В момента, в който влезем в залата на конгреса, трябва веднага да се свържем с голямото, общо желание, да бъдем готови за съединение и да очакваме, че то ще се случи тук и сега! Трябва да мислим, че това задължително ще се случи тук и сега (както е казано за чакането на идването на Месията всеки ден). Така предизвикаме това действие и то наистина се случва.

Не е достатъчно просто да дойдем на конгреса – трябва да се подготвим за него. Желателно е да изучим материалите за конгреса. Да ви изненадвам с нови идеи там не е част от моя план. Обратно, колкото повече сте запознати с материалите и колкото повече говоря за привидно познати неща, в отговор на нашето желание, насочено към това, което сте прочели, чули и учили, ще мога да дам наистина нови обяснения.

Ще се радвам на конгреса да видя хора, които разбират и чувстват материала и знаят предварително какво ще кажа. Темите на уроците и източниците, на които са базирани те, можете да намерите в материала за подготовка за конгреса. Трябва да го изучим, за да няма никакви изненади. Целият ни напредък трябва да се случи вътрешно, свързвайки се и разкривайки нови състояния.

Това се нарича напредък. Думите може да бъдат същите, но впечатлението, което оставят, и дълбочината, която разкриват, ще бъдат нови. Ще ги усетим по нов начин и на ново ниво.

Излиза че трябва да наизустим материалите и песните, за да ни бъдат познати. Това е много важно. Ако след като сме вкусили нещо, го вкусим отново, то изглежда приятно и ново. Но когато опитваме нещо за първи път, едва го усещаме и вкусваме.

Същото е казано и за греха: първото прегрешение не се счита за грях, защото човекът не е знаел какво ще се случи и просто е опитал. Но при условие, че човек е „опитал“ и иска да продължи като Адам, който казал за плода на Дървото на Знанието: „Ядох и ще ям още!“ – тогава това вече е проблем.

Затова трябва да „опитаме“ материалите за конгреса предварително, така че на самия конгрес да „продължим да ядем“ и да разкрием истинския вкус. Не е достатъчно да прочетем половин страница и да си мислим, че сме готови. Трябва да изградим съсъдите, нашите инструменти за възприятие и да ги подредим точно като втасващо и затоплящо се тесто. Така трябва да стоплим себе си. Общата подготовка определя дали ще усетим нещо или не.

Колкото по-подготвени сме, толкова по-бързо ще можем да постигнем – и в сърце, и в душа. Ако и двете работят правилно, ще постигнем разкриване.

От урок по статията „Любов към Твореца и към творенията“, 02.11.2011

[59546]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment →