Баaл а-Сулам, “Поръчителство” (съкратен вариант): Въодушевлението от отдаването на Твореца е съвършено същото, както към отдаване на приятел, ако е безвъзмездно.

Тук любовта към Твореца и любовта към приятел се съединяват в едно цяло, и човек способства разпространението на любов към ближния сред всички жители на света. Ако не може да преодолее себелюбието, то склонява себе си и целия свят към зло.

Не знаем, какво означава отдаване. Известно ни е само, че то ни е противоположно, на природата ни, на желанието ни, на  наклонностите ни, на всички наши свойства.

Как да вървим против природата? Как да се възпротивим на исконната си сила? Рибите плуват на повърхността на реката към това място, където ще хвърлят хайвер. Трудно им е, но природата ги задължава – и това е намек за нас: ако човек иска, от него да излезе нещо полезно, трябва да върви срещу течението.

Откъде сили за това? Дори и да ги има, как да се изискат? Защото не са ми нужни, искам покой, а не тежка работа по преодоляване на собствената си природа. Нима съм способен да сломя себе си, да си причиня вреда? Напротив, потопен съм в егоистично желание. Ако си причиня вреда, е само за да се компенсира тази уловка с лихва. Моят егоизъм расте, и в хода на нещата ми става изгодно да минавам дори през неприятни състояния.

Тук става въпрос за реално отдаване. Как всъщност да напредна в негова страна, ако природата ме мами с такава възможност? Моята “кола” просто не върви без бензин – т.е. без разчета на егоистичната печалба.

Действително, казват кабалистите, не можем сами да достигнем към отдаване, не можем само да помолим силата на отдаване, достъпна ни е само егоистичната молба към отдаване с някакво отделяне от себе си. Такова намерение на максимално възможен разрив със себе си се нарича “ло лишма”.

Как да се достигне? За това трябва да бъда в група – друг път няма. Групата се намира извън мен, и аз искам да й действам за благото й. За какво? Говорят ми, че с това печеля за себе си висшия свят. ” Аха! Вечният и съвършен свят? Това си струва”.

И ето, влагам усилия в отдаване, разчитайки на добра печалба. Всеки иска да печели, това е естествено, законно. Едновременно не действам сам, а заедно с приятелите, които също искат да печелят за себе си висшия свят. Нека бъдем – “здрави егоисти”, готови да дадат един на друг само, за да получат нещо свише в замяна, обаче се уча заедно с приятелите, склонявам пред тях глава, слушам, колко е важно отдаването.

Отначало всичко превеждам през термина лична изгода: “Разбира се, отдаването е важно, защото, благодарение на него ще получа висшия свят”. Тоест вместо “отдаване” чувам: “получаване” – но въпреки всичко слушам, и постепенно това послание започва да се преобразува в мен, превръщайки се в нещо, за което всъщност не съм молил. Така от ло-лишма постепенно преминавам към алтруистично намерение лишма.

“Възможно ли е”? защото наистина не съм го искал…” Вярно е, но сега виждам, каква полза носи. В мен започват да се сменят ценности, и изведнъж свойството отдаване само по себе си става за мен съкровище. “Струва си да приключа с получаването, от него само беди. По-добре да бъда отдаващ. Нека другите да се втурват, ако искат, докато аз се лутам между небето и земята…” Това е още ло-лишма, но продължавам пътя, искам да се избавя от беди и проблеми, търся истинския смисъл на живота – и малко светлина, криеща се в кабалистичната методика, възвръщаща ме към Източника.

Всичките ми действия и намерения са егоистични, вътрешно презирам целия свят и “плюя” на всички. Само да уловя Твореца за нозете… И още повече, от това се добирам до светлината, възвръщаща към Източника.

Все ми е едно, с какви качества изначално съм надарен, – тях ги е създал Твореца. За мен е все едно, какви мисли и желания възникват в мен, – всички са от Него. За мен е важно в степента на възможностите да полагам усилия в обединение и учение. С това предизвиквам светлината, а тя ме преобразява, буквално провежда хирургическа операция на сърцето, и на душата.

И ето вече отдаването като такова става за мен ценност. Все по-малко мисля за получаване – привличаме отдаването в чист вид. В мен зрее нова концепция: няма нищо по-добро, да живееш в отдаване, забравяйки за себе си.

На първо време разчитам на избавяне от всички беди, на благодат от висшия свят – а след това и тази стръв ще изчезне. Трябва само да се даде на светлината да извърши делото си – и тогава сам не ще повярвам, че съм бил толкова закален егоист. Светлината провежда тази дълга операция и постепенно вживява в мен свойството отдаване, докато то не се възцари.

От урока по статия “Поръчителство”, 21.11.2011

[61342]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →