На корекция подлежат само тези желания, които имат допълнение – специална форма на отношение към желанието, която се нарича намерение.

Има инстинктивни желания за напълване на неживото, растително и животинско ниво, които просто са заложени в нас от природата. А има и желания, действащи за сметка на намерението, които предполагат особено отношение към източника на напълване, а не към самото наслаждение.

Аз искам да бъда богат, не защото ще получа наслаждение от това, което купувам с тези пари, а защото завиждам на богатия си съсед. Искам да бъда голям, красив, строен – през цялото време се сравнявам с останалите. Тук се намесва някакво отношение към другите, от което извличам допълнително наслаждение. Ако изчезне отношението към ближния, то у мен няма да има никаква причина за това наслаждение.

Егоистичното желание е резултат от факта, че някога сме били свързани, а след това сме се разделили. И това отстраняване, разделяне действа върху желанието, като го увеличава и му придава форма на отношение към чуждите, странични желания, и в крайна сметка – към Твореца. Тоест към нещо намиращо извън мен.

А простото инстинктивно желание аз искам само да го напълня и това е. При това съвсем не ме вълнуват останалите – това е само мое желание. Но желанията на „човешко“ ниво – това не са вродените ми желания, а придобитите. Аз съм ги придобил за сметка на това, че някога съм бил свързан с останалите или сега се намирам в такова обкръжение, което разпалва в мен такива желания.

Поправят се именно такива желания, в които има намерение, което е резултат от миналото съединение в едно желание. Затова то присъства в нас и през цялото време се пробужда, искайки поправянето си.

Именно за сметка на поправянето на това намерение ние стигаме до разбиране на сътворението, на Твореца – усещането е 620 пъти повече напълване и връзка.

От урока по статия на Рабаш, 03.11.2011

[59653]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment →