Entries in the '' Категория

Да строим света на нови основи

Мнение (Д. Роджърс, милиардер, глава на съвета на директорите Rogers Holdings): Светът постепенно се свлича в нова криза, която произлиза от европейските проблеми. Светът се намира в задънена улица, в която го вкарват двете кризи — в САЩ и Европа.

Светът продължава да губи зашеметяващи суми, които няма да могат да заработят за следващите няколко десетилетия. Кризата може да стане по-лоша, отколкото през 2007-2008 години, защото дълговия товар в света рязко се е покачил оттогава. В последно време Америка е учетворила своят дълг. Системата е доста раздута и САЩ няма да могат да учетворят своите дългове още веднъж. Гърция няма да успее да удвои своите дългове още веднъж.

В най-близко време ситуацията около всички тези проблеми може да стане само по-зле. Би било по-добре, ако можем да удържим еврозоната и да проведем реорганизация на активите. Хората ще банкрутират и когато банкрутират, тогава ще могат да видят реалността в лицето. Реорганизирайте активите и компетентни хора да дойдат и да започнат да строят света на нови, по-солидни основи.

Реплика: Необходимо е да се реорганизират не активите и пасивите, а мисленето, да се обърне то в интегрално, с негова помощ да се построи ново интегрално общество, свързано с интегрални икономически връзки – това ще стане по неволя или с желание, трябва да разберем това, да разберем и да построим.

[60475]

Светлината винаги ще ти помага

Задължение на човека е да прилага усилия за постигане на духовното, за които е казано: „Прилагал усилия – и намерил!“ И за това науката кабала дава такива средства: група, учител, оригинални книги – първоизточници.

Тези средства трябва да се използват с намерение да се разкрие в групата връзката между нейните участници. И вместо връзки, разкриваме ненавист и отблъскване. Тоест откриваме двата противоположни полюса на природата: силата на доброто и силата на злото – свойството отдаване, което желаем да достигнем, и егоистичното свойство получаване, което на практика разкриваме помежду си.

Благодарение на усещането на това огромно различие и важността на постигане на отдаване, създаваме обща молитва и искаме поправяне. Всички тези действия се наричат „заповеди“. Тоест заповеди – това са нашите усилия по постигане на отдаването, които са възложени на нас.

А вследствие на тези действия, ако те поне малко са правилни, започва да действа светлината, възвръщаща към източника. Даже, ако нашите действия не са съвсем точни, не са насочени към истинското отдаване (лишма), а засега са егоистични (ло лишма) – все пак светлината леко ни свети.

Разбира се, колкото по-правилни стават нашите намерения, колкото по-желана бъде нашата връзка, колкото по-вярно започнем да разбираме колко необходимо и важно ни е да създадем общо желание – толкова повече ще свети светлината. Както се казва „всеки грош се добавя към общата сметка“ – всички тези неголеми въздействия на светлината, случващи се в отговор на нашите усилия, в крайна сметка, се натрупват в един голям „капитал“.

Въздействието на обкръжаващата светлина се нарича Тора, както е казано: „Аз създадох злото начало, и Тора – като средство за неговото поправяне“. Тоест ти прилагаш усилия, за да поправиш своето желание, а светлината те връща към източника.

Светлината (Тора) – не е в твоята власт, а в ръцете на Твореца. Тя свети в тази степен, колкото ти се стараеш да ѝ съответстваш, и те връща към източника, към доброто, тоест те поправя и те уподобява на себе си. Именно това се наричат заповеди (действията, възложени на нас) и Тора (светлината на поправянето).

Затова е казано, че ако човек „от детството си“ (тоест от самото начало, докато още нищо не е постигнал), прилага усилия и се стреми да постигне вярата (отдаването), то светлината, възвръщаща към източника (Тора), ще му действа „до самата старост“. Тоест той ще се вдига и ще пада по стъпалата, а светлината ще му помага и ще го води.

Светлината ще продължава да му свети даже в следващото превъплъщение и смяна на физическото тяло нищо няма да измени в тази обща картина.

От урока по статията на Рабаш, 10.11.2011

[60310]

Питахте? – Отговарям… – 84

Въпрос от ивритския блог: Разбрах, че има закони и сили в нашия свят. Какъв закон или сила може да не ми даде да придобия свойството отдаване и защо? Как мога да изменя това в мен?

Отговор: Вашият егоизъм специално възпрепятства това, можете да го укротите само със странична сила, която действа само при условие на изучаване, общуване със себеподобни, обучение на други – защото силата на поправяне е скрита във връзката помежду ни.

Въпрос от английския блог: Ако 99% от населението на света не трябва да се поправят, какво конкретно трябва да поправяме в тях с помощта на разпространението?

Отговор: Ние, 1%, трябва да се поправяме чрез обединение в група и силата на нашето обединение (арвут), ще обедини всички 99%, които са извън групата. Виж за това в „Предисловие към книгата Зоар“ п.70-71.

Въпрос от ивритския блог: Могат ли мъж или жена, които учат и разпространяват Кабала, намирайки се в нашето обкръжение, да са в депресия? Ако да, то каква е причината?

Могат ли хората, които имат генетична и наследствена склонност към депресия или към мании, да се занимават с кабала?

Отговор: В наше време депресията е най-разпространеното явление, лекарството от нея е задълбочаване в груповите действия.

Въпрос от ивритския блог: Вкъщи имам 3-ма подрастващи, и те абсолютно не са съгласни да чуят за науката кабала. Как и кога мога да говоря с тях на тази тема?

Отговор: Не говори с тях за кабала, докато не пораснат и не пожелаят сами да слушат за нея!

[60253]

Вместо страданията на омразата – копнежа на любовта

каббалист Михаэль ЛайтманЗа да видим духовната система, в която навлизаме сега (и в която в крайна сметка трябва да влезе целият свят), ние сме длъжни да разкрием във връзката между нас някакво „лудо“ желание. Изведнъж да поискаме да си отдаваме един на друг, така, сякаш не сме с разума си. „Добре ми е от това, че аз работя, а друг получава“. В живота си бихме сметнали, че такъв човек няма здрав разум, чувства, възприятия, че не разбира какво прави.

Затова висшата светлина трябва да ни въздейства и да ни доведе до такова състояние – друго, много странно, напълно откъснато от нас. Което не е по силите ни да постигнем и ние не усещаме в него никаква силна потребност, способна да пробуди в нас това желание.

Първоначално получаваме една малка искра, малък стремеж към това състояние на отдаване – и нищо повече. Всичко останало трябва да постигнем за сметка на това, че в групата започваме да се убеждаваме един друг във величието на отдаването. От външна гледна точка тази работа наистина е нереална, нерационална, с която никой не може да се съгласи.

Така че представете си колко трябва да сме разочаровани от егоизма си, колко да се отчаяме, за да поискаме да се освободим от него, да излезем от него. До такава степен той ни причинява страдание, убива ни, че по-добре да избягаме от него дори към такова състояние. През какви ли страдания трябва да премине цялото човечество, за да пожелае да бъде отдаващо, да се издигне над всичко, без да мисли за себе си!

Ето защо, преди всичко сме длъжни да чувстваме, че животът ни е вечен. Не можеш да се отървеш от него и да сложиш край на цялата тази „неизгодна работа“ с огромно отчаяние. Длъжен си да усетиш вечността в своето състояние – че наистина няма накъде да избягаш. Това се  нарича „да усетиш вечността“.

И ако е така, тогава ти се намираш в състояние, в което животът ще ти се стори много по- лош от смъртта. Тогава ти ще се съгласиш в противовес на това страшно състояние, страдание вътре в егото – да се чувстваш добре, свободен в изхода от това зло, което то причинява.

Ако преценим страданията, които трябва да изпитаме в нашите желанията заради егото, даващо ни смисъл в този живот, ще разберем, че това е наистина ужасно страдание, което не съществува в нашия свят. То е породено от факта, че светлината все повече се приближава и ни се показва единна, а ние виждаме себе си отделени един от друг и разпръснати по целия свят.

