За да развиваме  духовното си усещане се обединяваме и сплотяваме. Трябва да достигнем такова единство, което се нарича “взаимно поръчителство”. Всъщност , това е и съсъд за усещане на извънтелесен, духовен, вечен и съвършен живот.

Затова трябва да правим каквото ни препоръчват кабалистите – хора, вече преминали пътя. Те са наши учители, и затова се наричат на иврит “рабаним” – мн. число от “рав”, т.е. “голям” човек, пред който скланям глава, както пред опитен наставник, към когото се прислушвам.

Той е извършил преход от усещането си в този свят към усещане на висшия свят, повече от това, там е преминал множество състояния и степени, и затова може да ми помага със съвети по целия път, докато не завърша своето развитие в истинския свят. Благодарение на кабалистите откривам неговата врата, встъпвам в нея и се движа напред.

Кабалистите ни препоръчват да се обединим – и в това обединение, вкарвайки големи усилия, въпреки своя егоизъм и естествено пренебрежение, в спойката, в сплотяването между нас да търсим именно тези усещания, които презираме. Отблъсквам ближния, ненавиждам го, неспособен съм и да помисля, че с него можем да бъдем по настояще близки. Защото  кабалистите ни говорят, че трябва да бъдем като един човек с едно сърце, обединени в разум и чувства до такава степен, че между нас не бива да остава никаква преграда нито в мислите, нито в желанията.

Всичко това е до болка противоположно на природата ни. Предлагат ни такива условия, които сме готови да променяме на каквото ни е изгодно. Това ни е отвратително и всеки миг го отхвърляме, във всички направления – само да не се обединяваме. Ето да се прикрием под някакви половинчати съвети и действия, да залъжем себе си и другите, че всичко е нормално… Но не.

Да помогнат тук могат изисквания, наложени от физическо обединение: действаме всички заедно, и никой не може да избяга от своите задължения. Именно затова се намираме в този свят на нещата, не обусловени от мисли. В духовното мисълта е и действие, а в материалното те са разделени: мога да мисля за едно, да желая нещо друго, и да правя нещо трето.

Това е забележително свойство на нашия свят: тук можем да започнем пътя си в духовното, още не мислейки за него истински и не желаейки го искрено. Имаме силата да възпроизведем действие, към което ни пробужда гордостта, страстта, честолюбието, завистта, срама – всичко това, което е свойствено на егоизма ни.

И затова, намирайки се в група, в крайна сметка, трябва да изпълнявам това, към което тя задължава всеки свой член. А по-нататък, благодарение на това, от безизходност, напредвам. Трябва само да се потопя в групата, да приема задълженията, да подпиша с приятелите “съюзен договор”, при всякакви обстоятелства те да задължават мен, а аз тях, те да се нуждаят от мен, и аз – от тях. Така напредваме, използвайки егоизма си.

И така, в нашия свят имаме възможност да започнем духовния път от нулата, от чисто себелюбие. Задействаме негативните му свойства, свързвайки се помежду си със съюза на взаимопомощ, и използваме всичко лошо само за съблюдаване на този съюз. При такова подреждане, ти задължаваш приятеля, а той – теб, и вие двамата се движите напред, поради отсъствие на друг изход.

Именно това видяхме, когато пристигнахме на конгрес в пустинята Арава. Оказвайки се заедно извън външни усещания, открихме, че групата може да задължи всеки да се издигне и приближи към извънтелесно усещане, когато “зад кожата на своето тяло” човек започва да различава неведомите преди детайли, друго битие. Оказва се, че действително е възможно извън нас. Така и напредваме.

Днес можем да се обединим помежду си в този свят посредством правилни егоистични действия. Обаче сега всеки от нас е длъжен да “излезе от кожата си” – да се издигне над собствения си егоизъм, над цялото си същество, и да се обедини с приятелите в едно цяло. Иначе казано, всеки трябва да се издигне над себе си и да премине от материална в духовната група.

Тогава се формира общия съсъд, общата душа, святата Шхина, където ще разкрием Твореца на първото духовно стъпало. Направили сме голяма стъпка към това и сме добили общо усещане – а сега трябва да укрепнем.

Строейки съсъд на поръчителство: се задължаваме да не забравяме един за друг и всички заедно да се грижим за духовния си живот. Това е и целта на днешното ни съществуване в материалния свят, цел на всички хора и на цялата ни реалност. Само благодарение на взаимната грижа ще можем да се издигнем на стъпалото на духовно единство.

От урока по статията “Поръчителство”, 20.11.2011

[61241]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство | Add Comment →