Entries in the '' Категория

Може да поемем по другия път

Мнение: (Пол Кругман, нобелов лауреат по икономика): Веднага след като беше избран за нов премиер-министър на Великобритания, Дейвид Кемерон започна реализиране на програмата по съкращаване на разходите, вярвайки, че това ще способства за растежа на икономиката.

Сега резултатите са на лице и не са много обнадеждаващи: благодарение на жестоката икономика Гърция потъна в криза. В засекретен отчет ЕС указва, че съществуващата програма не работи. Британската икономика буксува именно заради негативното влияние на икономика, а увереността от страна на потребители и бизнесмени рязко се свлече. Получава се, че спасяването на банките не се явява правилната рецепта за възход на държавите.

Исландия се превърна в класически пример за икономическата катастрофа – банките оставиха страната с огромни дългове в една на практика безнадеждна ситуация. Когато всички тръгнаха да спасяват банковия сектор и да заставят обществото да изплаща дълговете си, Исландия позволи на своите банки да бъдат разорени и да се разшири социалната защита. Когато всички бяха обсебени от идеята, как да успокоят чуждите инвеститори, Исландия наложи временно ограничение на движението на капиталите, за да даде пространство за маневра.

И какво се случва днес с Исландия? Страната успя да ограничи ръста на безработица и страданията на най-уязвимите слоеве на обществото. Социалната защита и системата от социални задължения на гражданите оцеляха. Когато всички очакват съкрушителната катастрофа, тогава произхожда и пълен триумф. В това се и заключва урокът за всички останали.

[60340]

Приближавайки се до съвършенството за първи път

Въпрос: Можем да сравним групата с кола, която работи само когато всичките и части са в ред. Ако една от тях се счупи, колата ще спре. От една страна, това е много вълнуващо, но от друга, е малко плашещо. Възможно ли е ако един човек загуби правилното намерение по време на конгреса, нищо да не работи?

Отговор: Не. Има 125 степени, които ни разделят от съвършенството. Идеалната система все още е далеч от нас, затова междувременно от нас се изисква да извършим най-нечистата духовна работа на първата долна степен. Тук не е нужно да се тревожиш за крайното съвършенство на всеки един. Достатъчно е, ако само опитаме малко  и ще получим първата си кола играчка. Дори ако не е Порше, а някаква си играчка без двигател, това все пак е кола.

На първото стъпало от нас се изисква само първоначалното, „безтегловно“ съвършенство, най-слабата връзка, която все още има много недостатъци. Ако като цяло дойдем на конгреса с правилното желание, това ще бъде достатъчно да постигнем 1/125-та степен от съвършенството. Това е по силите ни.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 06.11.2011

[59908]

Нуждаем се от ново гориво

Трябва да получим свише силата на вярата, наречена „изкуство“. Естествено, ние самите я нямаме. И по този път човек вижда колко е слаб. Написано е, че вътрешната работа „отслабва човек“, защото той започва да чувства, че няма нищо освен егоистично желание.

А ако той успее да преодолее своя егоизъм, това просто означава, че по-голямото егоистично желание е победило по-малкото. По този начин, вместо да напредва към духовното, той се движи в обратната посока, използвайки дори по-голям егоизъм.

Понякога хората са много успешни в ученето, те работят и учат много, и човек би си помислил, че тях ги движи голяма сила на отдаване. Но това не е така. Това е просто голямата сила на егоизма, защото те виждат по-голяма полза пред себе си.

Винаги напредваме от „ло лишма“ (за себе си) към „лишма“ (заради отдаване) и естествено действаме с помощта на егоизма. И все пак, наша отговорност е да оценим реалната си позиция и намеренията, които ни движат.

Постепенно, докато човек полага усилия в ученето, разпространението и главно в работата в групата, той разкрива колко е неспособен на нищо. Човек осъзнава своето истинско състояние, когато види, че без значение колко се опитва да преодолее своето его, влагайки всичките си сили в това, все пак не е способен да направи нищо със себе си.

Човек е прекарал цялото си време, работейки за важността на целта, но накрая е загубил своята сила и е осъзнал своето зло. Разбрал е, че няма нищо освен его и че всяко негово движение е водено от егоистична цел. В резултат, достига дълбоко състояние на отчаяние, описано по следния начин: „Няма по-щастлив момент в живота на човек от момента, когато той напълно се отчайва от своите сили и се чувства напълно безпомощен и по този начин става готов за пълна молитва“.

Пълната молитва е молба да се придобие силата на вяра. И тогава силата на величието на вярата, величието на Твореца, се облича в него и така човек продължава да работи, но с друг вид „гориво“.

От урок по статия на Рабаш, 08.11.2011

[60139]

Източникът на сила

Въпрос: Ако се чувствам уморен от живота, то трябва ли да се издигна на ново стъпало? Откъде произлиза усещането за умора?

Отговор: Умората идва от липсата на важност на целта. Това е поради факта, че не получавате достатъчно положително влияние от групата. Ако получаваhте, то бихте сияли.

Работата на групата е да повдигне всеки един, а доколкото тя включва всички, вие трябва да работите заедно над общото желание, общия стремеж. Тогава всеки един ще има сила да напредне. Това се нарича взаимно поръчителство, когато всички се съединяваме, за да си дадем сила един на друг да постигнем целта на творението.

От виртуалния урок, 30.10.2011
[60126]

Как да видим в отдаването добро

Има два пътя, по които природата ни тласка напред: неосъзнато или осъзнато, т.е. чрез светлината (Тора) или чрез страданията. Пътят на напредък без знание е следван от болка. Поради това, че същността ни е желание за получаване, постепенно напредваме или се развиваме от едно ниво на друго, под влиянието на добри или лоши усещания. Какво усещаме като добро или лошо?

Били сме създадени от светлината – тя ни е създала с желание, което да бъде напълнено. През нашия процес на развитие, постепенно постигаме всичко, което е в светлината, в Твореца, като добро, а всичко противоположно на нея – като зло.

Това е много дълъг път и за дълъг период, съобразно с нашата природа, всичко изглежда противоположно на нас. Но в зависимост от това, до колко силата на отдаване ни е научила, започваме да разбираме, че нашият егоизъм е лош, че е отговорен за всички провали и че би било чудесно, ако се намираме в свойството отдаване, което може да ни издигне над цялото зло.

Това пробуждане настъпва постепенно във всеки един и в цялото човечество – по пътя на страданията се учим, подтиквани отзад от силата.

В същото време, получаваме възможност да ускорим сами своето развитие и да се повдигнем към постигане на доброто – доброто е само в отдаването. Трябва да извършим различни упражнения и да използваме различни средства, за да развием усещане за разпознаване на злото, не чрез ударите, а чрез обкръжението.

За да направим това, трябва да бъдем по-чувствителни към доброто и злото, към отдаването и получаването, към обичта и омразата към другите. Мога да се подготвя дори преди ударът да е настъпил, работейки с обкръжението, за да започна да разбирам, че отдаването е добро, а получаването зло.

Така е устроена природата. Творецът е определил целта на творението: сливане с Твореца, с Неговите свойства – т.е. „Както Той е милосърден, така и ти ще бъдеш милосърден.“ Трябва да уподобим всички свои свойства на Неговите. Това означава, че трябва да изменя себе си и да разбера, че моята природа е зла, а природата на Твореца е отдаване – добра.

Хитростите и средствата, които използвам, за да видя отдаването като добро, се наричат „Мицвот“ (заповеди), „работата на Твореца“. Работата с обкръжението ми позволява да видя отдаването като добро, а егоизма като зло.

Затова душата се е разбила на множество частни души и благодарение на общата ни работа можем да постигнем тази връзка и да обичаме другите, което е добро. От любов към другите постигаме любов към Твореца. Това е частният и общият случай на едно и също явление.

Всички падения отгоре надолу, т.е. цялата подготовка, която е била подготвена за нас, е необходима, за да можем да я използваме и да се развием независимо и осъзнато, и в последствие да достигнем целта.

От урока по статия на Рабаш, 06.11.2011

[59903]

Океан от капки

Баал а-Сулам, „Поръчителство“ (съкратен вариант): Поръчителството прилича на ситуацията, когато двама плават в една лодка. Ако единият прави дупка на дъното под себе си, двамата потъват. Защото с това той не позволява на другия да пристъпи към реализацията на принципа на любовта към ближния като към себе си, за да достигне сливане с Твореца. И двамата пропадат.

Поръчителството – това е повече, отколкото отговорността за другия. Духовният съсъд е същността на общия съсъд. С помощта на обкръжаващата светлина, възвръщаща към източника, Творецът пробужда някакво количество решимот и ги отвежда в началото на обединението, в състоянието, което се нарича „този свят“. Така решимот виждат своята реалност: започвайки да се сближават, те външно си се представят в образа на другарите.

В крайна сметка сме длъжни да се обединим и затова трябва да се грижим за всички. Нека да не подписваме строги задължения, заверени от юристи, нека никого да не удържаме със сила, но в мислите, в желанията, да се стараем да поддържаме всеки.

Трябва да помним, че духовният съсъд е общ. Той се намира не в някой лично, а между нас, в нашето единство. Всъщност това даже не са нишки, опънати между нас, макар именно така да изобразяваме на чертежите нашата взаимовръзка. Всъщност, в духовното няма отделение между мен и теб – всички ние сме като капки вода, сливаме се в една голяма капка, а миналото състояние изчезва без следа.

От този пример може да се разбере до каква степен се различават по мощност съседните нива. Ако на първото стъпало сто другари, включително и аз, са се обединили в една „капка“, то на следващото стъпало тя става моя. И същото се случва с всички: всеки от нас дословно нараства сто пъти в сравнение с предишното стъпало. А след това ние отново започваме да се обединяваме в поръчителство, и тогава на следващото стъпало се увеличаваме десет хиляди пъти относно началното ниво. И така нататък, докато не съставим целият парцуф на Зеир Анпин.

От урока по статията „Поръчителство“, 14.11.2011

[60690]