Въпрос: Какво да се направи, когато не изпитваш възвисяване и пробуждане по време на четене на книгата „Зоар”? Как да молиш в такова състояние?

Отговор: По време на четене на книгата „Зоар”, както и другите първоизточници – статии, пиеси, “Учението за Десетте Сфирот”, – трябва преди всичко да формирам правилната картина: къде се намирам.

Реалността, в която се намирам, ми се представя в моите сетивни органи, в моите желания. Тази реалност е светлината, формираща ме така че да я усещам и да мисля, че това действително съм аз и моят свят. По такъв начин имам връзка със светлината, с висшата сила, желаеща да ме обучи да разпознавам къде именно се намирам, защото изначално нищо не зная и не виждам, като новородено.

Затова преди всичко трябва да сформирам тази картина по правилния начин. Има желание, в което действа светлината, желаеща да го пробуди отвътре, да се разкрие в него, съгласно закона за подобие на свойствата. Светлината се намира вътре в желанието, съвсем не е отвън, но относно това желание тя се нарича обкръжаваща, вътрешна, външна и така нататък – всичко това са форми, в които се разкрива светлината в желанието. Защото говорим за всичко от страната на желанието.

Ако разбирам, че в мен се намира целият свят, цялата реалност, всички светове, цялата светлина, то сега трябва правилно да се организирам: как и какво правя, за да достигна разбиране и осъзнаване, максимално възможно в сегашното състояние, всеки път да разкривам колкото се може повече.

Разкриването става с помощта на двете сили – силата на скриване и силата на разкриване. В нас винаги има тези две противоположности. Така и в нашия свят реалността, която усещам в дадения момент, също включва в себе си разкриване и скриване – двете заедно. Защото без правилното противостоене между тях не усещам нито цветове, нито звуци, нищо. Повече от това, колкото повече включвам в себе си силите на скриване и разкриване, противоположни и съчетаващи се помежду си и противостоящи една на друга – толкова повече усещам, ставам по-умен и разбиращ.

Затова, четейки които и да са първоизточници, аз желая да сформирам картината на реалността, да я разкрия колкото се може по-истински, вярно и силно. И не е важно, какви именно източници четем, в какъв стил. Ако тези книги, чрез които пробуждам силите на моята душа – и от страната на желанието, и от страната на неговото напълване, то не е важно – това може да бъде “Учение за Десетте Сфирот”, “Зоар”, писма или статии. Главното е да се пробуди моето развитие.

И тогава разбирам важността на моето занятие с Тора: заключената в нея светлина възвръща към източника, тоест тя ме придвижва към разкриване на истинската картина на реалността, където съм слят с Твореца,  към скритото от мен състояние.

Затова преди всичко формираме картината: съществувам аз и всичко е затворено, скрито вътре в мен. Трябва да пробудя силите на моята душа и в тях да разкрия истинската реалност, където аз и Творецът се сливаме в едно цяло.

След като вече съм се установил в този вид, пристъпвам към следващата крачка: как да пробудя себе си с помощта на ученето? Тогава всичко, което чета, ми говори за моите по-напреднали състояния, може по-далечни или близки – не е важно. Важното е, че с помощта на разказа, който чета, се старая да разпозная в себе си тези сили, тези форми.

И не забравям, че става въпрос само за моите желания, за вътрешните сили на моята душа – получаване и отдаване, тези у другите. Не е важно, че те се наричат със странни имена или са ми познати от сегашната реалност. Аз постоянно мисля само за това, как да разкрия всички тези сили – като съставляващи моята връзка с Твореца.

От урока по Книгата „Зоар”, 16.11.2011

[60899]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →