Entries in the '' Category

Даден ни е втори опит

Конгресът в Арава. Урок №1

Разбира се сте чували, че Ари веднъж е казал на своите ученици: „Ако днес се издигнем до Йерусалим, то ще можем да реализираме крайното поправяне (Гмар Тикун). Хайде да се съберем след час и да се издигнем, да продължим този път!“

А когато след час започнали да се събират учениците, то единия казал, че не може по една причина, друг – по друга, третия не го пуснала жена му, някой не можел заради децата, заради болест или други проблеми. И така те не се издигнали до състоянието Гмар Тикун.

Не разбираме как е възможно да получат такива пречки учениците на Ари – в сравнение със състоянието на крайното поправяне, което са можели да постигнат?

Но не разбираме какви препятствия поставят пред човека свише, за да се приближи към поправянето.

Ние не сме най-силните и не сме най-необикновените – даже сме най-слабите от всички тези велики поколения, които са били преди нас. Но живеем в особено време, и това време изисква голямото поправяне, което стана възможно да се осъществи! И затова, даже ако не сме достойни за това, не сме достатъчно силни, и не разбираме много какво правим, – но висшата сила ни сплотява и ни бута напред.

И затова не трябва да забравяме, че на нас е възложено само да се опитваме, доколкото това е възможно! А Творецът ще завърши тази работа вместо нас.

От 1-я урока на конгреса в Арава, 18.11.2011

[61180]

Не трябва да се отделяш от народа

Въпрос: Ако вътрешно е невъзможно да вървим срещу своето желание, то какви действия можем да извършим срещу желанието – само физически ли?

Отговор: Физическите действия също се отчитат. Защото докато не сме способни да изпълним някакви духовни действия, можем да действаме само физически.

Човек засега учи, разпространява материали, съединява се с другарите във физическа група, работейки заедно, и по такъв начин действа, макар още да не е способен на по-вътрешни действия. И това много помага.

Вътрешните действия, даже най-качествените и силните, все пак не заместват физическите, които извършваме в материалния свят и сред голяма маса от хора.

Виждаме колко разпространението в този свят, и особено контакта с хората, които вече са излезли на протести и демонстрации в различните страни – придвижва напред учениците в тяхното вътрешно разбиране.

Човек излиза да раздаде материали, той се намира сред хора, които нищо не знаят за вътрешното устройство на мирозданието и викат, искат хляб и други необходими материални неща. А след това се връща към своите книги и своето вътрешно развитие, и изведнъж вижда, че повече чувства, повече разбира, напредва

Всичко това е защото съм получил впечатление от тях – събрал съм техните желания. И макар това да са материални желания – не е важно, все пак напредвам с тях. Защото се впечатлявам от това външно желание.

В мен това външно желание се издига на по-високото стъпало, на което се намирам. Казано е, че „Творецът обитава вътре в своя народ“ и се получава, че аз разкривам вътре в народа Шхина на тази висота, на която именно аз съм способен да я разкрия.

Това се отнася и за най-големият кабалист: ако той идва със своите желания, за да се включи в желанията на хората, то чрез техните желания получава впечатление вътре в своите желания, на достъпна за него висота. Затова е казано, че не трябва да се отделяш от народа.

От урока по статията на Рабаш, 17.11.2011

[60996]

Ключ към връзката с Твореца

Въпрос: Какво да се направи, когато не изпитваш възвисяване и пробуждане по време на четене на книгата „Зоар”? Как да молиш в такова състояние?

Отговор: По време на четене на книгата „Зоар”, както и другите първоизточници – статии, пиеси, „Учението за Десетте Сфирот“, – трябва преди всичко да формирам правилната картина: къде се намирам.

Реалността, в която се намирам, ми се представя в моите сетивни органи, в моите желания. Тази реалност е светлината, формираща ме така че да я усещам и да мисля, че това действително съм аз и моят свят. По такъв начин имам връзка със светлината, с висшата сила, желаеща да ме обучи да разпознавам къде именно се намирам, защото изначално нищо не зная и не виждам, като новородено.