Разликата между това и онова, несъответствието в нашата структура, неравенството, неравновесието между нас и светлината, която свети целенасочено. А ние сме различни от нея, разбити и несъвършени – тази пропаст пробужда в нас всички страдания и беди.

Кабалистите пишат много за страшни времена, възможни в бъдеще. За „милосърдните майки, изяждащи малките си деца“ и така нататък. Ние трябва да разберем, че само науката Кабала може да промени тези страдания от страдания от омраза в любовен копнеж. И тогава можем да започнем да добавяме разум към нашите усещания. Като не се движим само под натиска на страданията, от които ще ставаме по- мъдри, доколкото страданията смекчават тялото. Желанието, както „ударите размекват плътта“.

Напротив, можем да изпреварим удара с лекарство – тоест да започнем сами да пробуждаме светлината, връщаща към източника. Тогава тя ни свети и поправя разума и чувствата ни и започваме да разбираме все повече, предотвратявайки ударите. Така ще се постараем да мислим за това, като четем книгата Зоар.

От урока по книгата Зоар, 10.11.2011

[60396]

Не чакайте следващия кръгооборот

каббалист Михаэль ЛайтманКазано е, че „Заповедта спасява, когато човек се занимава с нея, а Тора спасява винаги, дори, когато не се занимават с нея“.

„Заповед“ – е работата на самия човек, усилията му да достигне духовния свят. И затова тя действа само, когато ти действаш. А докато спиш или прекарваш безцелно времето си – през това време животът ти изтича без полза.

Докато си в правилните мисли и намерения и изпълняваш определени действия, които потвърждават твоето намерение, всеки миг работи и те пробужда за следващата степен. Трябва да проявиш желание, стремеж да се издигнеш до по-висока степен – и тя започва да излъчва към тебе светлина.

Колкото повече се стремиш към нея, толкова по-силно тя ще свети. Това е закон от физиката на духовния свят. А ако не действаш, нищо няма да се получи.

Но ако си положил усилия за духовен напредък, то не чакай веднага да получиш Тора – да усетиш светлината, връщаща към източника. Тя може да се прояви във форма, която ти най-малко очакваш и в съвсем неочаквано време. За това е казано, че „Тора защитава и тогава, когато се занимават с нея и когато не се занимават“.

Това е процес, който не зависи от теб. Ти не знаеш всички тези закони, кога светлината свети по-добре и кое е в твоя полза и кое във вреда. Не е в твоя власт и зависи от корена на душата, а също и от общия процес на развитие на всички души. Тук става дума за много изчисления, съгласно „съда над душите“, които ти налага Тора – общата светлина А“Б-СА“Г.

Затова, не започваш да усещаш светлината веднага – но тя действа винаги. Не мисли, че тя не действа. Дори когато ти се струва, че толкова много си направил, положил си толкова много усилия, а нищо не се случва – но това не е известно. Може би ще почувстваш резултата след година.

И докато там вътре в тебе се въртят колелата, светлината изцяло работи над тебе, но ти не разбираш това. Тъй като отначало изменения стават на неживо, растително и животинско ниво. В същото време те се развиват и развиват. И може би в душата ти има много дълбоки желания, голям „авиют“, където трябва да се извършат твоите основни поправяния, които предшестват осъзнаването. И затова ти не ги чувстваш.

Има много такива хора, които са много напреднали и  за миг до решаващия момент – захвърлят всичко и падат. Виждаш това и нищо не можеш да направиш, защото тук управлява строг закон. Ако не си добавил на блюдото на везната поне едно зърно, което да натежи над твоя егоизъм – то противоположното блюдо, на което стоиш не ще се повдигне. Така ще си останеш долу.

Но не трябва да се отчайваме за милостта на Твореца! След известно време с тази възможност да се върне при теб  – в друго състояние и на друга степен, но отново ще ти се предостави шанс да продължиш. Въпреки,че това може да бъде след известно време, или дори и в следващия цикъл на живот.

От урока по статия на Рабаш, 10.11.2011

[60307]