Наслаждението се неутрализира от желанието, защото докоснали се дават накъсо. Когато между плюса и минуса няма съпротивление става късо съединение. Ако обаче, поставим между наслаждението и желанието – между плюса и минуса – резистор, съпротивление, тогава ще можем да избегнем късото съединение, защото ще получаваме допълнителна енергия и накрая наслаждението няма да се неутрализира.

Съпротивлението е това, което пречи напряко да се съединят желанието и наслаждението. Какво може да бъде такъв вид съпротивление? – Другият човек. Ако аз започна да пропускам наслаждението през себе си, в крайна сметка ще имам нужда от това действие.

Да допуснем, че имам дете, за което с удоволствие правя нещо добро и се наслаждавам от това. Мога да правя това през цялото време, защото постоянно изразявам в действията си любов към него, наслаждавам се непрекъснато от това и не се препълвам. А ако имам милион такива деца и имам възможност едновременно да ги напълвам, мога да се напълвам милион пъти повече. При това никога не се препълвам. Всичко зависи от това, дали поставям между егоистичното си наслаждение и егоистичното желание резистор, какъвто може да бъде само друг човек.

Очертава се схема: аз, другите хора, наслаждението. Ако наслаждението преминава през другите хора, – то не се неутрализира. Но как да ги заобичам? Ако това са моите деца, близки е ясно, че това е инстинктивна любов – техните състояния се явяват моето състояние. А как да направим така, че да поставим тук съпротивление и да се издигнем на следващото ниво на творението, на следващото ниво на природата?

Ако действам инстинктивно, се намирам в нашия свят като всяко животно, което се грижи за своето потомство или своите роднини. Трябва да направя особено усилие: да се напълня с любов, със съчувствие към другия човек, който не само ми е безразличен, а когото просто не обичам или даже ненавиждам. Как да променим ненавистта на любов?

Изправяме се пред проблем и ако го решим, ще се издигнем на следващото ниво на мирозданието, в следващото измерение, ще постигнем вечния, съвършен живот, защото ще влезем във вечното и съвършено течение на природата – течението на наслаждението и желанието независимо от нашето тяло. Моите желания, намерения, мисли се намират извън тялото.

От ТВ програмата “Интегралният свят”, 16.10.2011

[59397]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Баал а-Сулам, “Любовта към Твореца и любовта към творенията”: Казано е: “Всеки, който купува роб, – все едно си купува господар”. Това означава, че ако човек има само една възглавница, трябва да я даде на роба си.

“Да възлюбиш ближния като себе си” – това е второто условие, което ще застане пред нас, когато се научим да не правим на другите това, което ненавиждаме сами. Това условие предявява повишени изисквания.

Сега не е достатъчно да не критикуваш другаря си и да не го принизяваш пред себе си – трябва да го издигаш над себе си, за да стане за теб най-важния в света. Оттук нататък аз преди всичко се тревожа и грижа за него, както майката, която по естествен начин е предана на своето дете и се отрича от себе си, за да му осигури всичко необходимо. Така и ние трябва да се отнасяме към всеки.

Разбира се, не е по силите ни даже да помислим за това. Това условие е толкова ненавистно и отвратително в нашите очи, че даже не можем да си представим, как да достигнем до осъществяването му.

Но в света съществува светлината, връщаща към източника. Тя действа в своето темпо, съгласно с програмата на творението и ни приближава към приемането на това условие. Дали искаме това или не, в крайна сметка ще трябва да го изпълним – по желание или под натиска на страданията. Така или иначе, става дума за закон на Природата, който днес води всички ни към първия етап на духовния път, към принципа: “Не прави на другия това, което ненавиждаш сам”.

Ние трябва да почувстваме, че наравно сме включени в единна система, взаимосвързани сме един с друг, разбираме се един друг. Интегралната система ни свързва във всички посоки и отвсякъде. Тепърва ще открием, че всеки порив, всяко желание, всяка мисъл на човека е свързана с всички останали души.

Разбира се, ние не сме способни да изпълним това условие. Разбира се, че не го искаме. Разбира се, че инстинктивно го отхвърляме, без да го забелязваме. Аз дотолкова не съм съгласен с това условие, че мигновено го забравям, преди да го докосна, прекъсвам всяка връзка с него. Какво да правя?

