неспособни да реализират. Така само народът на Израел влязъл във взаимно поръчителство.

Творецът създал едно получаващо желание, състоящо се от четири „слоя“ – четири нива на дълбочина на авиют. Започваме да разпознаваме слоевете на егоизъм от леки към тежки. Душите, които вече са завършили анализа и поправянето, помагат след това в работата над следващите, по-груби слоеве на желанието на общата, единствена, разбита душа.

Първо се поправят душите, които принадлежат на нивото на праотците. Наричаме ги също и „домът на Авраам“. Става дума за хиляди души, които са постигнали духовния свят под негово ръководство. Техният авиют е бил много малък и затова не им е било необходимо да привличат по време на учене светлината, която поправя. За тях е било достатъчно малко да се обединят един с друг, защото между тях не е имало отблъскване, тъй като те все още не са били паднали в егоизма на всичките му четири нива.

Падането станало по-късно, в египетското изгнание и едва тогава Израел започнал да се нуждае от поправящата светлина, тоест от метода, получен на планината Синай. В крайна сметка, човек поправя само онова, което се прояви в него. Тора, методът за поправяне, е предназначен за работа със злото начало. Когато то се е разкрило в Египет, силата на светлината, способна да го поправи, се разкрила.

Обаче на нивото на праотците това все още не е било нужно. Това е „най-прозрачната“, чиста степен на ниво нула на авиют, сравнима със състоянието на зачеване. На този етап Тора и поправящата светлина не са необходими за поправяне, тъй като все още няма какво да се поправи.

След това идва нивото на синовете с авиют на първото и от части на второто ниво. И тогава идва нашият ред, второто, третото и четвъртото ниво на авиют, принадлежащи на „периода на Месията“. Всяко поколение в тази линия пооправя своя собствен слой от общото желание, общата душа.

Така праотците не са се нуждаели от ученето, което привлича светлината, бидейки в състояние на „пустиня“. За тях е било достатъчно да бъдат в появилата се в Древен Вавилон ситуация. Всеки от тях разкрил своето зло до някаква степен, което Тора метафорично описва, говорейки за това, как Авраам и Сара слезли в земята на Кнаан, как Исаак решавал проблеми с Есав и други подобни въпроси.

След това Яков и неговите синове слезли в Египет и умрели там, в това голямо, получаващо желание. После синовете на Израел преминали през обременяването на сърцето и пожелали да работят върху съединяването заедно, за да се издигнат над омразата. Обаче първо, те се спуснали дори по-ниско в техния авиют, което се нарича „посещаване на градовете Питом и Рамзес“. Казано иначе, опитвайки се да се обединят един с друг, те не изградили прекрасно обединение, а създали нещо дребно, оскъдно и опасно.

Така те достигнали до нуждата да избягат от егоизма и тогава преминали през „десетте наказания“, тоест неуспешни опити да избягат. Всеки път, когато молили Фараона „да ги пусне“, той им отказвал , докато горчивината станала нетърпима. Едва тогава, в състояние на тъмнина, човек избягва от своето его, готов да се издигне над него на всяка цена: „По-добре мъртъв, отколкото този живот“. Човек достига крайната цел, наистина желаейки да се свърже с другите като един човек с едно сърце във взаимно поръчителство и тогава получава метода за поправяне.

Този метод го превежда през етапите на духовния път: отново и отново той разкрива разбиването в себе си и го поправя с помощта на поправящата светлина. Като резултат, той разкрива и поправя целия свой огромен егоизъм.

Този процес не се случва в цялото човечество, а само в малко група от потомството на Авраам. По пътя то преминава през разбивания, аналогични на духовния свят, и пада. И само след това, в наши дни, започва истинската работа по поправяне на общата душа.

Така, въпреки че от времената на греха на душата на Адам Ришон, праотците и синовете са завършили своята работа и са постигнали своя край на поправянето на нивото на Първия Храм, въпреки това, последвали падения, съответствайки на духовните разбивания. И двата Храма били разрушени, подобно на двата парцуфим в света Никудим.

Сега след епохата на взаимосмесване, достигаме анализа на поправянето – себереализацията. Точно сега, след всички необходими „въведения“, започва истинската работа. Подготовката е приключила и остава само да поправим себе си.

От урок по статията „Поръчителство“, 15.11.2011

[60804]

Духовно е само това, което е между нас

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, „Поръчителство“ (съкратен вариант): Творецът e казал: „Ако пазите Моя съюз, то ще бъдете за Мен  избрани  от всички народи, ще бъдете за Мен царство на свещеници и свят народ“. Народът казал: „Ще го направим“.Тук обаче не се обяснява същността на работата и възнаграждението за нея.

Когато започнем да работим със съсъдите, строежът им още не съответства на кръга, тъй като те са разделени на три части: Рош („главата“), Тох („отвътре“) и Соф („край“). В резултат на това, нашата реалност има форма на пирамида, състояща се от пет пласта авиют (дълбочина на желанието), от нулева до четвърта. Това е цялото човечество.

В по-чистите съсъди се пробужда точката в сърцето (), и те са способни да осъществяват поправяне на нулево, първо и второ ниво. Заедно те представляват част, която се нарича Галгалта ве-Ейнаим (ГЕ), или „Исраел“, което означава: „Направо към Твореца“ (яшар Ел). По своята природа, те са съсъдите на отдаване.

А също има и съсъди, неспособни да се пробудят само поради „дебелината“ на своите желания. Като съсъди за получаване, те се отнасят към авиют от трета и четвърта степен и заедно се наричат АХАП, или „народи на света“.

Разбира се, първи до поправяне достигат по-леките съсъди – Исраел. А самото поправяне се осъществява от Висшата светлина, която въздейства на точките в сърцето им, благодарение на което те се пробуждат. В тези съсъди има степен на праотците, която не изисква предварителна подготовка, а също така и степен на синовете, които вече трябва да работят в група или народ и да преминават през ожесточяване на сърцето или „египетско изгнание“, за да се обединят в единен съюз на планината Синай и да се издигнат след това на степен Първи и Втори храм.

Така, че като цяло съсъда Галгалта ве Ейнаим достига до края на своето поправяне, а след това се разпада и напълно пада в съсъдите за получаване, в състояние на изгнание. А по-нататък става смесване, взаимно включване на съсъдите.

Към завършването на този процес, от 2000 години – 1995 година е точката, от която започва анализа и поправянето.

„Съблюдавай съюза“ и „бъди избран сред всички народи“ – означава, че съсъдите ГЕ трябва да поправят себе си след 2000 годишно смесване. „Царство на свещеници“ означава, че всички те работят за отдаване, а „свят народ“ е народ, работещ за целия свят. По такъв начин, той служи на Твореца и на останалите народи, съвършено не принадлежащи  на себе. Той има свободен избор само в средната третина на Тиферет, където той взема решение да посвети на Твореца горната част, а долната част да постави в служба на народите по света, за да могат и те да се поправят за Твореца.

Ето с какво се е съгласил народът на Израел, приемайки върху себе си работата по поправянето на всички желания в поръчителство и обединение. Нали именно тези желания, разкриващи се в противоречие на единството, съюза, взаимното поръчителство , се отнасят към поправянето.

От друга страна, всички останали желания, които не са свързани с обединението – колкото и „висши“ да са – се наричат „животински“, доколкото се отнасят към нашето животинско тяло. В нашия свят ние се намираме на „неживо“, „растително“ и „животинско“ ниво на развитие, докато на човешката степен ние всички сме обединени един с друг.Ето защо към нея се отнасят именно желанията, които се стремят към обединение или му се противопоставят.

И така желанията на неживо, растително и животинско ниво принадлежат към този свят и ние не ги отнасяме към поправянето. Например. ако искаш да ядеш по десет пъти на ден, то ти не трябва да преодоляваш това желание по пътя към духовната цел. Остави на мира всичко, което не се отнася към обединението. Обърни се към тези желания, които са насочени към отдаване на ближния или обратно, противопоставят се на отдаването. Само те са духовни, само те се наричат „Човек“.

От урока по статията „Поръчителство“, 23.11.2011

[61542]