Затова преди всичко трябва да сформирам тази картина по правилния начин. Има желание, в което действа светлината, желаеща да го пробуди отвътре, да се разкрие в него, съгласно закона за подобие на свойствата. Светлината се намира вътре в желанието, съвсем не е отвън, но относно това желание тя се нарича обкръжаваща, вътрешна, външна и така нататък – всичко това са форми, в които се разкрива светлината в желанието. Защото говорим за всичко от страната на желанието.

Ако разбирам, че в мен се намира целият свят, цялата реалност, всички светове, цялата светлина, то сега трябва правилно да се организирам: как и какво правя, за да достигна разбиране и осъзнаване, максимално възможно в сегашното състояние, всеки път да разкривам колкото се може повече.

Разкриването става с помощта на двете сили – силата на скриване и силата на разкриване. В нас винаги има тези две противоположности. Така и в нашия свят реалността, която усещам в дадения момент, също включва в себе си разкриване и скриване – двете заедно. Защото без правилното противостоене между тях не усещам нито цветове, нито звуци, нищо. Повече от това, колкото повече включвам в себе си силите на скриване и разкриване, противоположни и съчетаващи се помежду си и противостоящи една на друга – толкова повече усещам, ставам по-умен и разбиращ.

Затова, четейки които и да са първоизточници, аз желая да сформирам картината на реалността, да я разкрия колкото се може по-истински, вярно и силно. И не е важно, какви именно източници четем, в какъв стил. Ако тези книги, чрез които пробуждам силите на моята душа – и от страната на желанието, и от страната на неговото напълване, то не е важно – това може да бъде „Учение за Десетте Сфирот“, „Зоар“, писма или статии. Главното е да се пробуди моето развитие.

И тогава разбирам важността на моето занятие с Тора: заключената в нея светлина възвръща към източника, тоест тя ме придвижва към разкриване на истинската картина на реалността, където съм слят с Твореца,  към скритото от мен състояние.

Затова преди всичко формираме картината: съществувам аз и всичко е затворено, скрито вътре в мен. Трябва да пробудя силите на моята душа и в тях да разкрия истинската реалност, където аз и Творецът се сливаме в едно цяло.

След като вече съм се установил в този вид, пристъпвам към следващата крачка: как да пробудя себе си с помощта на ученето? Тогава всичко, което чета, ми говори за моите по-напреднали състояния, може по-далечни или близки – не е важно. Важното е, че с помощта на разказа, който чета, се старая да разпозная в себе си тези сили, тези форми.

И не забравям, че става въпрос само за моите желания, за вътрешните сили на моята душа – получаване и отдаване, тези у другите. Не е важно, че те се наричат със странни имена или са ми познати от сегашната реалност. Аз постоянно мисля само за това, как да разкрия всички тези сили – като съставляващи моята връзка с Твореца.

От урока по Книгата „Зоар”, 16.11.2011

[60899]

Говорителят на Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Арава. Беседа на трапезата.

Вие не разбирате, доколко всички ниe сме управлявани отгоре. Учителят тук е като говорител, част от висшата система, предаващ ви знание, нищо повече. Вие не обожавате говорещия за това, че ви казва нещо интересно. Така трябва да се отнасяте и към Учителя – трябва да зачитате прибора, чрез който ви предават свише, но не повече от това.

Искам да ви предупредя, защото именно в това се крие разликата между сляпата преданост и истината. Аз още повече от всички останали чувствам, че ме управляват свише – и у мен няма нищо мое. Не играя пред вас, аз действително само изпълнявам команди свише. И цялата работа на човека – това е да бъде управляван. И колкото е по-високо, толкова повече е управляван. Това се нарича да бъдеш роб на Твореца – степента на Моше.

Така че не забравяйте, че ние трябва да бъдем чувствителни към това, което Творецът ни казва – говори на нас! И според това върви. Аз чувствам, че това вече се приближава. И тогава вече се издигаме на степента Бина – можем да чуем това, което ни казва Твореца. Това е вече степента Бина. А после вече ще придобием „зрение“.

Така че нека се опитаме, да не бъдем зависими от Учителя (той е ограничен и временен), а всички заедно ще станем такива „съсъди“ (кли), които съединени, ще могат да видят и да реагират на това, което Творецът им казва. Това е най-важното. Наздраве (за живота)! Този слух, това усещане се нарича живот.

От беседата на трапезата преди конгреса в Арава, 18.11.2011

[61141]

Несъгласен със самия себе си

каббалист Михаэль ЛайтманЖеланието – това е целият материал на творението. Мястото, където ние чувстваме себе си живеещи и разкриващи реалността вътре и около нас. Светлината работи над желанието и го развива по своя програма – отначало пряко, за да го формира. А после вътре в  това създадено от нея желание – четвъртият стадий от света на Безкрайността, светлината започва да създава условия за неговото поправяне.

В крайна сметка това желание за сега е само суров материал, незнаещ и неосъзнаващ, нямащ свободна воля, а действащ по заповед на светлината, която контролира желанието. Така светлината създава всевъзможни форми на желания, които се наричат светове (скрития). Светлината малко повече се разкрива или се скрива – и в желанието стават промени, докато то не включи в себе си всички свойства на светлината.

И колкото повече светлината отдалечава желанието от себе си, толкова повече то започва да усеща – кой съм аз и какво правя. Макар, че то още няма никаква свобода и самостоятелно развитие и всичко става за сметка на светлината. А желанието като природен материал действа в съответствие с установените закони и няма никакъв избор как да реагира.

Така развитието достига до специална структура, която се нарича „човек“, която получава избор. Да действа вътре в знанието или над него. „Вътре в знанието“ е действие, което съответства на действието на светлината – естествена реакция на материала. Но е възможно да се достигне и до такава реакция, която е над твоето желание и не се подчинява на естествените закони на природата. Да създаде в себе си способност да реагира не по заповед на светлината, а обратно.

Тази обратна реакция и ще се нарече човек, защото именно тя е подобна на светлината.

Нали ,ако той изпълнява заповедите на светлината вътре в желанието си – той се нарича творение. Но ,ако той не изпълнява заповедите на светлината в своето желание, а иска да се издигне над материала на нивото на светлината и да стане подобен на нея, то трябва да реагира противоположно. Съгласно тази реакция той се и нарича „човек“ – Адам, т.е. „подобен“ (доме) на светлината.

И така, материалът получава названието „човек“ и с това започва неговото ново развитие. В него има всевъзможни форми, отпечатани в него от светлината по време на естественото нарстване. Но сега това желание започва да работи само и да се стреми да бъде като светлината, т.е. през цялото време да реагира по различен начин на това, което събужда в него светлината.

Светлината пробужда в него реакция, противоположна на поведението на светлината, а човекът трябва да приеме тази игра и над нея да се уподоби на светлината. Това се нарича работа на вярата над знанието.

Тази работа е различни видове. Светлината, ту повече  разкриваща себе си, ту повече скриваща се, пробужда у човека ту повече желание, ту по-малко. С всички тези въздействия то всеки път възбужда различни реакции в материала. Така материалът се учи на своите реакции – изучава себе си и светлината, от която иска да вземе пример. Постепенно той все повече се доближава по своите свойства  до светлината, докато съвсем не се слее с нея.

Ясно е, че по този начин желанието натрупва в себе си разбиране и усещане за себе си, за светлината, научава програмата на светлината. Изучава отношението на Твореца към творението – това, как се отнася към него светлината . И обратно, учи се на това, как да победи собствената си природа и да стане подобно на светлината. Така материалът на желанието постепенно достига до стъпалото на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 17.11.2011

[61005]