Entries in the '' Category

По маршрута на поправянето

каббалист Михаэль ЛайтманНародът на Израел е получил Тора, когато тази група се е задължила да стане като един човек с едно сърце, във взаимно поръчителство. Благодарение на обединението си, те преди всичко получили 10 основни заповеди ”Десет заръки” – план за всички наши поправяния срещу пълните десет сфирот.

Тоест трябва да бъда поправен така както указват тези 10 закона: уважавай това, не прави това и т.н. – 10 условия. А след това започвам да се приспособявам под останалите, разкриващи ми се закони.

Ту ми се разкрива, сякаш съм създал златния телец, ту се открива ”водата на раздора”, ту ”грехът на разузнавача”, или съжалявам за лука и чесъна, с които се изхранвах в Египет. Тоест в човека се разкриват всевъзможни състояния, които се опитва да поправи. Задължен е да се потопи вътре в разбиването и да почувства всички тези свойства – така в Тора са описани толкова много прегрешения.

По такъв начин, вместо списъка от 10 основни закона, се получава цял разказ, описващ, как преминаваш вътре в себе си през всички нови неизправности и поправяния, едно след друго. Ако вървиш правилно, то леко те осветява светлината, възвръщаща към източника, пробуждайки в теб, показвайки и прояснявайки всевъзможните тъмни кухини.

Тогава започваш да разбираш, що за човек си и крещиш – всеки път опитвайки се да се обединиш, като един човек с едно сърце. А на теб ти се откриват формите на връзките, които трябва да създадеш.

В крайна сметка, когато приключиш с всички поправяния, се получава, че си изпълнил всичките”10 заръки”, които са ти станали ясни в целия този процес, включващ в себе си 620 поправяния – “заповеди”.

Ако си се съгласил да се обединиш в един човек с едно сърце – тепърва трябва да вървиш напред, запазвайки тази линия и на всяка крачка да бъдеш обединен в този ”един човек”. И тогава ще започнеш да разкриваш едно падение след друго: златния телец, водата на раздора, грехът на разузнавача и т.н. – да откриваш проблемите и да ги поправяш.

Това се и нарича пътя на Тора, а също така и пътя Галахи (“алиха” – ходене, вървеж), сборник от закони, които се налага да се съблюдават. Когато се натъкваш на проблем и знаеш какво да правиш, Тора ти обяснява как да направиш поправяне – и така сглобяваш съвършения съсъд за душата си.

Книгата Тора разказва за този вътрешен процес, който трябва да преминеш – за вътрешните ти разяснения и поправяния. И ако четеш тази книга и усещаш това което разказва – ще видиш пътя пред себе си.

Това още е дълъг път и даже не си започнал да напредваш по него, но можеш да четеш за него, с надеждата, че някои от тези бъдещи поправяния ще осветят и теб. И тогава оттам ще получиш светене, наричащо се обкръжаваща светлина – светлината, възвръщаща към източника.

Но това е за този случай, ако си искал всички тия поправяния и въобще разбираш за какво четеш. А може би четеш това като исторически роман или като сбор от юридически закони? Всичко зависи от отношението ти.

Това същото се отнася и за книгата Зоар, и за Учението за Десетте Сфирот – всички книги разказват за едно и също: как да разкриеш злото в себе си и как да го поправиш. Това се и нарича Тора – защото разкриването на злото, и неговото поправяне се случва благодарение на светлината възвръщаща към източника. Ако човек се занимава с такива поправяния, означава, че изучава Тора. А без това, просто получава сухи знания.

От урок по статия ”Любов към Твореца и творението”, 02.11.2011

[59553]

Задължение на ученика – да се радва!

каббалист Михаэль ЛайтманТрябва постоянно да се стремим към съвършенство! Човек се развива само за сметка на това, че през цялото време върви по дясната линия, чиито символ е радостта. Трябва постоянно да си представяш добрите състояния: състояние на развитие, подем, вдъхновено и възвишено настроение, величието на Твореца и висотата на целта.

Към това е насочена цялата ни работа и грижа –  да не позволим на егоизма ни да ни вкарва в отчаяние. Това е много важно!

И макар често да ни се струва, че ако се потапяме в самокритика и се ровим в себе си, с цялата сериозност и страдание – то това е признак за велик човек, работещ върху себе си. Но това означава, че не работи върху себе си, а влачи поводите, следствие от егоизма си.

Сериозността не е в това да ходиш със сериозно изражение на лицето, а да се намираш в огромно вътрешно напрежение, удържайки себе си в усещане за величието на целта. Трябва да се повдигаш към въображаема картина, образа на желаната цел – такава, каквато можеш да си я представиш. До такава степен, че постоянно да те вдъхновява този стремеж: да достигнеш до отдаване на Твореца, да Му направиш добро, приятно, да Му донесеш радост, като на човек, когото обичаш.

Написано е: ”Да нямаш други богове”. Можеш ли да си представиш такова състояние, че само Той е единственият пред теб, като твоя постоянна цел?

И тогава трябва да развия отношението си към Него и да разбера, посредством какво, при какви условия, при какъв случай мога да Му отдам? – Само при това условие, че се намирам с другарите в една връзка, и заедно с тях се стремя към това. Тоест имаме общо желание, една посока, обединяваме се заедно и се притегляме към Него, за да Му доставим радост. Защото повече няма какво да Му дадем!

Да си представяте такава ситуация и да живеете с такъв стремеж – това е най-първото състояние, с което човек вече започва правилното придвижване към целта. Това се нарича дясна линия.

А когато срещу това се разкрива лявата линия, то ще ни бъде ясно, че ни е дадена, за да повдигнем още по-високо дясната линия, докато практически не достигнем до отдаване.

Да достигнем до нея можем само при условие, че лявата линия ще расте и над нея ще напредваме.

От урок по статия на Рабаш, 01.11.2011

[59428]

Егоизмът – порок или преимущество?

Непрестанното наслаждение в никакъв случай не е свързано с нашето тяло! То е свързано с категорията на нашето вътрешно желание. Това е алтруистичното, интегрално наслаждение, което преминава през всички нас.

Това е наслаждението на следващото ниво на природата, за разлика от наслаждението на животинския организъм, който чувства, че съществува от желанието към напълването и от напълването към желанието. Той през цялото време гони нови желания, за да го напълнят те за секунда и да се устреми към кратковременното напълване на следващото желание. Става движение от страдание към страдание, между които мъжделеят само няколко мига наслаждение.

Когато се намираш в постоянна връзка с всички, усещаш непрекъснато желание и наслаждение, свързани помежду си и не пропадащи никъде, защото те преминават и се преливат през всички. Усещаш ги не в себе си, а в огромният цялостен организъм, който се намира сякаш извън теб: ти си само една малка негова част. Но този общ живот усещаш като свой собствен, само че не в теб, а в цялата тази огромна природа. Ставаш нейна интегрална част, усещаща нейното съществуване, нейният план, нейната вечност.

Това е състоянието на следващото измерение извън времето и пространството. Влизаш в матрицата, в новото измерение, което се нарича „човек“, защото до днешният ден нашето развитие е било развитие на животинското състояние – под влиянието на егоизма, който се е развивал инстинктивно в нас.

Твоят егоизъм днес е като пречка на това, да се съединиш с останалите в една интегрална мрежа. Но именно благодарение на това, че той не ти позволява инстинктивно, като мравка, да влезеш в тази огромна мрежа, с това той създава в теб допълнителни възможности за разум, осъзнаване, разбиране на това, какво правиш, защо влизаш, за какво. Тоест, той практически те повдига на следващото стъпало. Така че, егоизмът ни е необходим.

От ТВ програмата „Интегралният свят“, 16.10.2011

[59401]

600.000 – висотата на крайното поправяне

Въпрос: Задължително ли за съединението са нужни 600.000 мъже – толкова, колкото са стоели в подножието на планината Синай при получаването на Тора?

Отговор: Това не е количествено искане.

Казано е, че в подножието на планината Синай са стоели 600.000 мъже, а около тях още жени и деца – всичко 3 милиона души. Но 600 хиляди – означава не количество, а намерение да достигнеш края на поправянето, Гмар Тикун.

6 – това е броят сфирот на Зеир Анпин, ВА“К. 1000 – означава Хохма. А 600.000 – съответства на висотата на Арих Анпин.

Ако разбитите души всички заедно разкрият, че искат да постигнат поръчителство – те изразяват молбата си с вик, издигат това искане в Малхут, в Шхина.

Това искане, предадено на Малхут, се издига към Зеир Анпин, в който има 6 сфирот (ВА“К). И благодарение на това желание на низшите, 6-те сфирот на З“А се издигат на стъпало, което е по-високо 600.000 пъти.

Това означава, че те искат да постигнат съединение, което съответства на Арих Анпин – края на поправянето.

Те самите не знаят, какво означава такова съединение – но го желаят. И затова се счита, че те са 600.000 – така се нарича тяхното желание, а не количество. В духовното се взема под внимание не количеството – а мощността на моето желание.

Могат да бъдат даже 2-ма човека, защото е казано, че това е минималната група. А къде са всички тези жени, мъже, добитък, които те се извели от Египет, всички изнесени от там съдове? Всичко това се намира вътре в човека!

Всеки сега трябва да се чувства като излязъл от Египет и стоящ пред планината Синай. Но къде са всички тези 600.000 човека, как да ги преброя? – Всички те са вътре в теб.

Тора разказва за това, което се случва всъщност вътре в човека, а не за количеството хора, участващи в някакво историческо събитие. Тя говори единствено за процеса на вътрешните ни изменения.

Но от друга страна, съществува закон, по който всеки духовен корен трябва един път да се разпространи до долу и да се допре до своите материални клони – и затова, явно, там, при планината Синай, действително са стоели 600.000 мъже.

Аз чувствам вътрешния смисъл на това понятие и мога само да предполагам как то се е проявило външно. Но не трябва да се вълнуваме за това, сякаш нещо съществуващо някога преди, като условие задължаващо ни днес. Някога са съществували Първият и Вторият Храмове, Египетското изгнание – вие сега не смятате да ходите в Египет…

Не мислете, че нашият голям конгрес през декември обезателно изисква да съберем такова количество хора – шестстотин хиляди човека. В духовното качеството е много по-важно от количеството. Макар количеството разбира се да има значение, защото днес целият свят трябва да започне да се поправя. Но не се бойте, че трябва обезателно да съберем веднага 600.000 човека, а още повече 3 милиона.

От урока по статията “ Любов към Твореца и творенията „, 02.11.2011

[59537]

Вечното течение на живота

каббалист Михаэль ЛайтманПерфектно състояние – това е състояние на организма, в което всички органи функционират в съвършена хармония, в абсолютна връзка помежду си. И тогава този организъм чувства живот. Вечното, съвършено наслаждение изпълва абсолютно всички. Защото циркулира между всички, възбужда се, съхранява се и се генерира от всеки един от нас.

Ако достигнем такова състояние, виждаме, че всеки поотделно не може да се напълни с нищо, да се наслаждава. Докато универсалната връзка е движението на огромна сила, която се нарича „живот“. Това трябва да постигнем, в противен случай няма да можем и пръстите си да движим, няма да имаме никаква жизненост.

В човечеството вече се проявява апатия, примирение, нежелание за всичко. Фактът, че всеки от нас наслаждава сам себе си – и така наслаждението в нас гасне. За момента то ме напълва, усещам го някак си – и то изчезва. Защото е част от моя егоизъм, от моето желание. Наслаждението и желанието са противоположни. В случай на контакт възниква усещане за напълване, за щастие, но в същото време това е унищожение. Те се унищожават взаимно. Защо?

Това е много просто. Да предположим, че съм жаден. Докато пия, утолявайки жаждата си и напълвайки желанието си, чувствам, че се наслаждавам. След като това желание се напълни – наслаждението унищожава самото желание и аз повече не искам нищо. Ето защо в случай, че се наслаждавам сам, моето наслаждение е ограничено и по количество, и по качество, и по време – по всички параметри.

Ако всички желания и наслаждения в нас са взаимно свързани, то те протичат от единното към другото. Аз наслаждавам теб, ти мен, той наслаждава трети и така нататък в кръг. Това е циркулиране на безкрайно, огромно желание с безкрайно, огромно наслаждение, което никога не угасва, защото напълвам не само себе си, но и всички останали.

Когато съществуваме като клетки в едно тяло, тогава в това тяло има живот – едно непрекъснато движение на желанието и наслаждението, което преминава през всички нас, излива се от единия към другия. Това се нарича вечен и съвършен живот, до който трябва да достигнем.

От ТВ програмата „Интегралният свят“, 16.10.2011

[59404]

Падение нагоре

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Анализирайки вътрешната си истина, виждам, че не съм способен да задържам тревогата за поръчителството. По-лесно е да намеря някаква конкретна външна работа и да сложа отметка в бележника си …

Отговор: Това също е добре. Отметките също са нужни. Целият ни път е осъзнаване на злото. И проблема тук е в това, че ние почти не забелязваме напредъка.

Чувствам се глупав, но все пак ходя на занятия и участвам в живота на групата. Вътре в мен – отчаяние, безсилие и отсъствие на всякакво настроение, и все пак продължавам напред. При това не разбирам, че така ми въздейства светлината. Ако не е тя, аз нямаше да мога да се мръдна от мястото си, изпитвайки пълен упадък на силите …

Излиза, че ти едновременно изпитваш подем и падение. Отчайвайки се, ти все пак вървиш напред. Съкрушавайки се отвътре, все пак ти се прегръщаш и пееш с другарите. Ти постоянно вървиш напред, падайки и едновременно издигайки се нагоре. Това вече не са ясни периоди на униние и въодушевление, които се сменят един след друг – сега те се превръщат в две противостоящи линии, между които вибрира амплитудата на твоите състояния. Това вече е признак за напредък.

Трябва да разберете: ако днес разпознавам ясно злото в себе си – това е голяма крачка напред. Вчера ми се струваше, че с нищо не ти вредя, а днес с удивление откривам, колко лошо се отнасям с теб. А утре, вече гриза себе си, че не мога да се поправя, да се променя.

От една страна, това все по-дълбоко ме вкарва в отчаяние, а от друга страна, аз трябва да си кажа; момент, това откъде идва? Чувствам се много лошо защото, върху ми се излива много светлина. Излиза, че съм на печалба, аз раста и злото начало расте заедно с мен – в надпревара.

Това е то признака за движението ми напред – качеството на разкриващото се зло. Това не е лесно да се постигне и такова откритие струва доста скъпо. Тъй като аз придобивам цялото съкровище – накрая разкривам разбиването по пътя към неговото поправянето.

От урока “Любов към Твореца и творенията“, 31.10.2011

[59326]