Трябва да се упражнявам в групата, благодарение на което все пак ще го поискам. Никой не ми казва, че трябва да изпълня условие, забраняващо да направя на другия това, което е ненавистно на мен самия. Аз не мога да го изпълня против волятя си и още повече няма да мога да възлюбя ближния си като себе си. Не можеш да задължиш никого да изпълни това, защото не можеш да заповядаш на сърцето си. Но пък си способен на такива действия, които могат да променят сърцето си.

Тук възникват въпросите: как ще поискам това? Защо ми е всичко това? Тук е заложена точката на избора:  мога да привлека светлината възвръщаща към Източника чрез добро или лошо въздействие. Едно от двете. В крайна сметка,  безусловно ще поискам тя да дойде. Но кое ще ме накара?

Мога да изградя обкръжение, което ще ме въодушевява с величието и важността на целта, устремявайки ме към отдаване и взаимна любов. Под въздействието на другарите ще поискам даже това, което сега не е важно за мен, – и тогава ще дойде светлината.

А в противен случай ще усещаме недостатъка на усилия от своя страна като страдания – чак до световни войни, докато, в крайна сметка, все пак не се наложи да помолим за светлина, който ще ни възвърне към Източника, да поискаме поправяне, да поискаме добра взаимовръзка между хората.

Например, днес държавата Израел се намира под заплаха от унищожаване и този негатив е призван да ни подбуди към поправяния. Искаш да се избавиш от заплахите? Моля. Привлечи светлината, възвръщаща към Източника и той ще направи всичко за теб. Нищо, освен това, няма да ти помогне – защото героят побеждава не със сила.

Единственото, което можем да направим е да се обединяваме. Нашето единство, ще привлече светлина в света и тя ще поправи всичко. Ще го поправи постепенно, в съответствие с програмата си, която не ни е известна, – но във всички случаи, проявяването на светлината в света ще ни доведе към доброто.

От урока по статията “Любовта към Твореца и творенията “, 30.10.2011

[59213]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Мнение по Ж. Ж. Русо (на проф. Йоси Йона): Безпрецедентното разрастване на разделението между свръхбогатите и крайно бедните няма нищо общо с борбата за преживяване или с борбата за ограничените ресурси.

В естествена среда човекът се ръководи непосредствено от чувството на състрадание, съчувствие, които го заставят да усеща другите в себе си.

С развитието на любовта към себе си човек не гледа на другите без да сравнява себе си с тях. И тази необходимост от  сравнение поощрява неравното разпределение на материалните ресурси между хората – тъй като привързаността към материални ресурси става критерият за измерване на собствените ценности и обществено признание. Материалният ресурс става критерият за измерване социалния статус на човек и дори на човешкото достойнство.

От тук следва, че причината за неравномерното разпределение на материалните ресурси е не в борбата за тях, в следствие на тяхната ограниченост, а в желанието на човек да получи признание от обществото, да напълни самолюбието си – чрез признанието на другите хора. Точно това желание лежи в основата на войните, кръвопролитията и несправедливостите, които характеризират човешката история.

[59016]

Filed under: Без категория - No Comments→

Фактът, че желанията ни са разделени и отделени едно от друго – това е голяма помощ. Поради това ние сме в същото положение като в притчата за царя, който искал да премести хазната си на друго място и се страхувал, да я повери на някой, тъй като всички са крадци…

Затова той раздал богатството си, като дал на всеки по монета, за да могат да устоят пред такова малко изкушение и да не откраднат, а да я донесат до съкровищницата. По такъв начин царят превозил цялата си хазна на новото място.

И с нас се случва същото. Нашите съсъди – са разбитите желания. И затова всеки си има своето малко желание. Но поради факта, че се свързва с другите, той не взема от тях лошите, разбитите желания – той взема от тях сили за преодоляване на собственото желание!

И по такъв начин ние получаваме няколко предимства. На първо място, всичко, което трябва да се намали – това е моето малко егоистично желание. Второ, около мен има голямо общество, с огромни сили, което може да ми повлияе със своите ценности.

В действителност, въпреки факта, че нашите желания са разбити, те са свързани в една система. Това означава,че ние не сме свързани по свое желание, а по необходимост – не от наша страна, а от страна на природата. И ако съм под влиянието на такива отдалечени от мен желания, то аз мога да ги използвам като непознат инструмент, като странична помощ, вместо Твореца.

Оказва се, че в резултат на разпадането, в мен се е появила „помощ срещу Него“. И поради това мога да използвам своя дял от желанието, което са отделя от мен чрез моят егоизъм. Струва ми се, че тези желания са ми противоположни, далечни, ненавистни, отблскъващи и затова мога да ги използвам като сили, които ми помагат.

Това означава, че ние получаваме голяма печалба от разбиването. От една страна, за мен не е необходимо веднага да поправя всички огромни желания и да устоя пред всички царски съкровища – достатъчно е да преодолея изкушението пред една монета, която се намира пред мен.

Но силите, които не позволяват да стана крадец, получавам от всички! Всички ме вдъхновяват с величието на царя! Ако мога по някакъв начин да се съединя с тях със своите разбити желания. Да получат малко, дори и да е егоистично, в своя полза, което се нарича „ло лишма“ – това също е добре. И чрез тях да получа светлината, връщаща към източника.

В крайна сметка вътрешната светлина не може да свети в мен, но в околните може!

От урока по “Учение за Десетте Сфирот”, 31.10.2011

[59308]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Конгрес в Арава. Урок 2

Въпрос: Уча няколко години, и вече ми е ясно, че главното – това е моята вътрешна работа. Едновременно до този момент сякаш и разбирам нещо, и не разбирам. Не може ли да се спрете на това по-подробно?

Отговор: Моята вътрешна работа се състои, с всички сили да се присъединя към общата вътрешна работа по създаване на съсъда за получаване на светлината.

Краят на действието е заложен в началния замисъл. Преди всичко, се устремявам към такова състояние, в което ще получа разкриване на Твореца. Що за състояние е това? В него няколко точки в сърцата се обединяват помежду си в едно. Ако с тях заедно създам единна система, пригодена към това, в нея да се възцари силата на отдаването, то там  ще разкрия тази сила, която се нарича “Творец”. При това ще я разкрия в степента на нашето единение.

По такъв начин, нашата вътрешна работа се състои в обединение, в поръчителство. Казано е: “Обичай ближния, както себе си, – велико правило на Тора”. Правило (клал) – това е съсъд (кли), съдържащ в себе си цялата светлина. Само това ми е нужно, а после не се разпилявам в нищо друго.

Старая се да произведа всевъзможни действия, които ще приведат към вътрешно единство точките в нашите сърца. Търся възможност да обединявам и пробуждам приятелите, загрижен съм, всички да сме в единна мисъл, в единно намерение, във въодушевление и спойка – така, че сред нас наистина да гори огън. И тогава там ще разкрием Твореца.

Неговото разкриване – е единственото, което ни е нужно. Цялата наука кабала- е същността за разкриване на Твореца от творението в този свят.

От 1-ия урок на конгреса в Арава, 28.10.2011

[59066]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Баал а-Сулам, ”Любовта към Твореца и любовта към творенията”: Всеки, който живее и опитва от чуждите плодове на труда, се страхува да погледне в себе си, понеже няма човешки облик.

В нас е заложено свойството срам, много дълбоко и пронизващо. Отчаяно се страхуваме да го разкрием, защото срамът зачерква нашето Аз и ни превръща в нищо.

Ако изпитвам срам, който ме е изпълнил изцяло, като следствие анулирам себе си. Това произтича от висшия корен, от противостоянието ми на Твореца, от получаващото желание, противопоставено на светлината. Чувствайки, доколко е противоположно на светлината по свойства, по висота, желанието усеща същия този разрив като срам.

И тогава то е готово да анулира себе си, да прекрати съществуването – единствено, за да не усеща повече тази пропаст. Ето какво кара егото да произведе съкращаване, тоест да отмени себе си. За да се избавя от срама, съм готов да се върна в небитието, в нищото, от което съм произлязъл. Понякога в нас се проявява трохичка от това духовно чувство.

Защо е необходим срама? Помага ни да достигнем сливането, пълното съответствие на Твореца. Срамът произхожда от явната противоположност между нас и помага да преодолеем тази пропаст.

Значи, ако искам да напредвам, то трябва постоянно да увеличавам чувството на срам, тоест  разрива се между мен и Твореца и благодарение на това безпогрешно се движа напред. Да речем, че сега се срамувам, сякаш съм откраднал един долар от Него. Утре ще бъдат вече два долара, а на другия ден – три… Разграничавайки, акцентирайки върху противоположността си я поправям и напредвам.

По такъв начин, срамът – е най-острото усещане, буквално ме ”превива” пред Твореца. Ако действително поправям срама от отдаването и постоянно се издигам над него, тогава постигам сливането. Ето защо именно ”сливането” се определя като финалното ни състояние.

Срамът  е отделно творение. Малко са две желания: на получаващия и на даващия. Защото тогава би било достатъчно непосредствено напълване: единият дава, другият получава, и няма никакви проблеми. Обаче Творецът иска творението да Му се уподоби, и затова Той е създал в творението това особено чувство с името ”срам”, което постоянно ни подкокоросва и ни безпокои.

Когато на кучето подхвърлят кокал, то радостно и без всякакво стеснение приема да го оглозга. Но човекът, ако самият той не е доведен до животинска крайност, през цялото време е подтикван от срама. Какво те кара да живееш именно в такъв дом, да носиш именно такова облекло, да ходиш на работа, да имаш семейство, ”да се развличаш с култура” и т.н.? Срам. А иначе какво ще кажат другите?

Има срам, който възпрепятства напредването ми: ”Има ли значение как околните ще възприемат това?” Има и друг срам – по отношение на Твореца. Ако го увеличавам, то смущението пред останалите ще отстъпи на заден план: ”Нека да си говорят, нека си мислят каквото си искат”. Готов съм да се срамувам от детската си непохватност пред обкръжението – единствено, ако това би ми помогнало да усетя дълбок срам пред Твореца и да се устремя към правилната посока.

Срамът – точката на моето Аз, неговата индикация. Във взаимоотношенията с обкръжението може да бъде нанесен ущърб на егоизма ми, а във взаимоотношенията с Твореца става въпрос за дълбоката, исконна противоположност на свойствата.

Срамът е създаден отделно, няма го в неживата, растителна и животинска природа, присъщ е само на човешкия род и се подразделят в него съобразно с нивото на желанията.

Срамът – причината за Първото съкращение, причината за цялото развитие. В света на Безкрайността, Малхут била напълнена със светлина и слята с Твореца. И не ù достигало само едно – да се избави от противоположността Му. Това е точката на срама.

Сякаш, каква би била разликата? Пред теб има маса, покрита с царски ястия, а Хазяинът предоставя на твое разположение целия си дворец, всички блага:

– Всичко, което Аз имам е твое. Какво не ти достига? Не искаш да си гост в хазяйския дом? Моля, повече не съм стопанин.

Но гостът все пак не е удовлетворен:

– Не аз съм направил всичко това, а Ти. Дошъл съм наготово.

– Значи, искаш да станеш като Мен – истински от истинския??

Тук засягаме много тънък момент – точката, толкова висока, че не е ясно, откъде се е взела там, за десетки хилядолетия, след окончателното поправяне…

От урок по статия ”Любов към Твореца и творението, 31.10.2011

[59318]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: На декемврийския Конгрес искаме да отпразнуваме раждането на новия свят. Над какво трябва да се съсредоточим?

Отговор: Всички трябва да се обединим заради тези ценности, които искаме да разграничим на Конгреса. Ден след ден трябва да прилагаме все по-големи старания, за да се почувстваме живеещи в нов свят. Трябва да играем в него, да си го представяме във взаимоотношенията помежду ни, във всичките ни помисли и действия.

Както пише Баал а-Сулам, трябва да създадем ”макет” на новото общество, който да стане основа на новия свят и да позволи на всички да се учат от примера ни. Така че за начало, давайте да проявим новия свят между нас. Tогава ще видим, как възникват нови възможности, за които не сме и мечтали – в сферата на съвместния живот, в промишлеността и търговията, във възпитанието и т.н.

Слабо се разбираме на тези етапи, затова ще им оставим светлина. Ако правиш това, на което си способен остава да се наслаждаваш. Нашата работа е да се стараем и възможностите ще се открият. С всички сили трябва да протягаме ръце към новия свят, към нови взаимоотношения, към ново общество. Тази работа трябва да заема всеки миг от живота ни, давайки тон и създавайки настройка за разпространението, за подготовката на Конгреса и във връзките между групите, за да може все по-силно и по-силно да усещаме себе си като една група…

Всеки ден трябва да се грижим за нарастващото единство и за намаляване на несъответствието между желанията и действителността. Ако по света все още ни се разкриват лоши явления, означава, че все още не сме достигнали поправянето помежду ни. И това е единствената причина.

Цялото човечество се развива на всичко готово, във време, в което имаме свобода на избора и сме способни да привличаме светлината, която после се разлива по целия свят и внася в него правилния порядък. Така че Конгресът приближава и всичко е много сериозно.

От урок по статия ”Любов към Твореца и творенията”, 30.10.2011

[59206]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→