Задължение на възрастния е да научи детето и да му даде в детството цялата необходима подготовка за живота на възрастен. Същото нещо се случва и в духовния свят – висшата степен предава на нисшата всички „ключове“, всички средства, за да изгради себе си по-нататък.

На нисшата степен и остава само да разбере всичко това и да направи своя свободен избор да продължи нататък. Освен това, нищо друго няма да се прави – всички сили вече са на наше разположение.

Ето защо, малкото състояние (катнут) се счита за основно, а голямото (гадлут) – допълнение, което ту се появява, ту изчезва, в зависимост от усилията на нисшия. Но малкото състояние остава в него завинаги и трябва да му послужи като добра и здрава причина за създаване на следващото голямо състояние – всеки път ново.

Ето защо, малката стъпка, която се нарича хафец-хесед“ (който иска милост), страхопочитание пред Твореца, нивото на Бина, така нареченото „изкуство“, вярата – това е, което трябва, за да се премине в следващото състояние. Или от бащите към синовете, от висшата степен на духовната стълба към нисшата.

От урока по статия на Рабаш, 08.11.2011

[60142]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик | Add Comment →