Ако откриваш, че се чувстваш зле – то преди всичко трябва да разбереш защо? Причината за цялото зло – това е разделянето , което се е появило в желанието ми за наслаждение, след което това желание е започнало да работи за себе си.

Аз искам да знам всичко това. И ако работя правилно и в група, то откривам, че в действителност няма друга враждебна на мен сила, освен собствения ми егоизъм, който ми пречи и не ми позволява да се наслаждавам на живота.

Това е, което се разкрива постепенно  днес на човечеството. Няма друго зло, освен егоизма и в него е причината за всички страдания в света.

Всичко това аз разкривам само при условие, че работя над съединението и виждам, че не искам да се съединя. И тогава научавам, че „Творецът е създал злото начало“. И започвам да виждам ясно – „А-а-а-а значи всичко това направи Създателя“…

Тоест аз трябва да свържа всичко с Него, а това не е просто. Трябва да разбера, че именно Той ми устройва цялото това зло – толкова хитро и жестоко, за да разкрия, че завися напълно от Него. Той сякаш говори: „Ела при мен, поклони се и ако помолиш добре, то аз ще поправя това зло. А ако не – така и ще го получаваш, порция след порция, все повече и повече, докато в тебе не остане друг избор, освен да се поклониш“.

И ние трябва да разберем, че егоистичното ни желание е по–голямо от нашето его, повече от гордостта ни. Защото, ако беше обратно, ние бихме грохнали до смърт, но не бихме могли да се преклоним.

Спасението се крие във факта, че нашето егоистично желание нараства на неживо, растително и животинско ниво. А под въздействие на ударите, то непрекъснато намалява по своето качество.

Аз отидох в своите желания до самия предел и изведнъж – получавам удар. След това вече не замахвам толкова нависоко и ставам малко по-скромен. След това получавам още удари и още малко се навеждам. И така удар след удар, аз вече поумнявам и започвам да се оглеждам настрани. И кой ме удря през цялото това време , кой е по-горе от мен?

В резултат на това, аз така съкращавам желанията си, че се чувствам като животно – сервилно, нещастно и потиснато. А желанието да се насладя е материал на сътворението. Всичко останало е само добавака към него, идваща от подобието по свойства с Твореца или липсата на такова подобие.

Затова под ударите нашата гордост се губи и остава само едно животинско желание. Когато стигна до такова състояние – аз съм съгласен да склоня глава и съм готов да помоля. В мен не остава  вече нищо от тази глупава гордост, която съм имал преди.

Сега единственият въпросът е, ще се окажа ли достатъчно умен, за да разбера, че наистина съм животно. И цялото мое гордо самомнение е измама. Че сега съм в състояние предварително да се откажа, да убедя себе си и да помоля Твореца за поправяне.

Поправянето е в това, че Той да поема властта над мен – по моя молба. Затова, ако достигна до такава молба – това е точно молитва и няма друга.

Това изисква много сили и подкрепа на другарите. В крайна сметка, ако си в състояние макар и малко да се огънеш пред тях, те ще ти дадат многократно умножена сила, да се склониш пред Твореца. С това ти ускоряваш времето, икономисваш удари и на тяхно място получаваш разум, за да напредваш с него.

Ако ти дори и малко се отклониш пред групата, както пише Рабаш, и  направиш от себе си една  нула (0), а от групата направиш единица (1) и я поставиш пред себе си, то ти ще се превърнеш в „10“. Ако направиш от себе си две нули – то ще се превърнеш в „100“, тоест ще получиш 100 пъти повече сили.

Такива сили ти получаваш от обкръжението, ако поне малко се прекланяш пред тях. Колкото по-малък се правиш, толкова повече сили ти дава обкръжението по отношение на Твореца – в обратна пропорция.

Това ти спестява много време на етапи, страдания, които могат да бъдат цели жизнени цикли – с войни и най-тежки проблеми. В това е цялата работа.

От урока по “Учението за Десетте Сфирот”, 07.11.2011

[60048]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Мнение (В.Белов, рък. на Института за Европа на РАН /Руската академия на науките/): В най-близко време ще започнат грандиозни събития в Европа, свързани с кризата на еврозоната. Мисля, че ги виждаме вече и сега. Тоест, дефакто, всеки момент ние с вас ще станем свидетели на тези събития. До края на годината. Европа няма време. Основните събития ще касаят отношението към еврото и еврозоната.

Ако се вгледаме в същността на проблема: еврозоната е икономиката на 17 страни – абсолютно различни не само по големина, но и по производителност на труда и конкурентоспособност икономики, което всъщност разрушава подобен вид обединение. Ако за Севера е важен износът на стоки с голям процент добавена стойност, то за Юга – износът на хранителни стоки, селскостопанска продукция, туризъм, недвижимите имоти.

Реплика: Изходът е само в привеждането на всички икономики към един вид – икономиката на разумното потребление, при която няма добавена стойност, а всичко се свежда към удовлетворяване на основните потребности на населението на цяла Европа, а след това и на целия свят. Докато не променим нашето отношение към себе си, като към единно семейство, а не конкурентни образования, ние няма да излезем от кризата, а ще се приближаваме към световна война.

[60072]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Съобщение: Испания, Италия, Франция са във властта на проливни дъждове и ураганен вятър. Наводнени са земи, села и пътища. Тече масова евакуация. С появата на проливните дъждове започна масово спиране на електричеството. Без топлина и светлина са останали 8 хиляди семейства.

От опасните райони са изведени повече от 2 хиляди души. До оттеглянето на водата на всички ще им се наложи да живеят в екстрено организирани евакуационни пунктове, страхувайки се, че ще се върнат при руини. Излезлите от бреговете реки са залели огромни територии. Дъждовете са предизвикали много свлачища, много населени места са отрязани от останалия свят. И скоро време не очакват края на това бедствие, за по-малко от 3 часа са паднали половин метър валежи.

Ураганният вятър и силните валежи не бързат да оставят и Италия. Сега цялата тяхна мощ се стовари върху Торино. Ако дъждовете не спрат, потоците ще стигнат до града. Закрити са училищата, на жителите е препоръчано да не напускат домовете си без крайна необходимост. Във Венеция – бушува стихия. За последните 2 седмици от стихията са загинали вече 20 човека.

В Испания, в столицата на провинция Мадрид вече е паднал сняг. Тук и още в 24 региона на страната е обявено бедствено положение. Картината е същата – неспиращи дъждове, излезли от бреговете реки, ураганен вятър и повалени по улиците дървета.

Реплика: Несъмнено, природата все повече излиза от равновесие и това се проявява на всички нейни нива. 2012 г. ще донесе още повече неприятни сюрпризи. Докато не разберем, че само промяната във взаимоотношенията ни може да повлияе на обкръжаващия ни свят. Както и да се подготвяме за ударите на стихията, никакви министерства няма да ни спасят – природата ни наказва, докато не разберем, като упорити деца, че сами, със своето поведение, предизвикваме тези удари.

[60079]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Желанието за наслаждение ни е дадено като материал за работа. А ние трябва да използваме две сили, съществуващи в природата – за да ”преформатираме” своето желание и да изградим това, което искаме.

В земната реалност, ние над нищо не сме властни. Наслаждението действа върху желанието и го развива, отглеждайки го все повече и повече. И така продължава, докато не стигнем до днешния ден, когато в нас се прояви усещането, че никога няма да се самонапълним.

Не е чудно, че човечеството стига до отчаяние от своя начин на живот, усещайки кризата във всичко: в отношението с децата, в  работата, в семейството, в науката.

И днес разочарованието става толкова глобално, че разбираме, че никога няма да можем да удовлетворим своето желание за наслаждение. Даже парите, които бяха символ на случайно напълване, което можеше да се купи за тях – и те не ни напълват и не преживяват кризата.

В това е същността на икономическата криза, в която светът навлиза. Това развитие ще отнеме още малко време, но всъщност, тя трябва да потвърди разочарованието окончателно, за да видим, че нашето егоистично желание, във вида в който днес съществува, изобщо не е създадено за напълване. А всичките ни досегашни опити да го напълним, са били само илюзия.

Били сме малки неразумни деца или слепци, опитвайки се да го напълним без успех. Сега накрая, идва прозрението. И сега, всички минали разочарования и горчивият опит на отминалата история на човечеството, се съединяват заедно, за да ни доведат до огромното разочарование, от което целият свят ще закрещи силно и отчаяно.

Това ще бъде вик в един глас – за цялото историческо развитие на егоистичното желание и онази огромна работа, която е била извършена заради него. И всичко това, само за да се разбере, че това желание изначално не е било пригодено за напълване.

Така достигаме до онази точка, от която започвайки и по-нататък, можем да престанем да слушаме своя егоизъм и да започнем неговото поправяне – за да получим в него напълване! Тъй като целта на нашето развитие  са доброто и наслаждаването. Целта на творението е да се насладят сътворените.

От урока по статия на Рабаш, 07.11.2011

[60033]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Мнение: (М. Камдако, бивш 10 годишен председател на МВФ): Светът сега страда от две сериозни кризи, екологическа и финансова – и двете се явяват като следствие на една причина: алчност и неограничено потребление, което разрушава света.

Финансовите грешки са по същите причини, както и при екологическите – и двете натрупват огромно бреме за бъдещото поколение от дългове, която ще направи живота им по труден от нашия.

[59925]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Какво трябва да изискваме от Конгреса, за да не слушаме после от вас: ”Защо не попитахте?”

Отговор: Трябва постоянно да се мисли как си представяме вече това особено състояние и как да се стремим да го реализираме на Конгреса, изцяло забравяйки света за три дни.

Трябва да оставим всичко зад гърба си и да затворим след себе си вратата, за да се окажем наистина на следващата степен. Затова е необходима по-сериозна подготовка: разпространявам статии, занимавам се с уроците, работя за разпространението – и каквото още не съм направил, всичко това е подготовка. Постоянно предвкусвам и очаквам това което всеки момент ще настъпи.

На Конгреса трябва да се дойде като на избавление. Чакам, но не го дочаквам и ми се струва, че ще се взривя, ако той не се състои.

От урок по статия ”Дарованието на Тора”, 06.11.2011

[59918]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

На всеки етап от развитието получавам ”убождане” и от безизходица търся спасение. Бедите ме очистват, смиряват ”плътта” на егоистичното желание и довеждат към добро, тоест към правилно решение, към правилно действие. Но всичко това  под град от болезнени удари, по пътя на страданията.

Обаче, също така мога да прибягна към алтернативни средства, към силите и ситуациите, към ”помощ отстрани”, която ми позволява да се обърна към поправяне, не дочаквайки бедите. Различието тук е в моето осъзнаване, разбиране, в готовността ми и в крайна сметка, в отношението ми към Твореца.

Или неохотно бълнувам напред под ударите, докато не пробудят в мен желание веднъж за винаги на всяко стъпало, или  освен всичко друго, се старая самостоятелно да извикам у себе си потребност от напредване и търся привлекателност, очарование в сближаването с Твореца, с отдаването.

Нека това очарование ме повлича напред по-силно, отколкото подтикването, което получавам отзад. Тогава сам ще определям темпа на развитието си, ще се стремя да се движа по-бързо, отколкото е записано в програмата на творението, която постоянно ме пришпорва отзад. Казано е за това, че тогава сам пробуждам зората, а не тя мен.

Тук преминаваме към единствения намиращ се в нас свободен избор. Състои се в това, да поискаш в добавка сили за напредването, освен светлината и съсъда. От къде да ги взема?

Във всеки случай ми е ясно, че ако не се прибегне до помощта на тези алтернативни сили, то няма да ме има и мен самия, същинското ми Аз, а ще бъда единствено звяр, развиващ се под ударите на естествените сили на еволюцията.

По принцип, така е вървяло развитието ни до този момент. Предполагаме си, че само неживата, растителна и животинската природа еволюира, подчинявайки се на естествените закони, а човек се развива сам. Как става това? Нима еволюцията повече не действа?

Не успяла маймуната да се превърне в човешко същество и веднага ли е отпаднала от законите на природата? Възможно ли е да ни е развивал собственият разум? Не. Нека да сме разумни, но преди това да изпълняваме повелите на природата и въобще да не вървим срещу нея. Защото хваленият ни разум – такава е неотменимата му част.

Съвременната наука открива чудесата на приспособяването и взаимодействието в най-различни създания, включвайки насекоми, птици, риби… Обаче всичко преписваме на инстинктите и продължаваме да се перчим с разума си. В действителност разумът реализира единствено инстинктите ни по още по-инстинктивен начин, в резултат на което разрушаваме себе си. Животните се опазват със защитните механизми, а ние, лишените от ”предпазителите”, вървим като амбуланти.

От урок по статия ”Даряването на Тора”, 07.11.2011

[60058]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - No Comments→