Трябва да се разбере, че силите на природата, които се наричат ангели – са пратеници на Твореца и негови верни помощници с цел да ни помогнат. От друга страна, ако човек вижда, че животът му е прекалено тих и спокоен и не чувства никакво съпротивление и пречки, обърканост и вътрешни войни, то трябва да се притеснява – защо няма нищо от това!

Очевидно той не полага усилия в правилната посока и не дава възможност на тези ангели да се проявят. Не влиза в група, не се занимава с разпространение – т.е. не се приближава към този източник, в който са заключени основните сили за развитие.

Но ако човек правилно се отнася към силите за развитие, които винаги  действат против, тогава осъзнава, че над тяхната съпротива той трябва да издигне своята молитва за развитие – това е неговото задължение. И тогава той ще изгражда от себе си правилната форма.

Една съпротивителна сила ще се прилепи зад него и ще го тегли назад, като жена, която не пуска мъжа си и която не му дава да се развива. А друга сила ще му засенчи важността на целта, задаваща се пред него – величието на Твореца.

Необходимо е да се чувства, че има съпротива и от двете страни, както и правилно да се работи против едната и другата. Това е като влак, превозващ тежък товар, който отпред има само един локомотив, теглещ го напред, а в края има друг локомотив, тласкащ го отзад. И така става възможно да се движи целият този влак, за сметка на двете сили, тласкащи отзад и теглещи отпред, обединени в една сила.

Затова и Фараона заличаващ пред теб целта или скриващ я, казвайки, че Творецът не е важен и други грешници, теглещи те назад – всички тези сили, които ти помагат, са верни ангели на Твореца.

Ако човек разбере, че всичко, което се случва с него, му се изпраща от Твореца – той вижда във всички негативни прояви словото на Твореца, който се обръща към него. Това са такива препятствия, които ние поставяме пред малките деца, с които те, преодолявайки  ги, могат да се учат.

Приятно е да се наблюдава как детето се опитва и постига малък успех, въпреки че му е било тежко. И дори да не се получи, това също не е важно – то се учи във всеки случай. Така и ние трябва да гледаме на самите себе си и да разберем, че именно за сметка на упражненията със силите, създаващи пречки зад нас и пред нас – ние се движим. Въпросът е: кой укрепи сърцето на Фараона? Рабира се, че Твореца! Той самият така казва: „Да отидем при Фараона, тъй като аз ожесточих сърцето му!“ Всичко е така директно и написано, в прав текст.

И най-важното е в групата да цари това мнение и всеки в този миг, когато го споходи някакъв проблем, нито за миг да не се замисля за нищо друго, а да го приема в правилната му форма. И тогава – нека бъдат, колкото може по-силни и ефективни, идващи с голяма честота – ние ще можем да ги преодолеем незабавно с това, че ще отправим молитва. Ще разберем, че сега Творецът е ожесточил сърцето на Фараона и затова трябва да ни даде сила  да издържим пред този Фараон.

От урока по статия на Рабаш, 16.11.2011

[60916]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →