Конгресът в Арава. Урок N:1

Намираме се в особено място – в пустинята. Всъщност, това е същият този пейзаж, същите тези места, по които минават хора, желаещи да излязат извън егото си, от своя ”Египет” и да достигнат желанието, изцяло насочено ”право към Твореца”, към Висшия.

В тази пустиня един вид няма живот, но това не е вярно – откриваме земя, пълна с живот. Тук има всичко, хората тъкмо така могат да живеят – тук има подземни води, има особен въздух, животни, растения. На човек само му се струва, че тук няма нищо, понеже не е привикнал да живее, издигайки се над себе си. Но когато разкрива това състояние, тогава вижда, че не е необходимо повече – само да се издигне.

Затова в егоистичното желание това е пустиня, но когато се издигаме над него с усилията си, тогава усещаме, че това наистина е земя, с течащи в нея мляко и мед, в която има всичко. Така пустинята се превръща в земята на Израел: отначало се е усещала като Египет, след това като пустиня, а после – като земята на Израел, в която вече разкриваме Висшия свят.

Затова, само това място –  необичайно особено, съгласно клоните и корена, трябва да ни помогне. Тук няма чужди мисли, чужди желания. Да се постараем да направим това!

Всеки, през цялото време, е длъжен да се старае да се издигне над себе си и да пребивава в общото желание. Така капките вода, сливащи се заедно, стават една капка, едно цяло, а не сбор от няколко капки. Такава е природата на свойството отдаване. Така и ние трябва да усещаме, какво има тук освен едно желание, една мисъл, едно намерение.

От 1-ви урок на конгреса в Арава, 18.11.2011

[61425]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment →