Entries in the '' Category

В единно поле от желания

Живеем в егоистичен свят и всеки един го възприема съобразно с количеството напълване и удоволствие, което може да получи, с ползата, която може да има: лична и в сравнение с другите. Човек непрекъснато сравнява себе си с другите: понякога е по-добре да получа по-малко, а понякога повече от другите, а пък в други случаи да получа много, когато останалите получават дори повече. Привикнали сме да действаме по този начин в нашия свят и винаги се развиваме така.

Но сега един напълно различен свят се разкрива пред нас. Той ни принуждава да действаме по различен начин, например като мравки, работещи винаги заедно като един организъм, или като птици, които летят и се усещат една друга. Когато птиците летят, цялото ято сменя посоката си по едно и също време като едно общо: не първата птица променя посоката и след това останалите, а всички заедно.

Също така, синхронно се придвижва и едно стадо от риби. Между тях съществува много точна връзка, едно общо поле, което ги управлява. Всички чувстват напълно останалите, без значение дали са първи или последни в стадото, и затова всички те се обръщат едновременно. В състояние на общност всеки чувства не себе си, а общото цяло и изпълнява общото желание, общия план.

Природата ни задължава да действаме заедно по същия начин, но не инстинктивно като мравките, рижите или птиците, а осъзнато. Това състояние е съвършено непонятно за нас. Как мога да възприемам целия свят като едно голямо стадо и заедно с него да се обръщам и взаимодействам, като едно общо цяло, с една глава и едно сърце? Но сега влизаме в това състояние въпреки и независимо от нашето желание. Вече съществуваме в него като едно огромно ято от птици, стадо от риби или колонии от мравки, но още не го разбираме.

Но постепенно започваме да осъзнаваме това. Виждаме, че повече не можем да управляваме себе си и да повлияваме на нещата, както преди сме правили, защото сега напълно различен общ работен план се разкрива, в който трябва да почувстваш всеки един и всички заедно трябва да почувстваме общото движение, обръщане и да се предвижим в едно направление.

В съответствие с това трябва да разпределим всичко помежду си: да консумираме и да управляваме на пръв поглед лични неща, които изведнъж се оказват обществени. Човек няма нищо свое. Всичко, което прави, е част от общото. В края неговата малка работа трябва да включва общия план. Той трябва да се чувства като частица от стадото, което е управлявано от общата мисъл, общия разум, общия план.

От ТВ програма „Интегрален свят”, 16.10.2011

[59290]

Инструкции: как правилно да съберем света

Докато четем на „Зоар“, трябва да започнем да усещаме видовете връзки и взаимоотношения между нас, за които тя разказва. Да допуснем, че съществува някаква скрита форма на съединение между нас, незнайна и тайна, но без съмнение съществуваща. Искаме да я разкрием: кой към кого е свързан, по какъв начин, в какъв вид, в каква зависимост и как могат те да си въздействат?

„Зоар“ описва всички тези форми на съединение и не само между нас, а в целия свят. Сега светът е объркан и не знаем как да намерим правилната връзка между всички нас или как да действаме по правилен начин по отношение на другите.

Така, от една страна, „Зоар“ е разкрита, а от друга, в света се зараждат проблеми, за които не сме и подозирали. Проблемите изникват в различни форми, сфери на човешката активност в този свят. Трябва да намерим връзката между тях, да разберем за какво точно говори „Зоар“. Тогава, в зависимост от разкритото пред нас от „Зоар“, трябва да изградим съответстваща реалност в този свят. Това се нарича разкриване на духовния свят между нас.

Да предположим, че не поправеното и разбито състояние, в което съществуваме, ни се разкрие днес. „Зоар“ разказва за поправеното състояние, по-висшето, което се намира на няколко стъпки от нас. Но при всички случаи, ако искаме да напреднем към това състояние, да поправим поне малко настоящата ситуация, то това вече е молитва.

Искаме същите взаимовръзки, описани в „Зоар“, да бъдат разкрити на мястото на разбитата връзка, която ни се разкрива сега. Това е така, защото това, което се е разбило, е било връзката между частите на общата душа. Затова искаме да я поправим.

От урока по книгата „Зоар“, 26.10.2011
[58805]

Намери себе си в стремежа към другите

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, ”Свят”: Любовта към ближния може да се определи като отдаване на ближния, което е най-близко до същността ù и е призвано да ни помогне да не забравяме за намерението.

В статиите ”Даряването на Тора” и ”Поръчителство”, Баал а-Сулам обяснява, че злото начало ни е дадено като взаимна ненавист, за да се издигнем над нея и от тази ненавист да изплетем връзките на любовта. По такъв начин поправяме себе си, разкриваме между нас подобието на универсалната Сила, Твореца, и преминаваме към сливане с Тях.

В статията ”Свят”, Баал а-Сулам обяснява това с помощта на сериозен, научен подход, който ни позволява да действаме, отхвърляйки всичко, което няма реално съществуване в света.

Нашият живот, напредването ни в света и ние самите – всичко това е настроено, за да изпълним ”работата на Твореца”, т.е. да се поправим и да Му се уподобим. Принципът на реализация е прост: любовта към ближния е отдаване на ближния. А отдаването на ближния означава, че поставям желанието на другия по-високо, отколкото собственото. Подобно на майката, която се грижи за детето, защото съм призван в служене на другия, на ближния, на всички, на цялото човечество. И ако достигна тази степен означава, че съм поправил себе си. А какво се случва с моето Аз?

Издигаш се над себе си, казва Баал а-Сулам. Но все още в теб остава ”животното”, за което си се грижил по-рано. И в степента как го оставяш, пренасяйки грижите си, желанията и мислите към другите – там намираш душата си. Тя се намира извън тялото – във връзката с ближния, в твоята грижа за него, в стремежа си към него. Ако имено така ще се отнасяш към ближния, то ще намериш съсъд за душата си, заедно с напълването.

Ето защо ”животното” се нуждае единствено от теб, за да излезеш наяве от него. То ще се обновява в кръгооборотите на живота и смъртта, докато не успееш изцяло да се освободиш, в любов към ближния. Тогава нуждата от животното отпада и се прекратяват животинските ти кръгообороти.

От урок по статия”Свят”, 04.11.2011

[59798]

Години свободен избор – а не миг

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Не разбирам, в какво се състои свободната воля оставена на човека, след като винаги избирам най-изгодния вариант от всички възможни?

Отговор: Самата точка на свободен избор не съществува –защото избора е знак, че съм изминал вече всички подготвителни етапи, които предшестват избора, и сега ме карат да направя тъкмо такъв избор от няколко или няколко хиляди такива варианти.

Самото действие, което наричаме момент на избора – не е никакъв избор. Това вече е реализация на всичките предходни приготовления, които сега ме карат да кажа, че аз искам именно това, а не онова.

Ако имам някакъв свой избор – аз не се намирам в точката на избора. Точката на избора – е подготовката за този момент. И тази подготовка може да бъде много дълга, многостранна, включвайки много различни действия, които в края на краищата, ще ме доведат до някакъв определен избор.

Аз сега формирам в себе си всевъзможни наклонности, мисли, желания, свойства, поддръжка от обкръжението, семейството, учението, разпространението – и с това всъщност аз избирам вътре в себе си, създавам условия, които ще ми помогнат да взема след това нещо определено.

То не е като в нашия свят, когато отивам в магазина и си избирам какво да си купя, предпочитайки едно нещо пред друго. В духовното така не става. Изборът в духовния свят е продължителна, последователна работа, с която постигам определено желание – голямо, открояващо се и насочено към нещо конкретно. А през това време, всичките останали желания гаснат редом с него и не ми пречат да избера онова, към което изначално съм се прицелил.

Особено това се отнася към нашите действия в групата. Аз идвам заедно с всички да се храня на трапезата, приятно да си изкарам времето, да разговарям, да се уча, да участвам във всевъзможни мероприятия, в разпространението – и всичко това, за да се вдъхновя от тях, от величието на целта. Това означава, че аз избирам тази цел!

Но кога съм я избрал? Аз вече цяла година я избирам! През цялата година съм извършвал различни действия , в резултат на които, всеки път все по-точно и по-точно съм се насочвал към целта. Ето това се нарича избор!

А не като в нашия свят, където гледам и избирам, какво в този момент ми се иска: този бонбон или този сладолед. Това съвсем не е така.

От урока по статия на Рабаш, 04.11.2011

[59781]

Един работи – всички получават

Въпрос: Как да се съглася на това другарят ми да получи награда за моята работа?

Отговор: Ако това е действие за отдаване, то работя и намирам наслаждение от самата работа. А напълването искам да предам на другия.

Но тук има тънкост, защото ако чувствам, че извличам полза от работата си – то даже няма да ме интересува възнаграждението. Все едно да кажеш на малкото дете: „Ако подредиш всички кубчета, ще получиш 10 долара“. А то не разбира какво е това 10 долара – на него му харесва да подрежда кубчета! Затова, тези 10 долара, които са така ценни за теб – за него не са възнаграждение.

Получава се, че ако извличам наслаждение от работата по-голямо, отколкото наградата за нея – то тя самата става моето възнаграждение, а предишната награда губи значение. Тоест просто сменям една отплата за друга. Но нима за това става въпрос в духовната работа?

Става въпрос за възнаграждението, което много искам, а работата за мен не е наслаждение, а труд. Но аз се преодолявам с помощта на получената сила на светлината, за да мога, въпреки всичко, да предпочета работата, а възнаграждението да предам на другите. А без това преодоляване, просто ще сменям едно егоистично напълване за друго.

Или ме пращат, като подгонен, да тичам и да донеса писмо – или съм спортист, който тича и се наслаждава от самото тичане. Чувствате ли разликата? Главното е съпротивлението, силата на противостоене, да не изчезне, а да се добави. Именно за сметка на това, че я използваме, увеличаваме силата на отдаването и разкриваме светлината.

НАРАНХАЙ – това е светлината на отдаване, която се разкрива именно над преодоляването. Иначе няма къде да се разкрие. Това е като токът, който се проявява от съпротивлението и тогава може да се получи от него мощност.

От урока по статия на Рабаш, 03.11.2011

[59650]