Entries in the '' Category

Тайната, изплувала на повърхността

каббалист Михаэль ЛайтманРазделянето се дължи на факта, че висшите (Г“Е) не успели предварително да преценят наслаждението, което ще получат. Те мислели, че ще се добавят още желания от АХАП, но не успели да преценят, колко голямо ще е усещането на това желание вътре в тях самите, а не в малките – в нисшите.

Едно нещо е плачещото бебе, а друго са страданията на майката, която слуша този плач. Те са „620“ пъти по-силни. И тази разлика те не са могли да оценят, тя е била скрита за тях. Все пак тя се разкрива само в такава система, която отначало се е разбила, а след това се свързва обратно.

Скритата зла нанаклонност – това е мощта на чуждите желания, които при включване в мен, нарастват многократно. Така че ние трябва да разкрием злото. Все пак злото не е просто самият егоизъм, а разликата между твоето малко желание и това колко голямо става то, ако те обичам и затова усещам твоето желание като свое.

Това е разликата между наслаждението получено от чашата с кафе, което ти искаш и това наслаждение, което получавам като ти донеса това кафе. То ще бъде многократно по-голямо от твоето наслаждение.

И на това аз трябва да направя изчисление – на своето наслаждение от това, което ти нося. Това е разликата между Твореца и творението – как Творецът се наслаждава от това, че служи на творението и как „620“ пъти по-високо се издига творението от това, че става подобно на Твореца.

Тази разлика е била първоначално скрита в цялостния, съвършен съсъд и не се е усещала. Струва ми се, че всички тези желания са мои – и Г“Е и АХАП. Ние откриваме тази разлика само в резултат на разделяне.

Ето защо започваме с разбитото състояние. Разликата между наслаждението, което получаваш от моето отдаване и моето наслаждение от това, че ти отдавам – се усеща като ненавист между нас. В такава форма ти чувстваш какво голямо наслаждение можеш да получиш ако поправиш нашето разделяне.

Главното е да усетите делта, различието в силите – разликата между наслаждението от получаването и наслаждението от отдаването. Именно това е раликата между Твореца и творението, която ни разкрива разделянето. Затова е толкова важно да разкрием и да правим разлика „сърце от камък“.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 08.11.2011

[60292]

Разпокъсаните части в цялостната система

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам ”Даряване на Тора” (съкратен вариант): Защо всички в Израел са поръчители един за друг? На пръв поглед ще бъде неоправдано, ако Творецът потърси отговорност от теб за чужда вина. А раби Елиазар, синът на раби Шимон, казва, че всички хора в света са поръчители един за друг и всеки със своите действия скланя към оправдание или към осъждане целия свят.

…Което днес и наблюдаваме: Гърците натрупали дългове, германците жънат печални плодове, французите се страхуват, италианците са на ръба и т.н. Просто така поръчители, отговарящи един за друг? Какво е това?

Цялата работа е в това, че частите на единната система са неделими една от друга. Ние сме тези, които правим детерминистично разграничаване между тях, а всъщност в интегралната аналогова система всички части са едновременно зависими една от друга. И тази система работи, само ако входа, изхода и всички вътрешни процеси се намират в равновесие.

Вътре в нея има много механизми, споени от взаимната връзка. Получавайки входен импулс, цялата система пристъпя към обединение и поправяне, докато напълно не се усвои от тази пречка – и тогава тя генерира изходния сигнал.

По такъв начин аналоговият комплекс не е просто проводник, състоящ се от верига блокове, подобно на дискретната система. Не, в него всичко е споено в едно и изходният сигнал няма да постъпи, докато импулса получен на входа не бъде цялостно обработен, докато цялата система не го усвои и не се издигне на ново ниво.

Така работи и нашето тяло. В последно време специалистите създават все повече такива системи, доколкото целият свят постепенно приема чертите на общата аналогова структура. Цялата природа представлява ”кръгла” неразделна система и само човек със своето ”квадратно” фрагментарно възприятие подчинено на егоизма не разбира отклика и.

Като следствие, човечеството винаги е създавало за себе си линейни системи, докато не удари часът – и ето ние виждаме все по-ясно, че всичко около нас е взаимно свързано и всички части на сътворението си взаимодействат в интегрални, аналогови механизми, образуващи заедно единната система на Природата.

Това интегрално отношение на Природата ни се разкрива постепенно. Всеки от нас е израснал в своя егоизъм и едва днес откриваме, че всичко се намира в обща, цялостна система.

Трябва да се разбера, че промените могат да дойдат само от нас, когато всеки се осъзнае, като интегрална част от интегралната система. Защото частното и цялото в нея са равни. Без това няма да познаем, как вярно трябва да се отнасяме към Природата, и винаги ще страдаме. Ние още не разбираме, че противоречието между аналоговия и дискретния подход предизвиква в Природата голям недостатък и това ни носи големи беди.

От урока ”Даряване на Тора”. 10.11.2011

[60318]

Игра в по-висше състояние: отначало всичко е фалшиво

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, ”Даряването на Тора” (съкратен вариант): Има два типа отношения: с Твореца и с човека. И двата са призвани да доведат до целта – сливането. Човекът, действащ алтруистично, не усеща в действието си никаква разлика между любовта към ближния и любовта към Твореца, понеже всичко, което е извън тялото му като че ли е нереално във възприятието му.

Следователно, намирам се в мнима реалност, в обкръжението на други хора, на Земното кълбо, във Вселената. Защо действителността ми се представя имено такава? Защо съм устроен така, че да я възприемам имено по този начин? Защото лъжата на тази ”картинка” в точност съответства на това, как ще изкривя истинската реалност. И тази лъжа е толкова голяма, колкото съм по-далече от истината.

И ето, в сегашното състояние получавам желание да разкрия същността на живота, да разбера защо живея, в какво се състои смисъла на битието ми. Искам да се издигна над лъжата и от това ниво да погледна истината. Веднъж така, втори път, и моята реалност ще трябва да се промени.

И как да стане това? С пробуждащото се у нас желание искаме да си представим истинското състояние. И тук няма да се размине без съветите на кабалистите. Ако не разкрием с тяхна помощ правилната посока, сами нищо не ще направим. Защото сме потопени в тъмнината и неразбирането, и освен искриците на новороденото желание, в нас няма и трошичка истина. Обаче това ново усещане представлява по себе си единствено цяла точка, а не вектор, който би ни показал пътя. И за да вземем правилния курс, трябва да прибегнем към съответните средства.

Ако представям целия свят като себе си, като едно цяло – това е вярната картина. Обаче сам не мога да сформирам в себе си такова отношение, не мога да си представя, че чужди хора, сили и явления на неживата, растителната и животинската природа се явяват части на желанието ми, които се отразяват във възприятието ми като нещо обособено, отделно, понякога далечно, противоположно и ненавистно ми.

И затова средството, водещо към истината – е групата, в която трябва да работя. Макар и другарите да ми се представят абсолютно различни, противоположни, обаче заедно с мен, всички те се стремят към поправеното, истинско състояние. Заедно трябва да работим над това, за да може поправянето и истината да станат единни.

Оттук произтича необходимостта към правилно отношение към най-висшето, истинско състояние, под името ”Творец”, а също така и към групата. Ще достигна до истината единствено при това условие, ако си взаимодействам не с въображаемия Творец засега, а с реалната за мен група, заедно с която представям себе си на по-високата степен. Тази работа ни е по силите: напредваме към общото, истинско състояние, по пътя на сближаването с тези желания на другарите, с които можем да се обединим. И тогава външните действия по сближаването ще ни поведат към вътрешна близост с единното желание.

Нашият свят е проекция на духовните сили. В него ние ги възприемаме като телесни образи и обединявайки се на общия път с общи усилия в единна система, създаваме условия за единството на желанията ни, които се сливат в едно. Можем да започнем действително от нулата, с материални, физически действия, нека са фалшиви, но плодотворни. На тази ниска степен може да се отнесем отначало без всякакво намерение. ”Изфалшивяваме” на първия акорд, и независимо от това ни се зачита. И затова никой не може да каже, че не са му дали в ръцете ”юздите”, за да се приведем към поправяне.

По такъв начин отношенията с хората са по-важни, отколкото отношенията с Твореца. От една страна в мен има малка група, която иска да разкрие посланието, методиката по поправянето, а от друга страна, огромно човечество, чакащо скришом  единството. И в крайна сметка, човечеството трябва да получи от нас тази методика в готов вид, с ясно записани параметри на взаимоотношенията. Обаче, докато кризата и безпомощността не са проявили сред хората настоящата потребност от единение, методиката не бива да се открива на всеки и за нищо. И затова науката кабала е скрита.

От урок по статия ”Даряването на Тора”, 09.11.2011

[60247]

Задействай групата

каббалист Михаэль ЛайтманВ групата се извършва постоянен кръговрат на желанията. И главното за мен e да проявявам повече активност в анализа, в поправянето. Защото моето поправено отношение се връща обратно, още по-добре корегирано и усилено. С това аз внасям промени в това как групата ми въздейства. Моите слаби импулси предизвикват мощен отклик – според това, доколко аз ценя другарите си.

Тук всичко зависи от това, колко високо ги издигам в очите си. Възможно е голямото съобщество да няма за мен някаква ценност, а малката група пазя като най-доброто обкръжение в света. Това е моят избор. Правилно построявайки връзките си с другарите, аз променям своята съдба. До сега всичко вървеше по програмата на природата: аз израствах, а те ме изпълваха с въодушевление. Сега ми е дадена възможност сам да сформирам към тях аналогично отношение.

Това е възможно благодарение на разбиването на съсъдите, вследствие на което виждам своите желания като чужди, обособени, независещи от мен. Всъщност, аз имам възможността да ги поправя отстрани, сякаш отвън. При това самия аз –съм не нещо друго, а точка, която Творецът е запалил в мен.

Пред мен е цялата реалност, всичките души. А аз – искра, която трябва да изгради вярно отношение към тях , подобно на това, как Творецът се отнася към творенията. Та нали тези души са моя духовен съсъд. Дали са ми шанс, съзнателно, нарочно да гледам към тях през тази призма, а те в отговор ме укрепват. Така постепенно, на принципа на взаимност, откривам, че имам връзка с Твореца. Оказва се, че моят съсъд е Малхут с висшата светлина.

Тук лежи моят единствен избор. А групата, от своя страна, ще ми даде всичко необходимо. Но ако не взаимодействам с нея селективно, желаейки имено това, то светът ме води по пътя на страданието – което се нарича в ”своя срок”.

И така, за да застанеш бързо на правия път към целта, задействай групата. Само от нея, от правилното обкръжение, ще получиш светлина – сила за ускорено развитие.

Малхут на света на Безкрайността ти се представя днес, като ”този свят”. Както се отнесеш към тази реалност, така и тя ще ти въздейства на теб, ще те променя. Всичко зависи от твоето отношение, от това, доколко сериозно формираш и предизвикваш върху себе си въздействието на другарите си. Обърни ги с правилния ъгъл в своето възприятие – и те ще излъчат върху теб светлина. Тъй като ти имаш работа с Малхут на Безкрайността, която ти е дадена за работа.

От урока ”Даряване на Тора”, 09.11.2011

[60244]