Конгрес в Арава. Урок №1

Въпрос: Как можeм да си помогнем един на друг на този конгрес така, че всеки да може да се издигне над себе си?

Отговор: Преди всичко, ако мисля да се издигна над себе си, с това аз вече помагам на другите. Достатъчно е, че „запушвам“ своята лична „дупка в дъното на лодката“. Това първо.

Второ: Разбира се, ако мисля за другите и се грижа за тях – аз им помагам.

Трето: Моята грижа за другите се изразява в това, че аз виждам другарите си, които са вложили толкова много усилия, време, сили и пари, въпреки множеството пречки – и аз искам да достигна такова състояние, при което моите усилия биха допринесли за тяхното духовно постижение, тъй като на тях им се полага повече, отколкото на мен.

Притеснявам се за това те да не се изключат от правилните намерения, верните желания и връзката между тях. В своето желание аз се притеснявам те да не „паднат“ – и само за това мисля.

Тази загриженост  е най-добрата защита,която е възможна само за нашето състояние, за да не отпадне и един човек от взаимното поръчителство между нас и всички ние да бъдем винаги над егоизма си. Всеки трябва да живее в такава тревога, да мисли само за другарите си – като майка, която се притеснява за всичките си деца.

От 1-я урок на конгреса в Арава, 18.11.2011

[61427]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment →