Баал a-Сулам ,”Даряване на Тора” (съкратен вариант): Човек се ражда с отпечатано в него себелюбие и всичките му движения преследват лична изгода, без да отдава на ближния.

Това е направено не случайно, a за да може като се поправя, да се учи от грешките си и за да премине от неправилни действия към добри дела. Така той познава разкъсването между светлината и съсъдите, между своето състояние и състоянието на Твореца, между частите на творението. Така той разбира творението в дълбочина и дебелина.

С разкриването на духовния свят, ние постепенно започваме да откриваме, как въздуха се ”сгъстява” и в него постъпват сили, действия отношения, изпълнени с детайли от възприятието от доста по-високо стъпало и от доста по-високо измерение. Сега ние не ги усещаме, не ги улавяме, но се намираме в тяхната зона. И за да разкрием тези действия на висшите сили над нас, ние трябва да приложим усилия.

На човек, който иска да опознае своята природа, тя му се открива във вид на глупаво начало. Ако човек все още не е готов за поправяне, то не вижда порочността на своето естество. От милиарди хора, възможно е само няколко милиона да кажат, че тяхната природа е глупава. А всички останали не разбират, за какво става дума: ”Да, струва си да бъдем по-вежливи един към друг” – ето това е цялата приказка.

И затова мнозина няма да се съгласят с думите на Баал а-Сулам за вроденото себелюбие. И затова, към кабалистите, хората изучаващи Тора и заповедите в традиционното разбиране предявяват претенции. Те въобще не се смятат за грешници, не виждат, че всичките им движения преследват лична изгода. Напротив, техните деяния напълно са лишени от самоанализ и осъзнаване на злото.

Ние не трябва да пробуждаме това зло. Докато човек сам не достигне до него в своето развитие, той трябва да остане на ”неживото”, ”растително” или животинското” стъпало. Единствено ”човешкото” стъпало му разкрива вътрешното разбиване и тогава той започва да се поправя.

И ако сме достойни в нас да се роди Човека, то раждането му се отбелязва с разкриване на себелюбието: оказва се, че всичко правим само за себе си и сме готови да действаме за сметка на ближния.

С това човек се отделя от Твореца – т.е. от царуващото в света отдаване. Но той може да прихване от доброто обкръжение ”отдаване на ближния”... Независимо, че това е против неговата природа, но обкръжението е способно да окаже такова въздействие. Изграждането на духовния свят придава на групата, на обкръжението сила превишаваща по мощ личното естество на всеки. Изначално ние сме били споени в единен съсъд, и свише в нас е царствала светлината. А затова, когато тук долу, аз откривам бъркотията и не желая да се сближавам с никого, обкръжаващите могат да ми демонстрират уважение към единството, към важността на отдаването – и аз ще поискам същото.

Обкръжението ще ми въздейства по-силно, отколкото моя егоизъм. То ще вземе връх, то може да ме накара да не се храня, да не пия, да водя определен начин на живот, да нося определени дрехи. Гледайки се отстрани аз бих си помислил: ”ама, че глупак! Какво прави той? ” Обаче човек просто изпълнява повелята на обществото и за него това не са глупости, а много важни и почетни дела.

В крайна сметка, човек върши всичко, само защото обкръжението го е задължило. Дори насъщните неща той удовлетворява в онзи стил, който е приет повсеместно. В никой от нас няма нищо, освен социално въздействие.

Но той може да приеме от хубавото обкръжение ”отдаване към ближния”, заради възнаграждението в този свят и в бъдещия. На първия етап това ще предаде на човека сили, за да върви напред.

Обществото възпитава човека, придавайки му общоприетите норми и съждения. Достатъчно е, че те са пуснати в ход в обкръжението – и за човека те стават истина от последна инстанция. След съответстваща обработка той е готов безпрекословно да следва установените канони. Ако обществото поиска, то може да направи от всеки от нас каквото си поиска, дори да ни изпрати на смърт. Понеже единството, от което той черпи сили, се отнася към висшите духовни степени.

Когато човек израсте, на него му разкриват, как да дойде до алтруистическото намерение, за да достави удоволствие на Твореца.

И за това също трябва обкръжение. Сам той това няма да го иска. Може да прочетеш море от статии и книги, да изучиш цялата наука кабала, но без въздействието на обкръжението в човека нищо няма да се промени. Красиви думи колкото щеш, но зад тях няма да има реално вътрешно пеображение.

Трябва да се работи в група, да се прилага старание, да се учим да изграждаме намерение по време на обучението, да участваме в общата работа – и тогава човек привлича върху си светлината. С други думи, вместо лош живот, вместо глупавото начало, той получава доброто начало, обръща се от злото към доброто.

Тогава той губи своето самолюбие и всичко прави заради отдаването, включвайки насъщното и необходимото.

Целия живот на човека се пронизва от това намерение.

От урока по статията ”Даряване на Тора”, 08.11.2011

[60156]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →