Фактът, че желанията ни са разделени и отделени едно от друго – това е голяма помощ. Поради това ние сме в същото положение като в притчата за царя, който искал да премести хазната си на друго място и се страхувал, да я повери на някой, тъй като всички са крадци…

Затова той раздал богатството си, като дал на всеки по монета, за да могат да устоят пред такова малко изкушение и да не откраднат, а да я донесат до съкровищницата. По такъв начин царят превозил цялата си хазна на новото място.

И с нас се случва същото. Нашите съсъди – са разбитите желания. И затова всеки си има своето малко желание. Но поради факта, че се свързва с другите, той не взема от тях лошите, разбитите желания – той взема от тях сили за преодоляване на собственото желание!

И по такъв начин ние получаваме няколко предимства. На първо място, всичко, което трябва да се намали – това е моето малко егоистично желание. Второ, около мен има голямо общество, с огромни сили, което може да ми повлияе със своите ценности.

В действителност, въпреки факта, че нашите желания са разбити, те са свързани в една система. Това означава,че ние не сме свързани по свое желание, а по необходимост – не от наша страна, а от страна на природата. И ако съм под влиянието на такива отдалечени от мен желания, то аз мога да ги използвам като непознат инструмент, като странична помощ, вместо Твореца.

Оказва се, че в резултат на разпадането, в мен се е появила „помощ срещу Него“. И поради това мога да използвам своя дял от желанието, което са отделя от мен чрез моят егоизъм. Струва ми се, че тези желания са ми противоположни, далечни, ненавистни, отблскъващи и затова мога да ги използвам като сили, които ми помагат.

Това означава, че ние получаваме голяма печалба от разбиването. От една страна, за мен не е необходимо веднага да поправя всички огромни желания и да устоя пред всички царски съкровища – достатъчно е да преодолея изкушението пред една монета, която се намира пред мен.

Но силите, които не позволяват да стана крадец, получавам от всички! Всички ме вдъхновяват с величието на царя! Ако мога по някакъв начин да се съединя с тях със своите разбити желания. Да получат малко, дори и да е егоистично, в своя полза, което се нарича „ло лишма“ – това също е добре. И чрез тях да получа светлината, връщаща към източника.

В крайна сметка вътрешната светлина не може да свети в мен, но в околните може!

От урока по “Учение за Десетте Сфирот”, 31.10.2011

[59308]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →