Правилото на Хилел

„Не прави на другите това, което е ненавистно на теб.“ Мъдрецът Хилел формулирал това правило за онези, които искали да се освободят от своето егоистично намерение, да се приближат до духовния свят и да разберат разкриването на Твореца и ползите, които то носи.

Човек е объркан. Той не знае как да подходи към това и обикновено разчита на способността си да използва своите сегашни свойства и желания, които се отнасят към нашия свят. В крайна сметка, той е научил неща, получил е образование и е постигнал нещо в живота. Мисли си, че подемът към следващата степен се реализира, следвайки същите закони. И това е проблемът.

Свикнали сме с механизмите на взаимовръзка, които са ни познати от детството, с техните различими закони и традиции. Тялото подсъзнателно ни насочва и ни носи мисли, действия, движения и решения, зададени от системата. Не разбираме, че духовният свят изисква пълна преоценка на всички фундаменти. Не продължаваме предишния път. Вместо това го прекратяваме и се издигам на нов вектор, ново измерение, което дори не сме могли да си представим преди. Това не е просто завой, това е скок в неизвестното.

Някога имало човек, който желаел да постигне отдаване, да премине от егоистичното намерение към алтруистичното, от материалния свят към духовния. Той отишъл при Хилел. Човекът вече разбирал, че не бил способен да го направи сам и че не можел да напредва чрез своето собствено разбиране. В крайна сметка, духовното изучаване не е курс в университет. То не може да се овладее чрез книги или самоучители.

Гостът на Хилел разбирал, че трябвало да се вслуша в съвета на мъдреца и да го следва „със затворени очи“. Той разбирал, че това било единственият начин, по който можел да успее, при все, че той не можел да види пътя, който се разкривал пред него, който не може да се види с егоистично зрение. Затова отишъл при Хилел с този въпрос.

Хилел олицетворява общото тяло от закони, Халаха, с други думи, правилата за завършване на пътя (Алиха) към целта на творението. Неговият отговор бил прост: „Има само едно главно правило: Не прави на другите това, което е ненавистно на теб“.

За да провериш дали си на правилния път, трябва непрестанно, всеки един момент, да проверяваш себе си по отношение на своя приятел. Можеш ли да мислиш за него толкова колкото мислиш за себе си? Можеш ли с чисто сърце да смениш мястото си с него и да се грижиш за своя приятел по същия начин, по който се грижиш за себе си? Можеш ли да се грижиш за приятеля си така, както се грижиш за себе си? Дори ако вътрешно го критикуваш, трябва да се издигнеш над това, да бъдеш над своето негативно отношение към своя ближен във всички негови проявления.

Това е първата половина от пътя, когато започваш да създаваш контакт с другите. Това се проявява в това, че ти преставаш да бъдеш лош. Ставаш готов за връзка, но просто още не си способен да я реализираш. По такъв начин привличаш светлината, която поправя, и те придвижва напред.

Очевидно, реализирането на принципа „не прави на другите това, което е ненавистно на теб“ се разделя на много етапи. Всеки етап е нещо различно, ново и специално. Отново и отново ще разкриваш по-големи фрагменти от общата картина. Сега мислиш, че е достатъчно просто да не взаимодействаш с ближния. Обаче твоето егоистично желание непрекъснато ще го докосва. Ще го докосва много. Ще искаш да му възразиш, да го опровергаеш, да го смачкаш и да го убиеш.

Ще има много варианти. Тогава ще започнеш да постигаш своя вътрешен механизъм по отношение на правилото „обичай ближния като себе си“. Ближният не е чак толкова голям проблем тук колкото подемът над твоя егоизъм към степента Бина, състоянието Хафец Хесед.

Твоят „ближен“ е тренажор, образец, критерий, по отношение на който можеш да контролираш духовния подход, закони и условия тук в нашия свят. В крайна сметка, трябва да разкрием духовния свят точно в нашия свят, а не отвъд хоризонта. Да, духовното измерение ще донесе параметри със себе си, но те ще се разкрият във връзката между нас, между всички хора. Затова е написано: „Не прави на другите това, което е ненавистно на теб“.

Този принцип е ясен на всички и всеки може да го реализира. Той няма никакви предварителни изисквания за човек. Действай такъв, какъвто си. Пред теб има група и можеш да работиш над това условие заедно с твоите приятели. Спри да търсиш други неща. Нямаш друг метод, който води до разкриването на Твореца. Такова е първото условие на нашия път.

Има общо 2 условия и двете са насочени към „ближния“ пред теб. Второто и последно условие е „обичай ближния като себе си“.

От урок по статията „Любов към Твореца и към творенията“, 30.10.2011

[59221]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: