Как да видим в отдаването добро

Има два пътя, по които природата ни тласка напред: неосъзнато или осъзнато, т.е. чрез светлината (Тора) или чрез страданията. Пътят на напредък без знание е следван от болка. Поради това, че същността ни е желание за получаване, постепенно напредваме или се развиваме от едно ниво на друго, под влиянието на добри или лоши усещания. Какво усещаме като добро или лошо?

Били сме създадени от светлината – тя ни е създала с желание, което да бъде напълнено. През нашия процес на развитие, постепенно постигаме всичко, което е в светлината, в Твореца, като добро, а всичко противоположно на нея – като зло.

Това е много дълъг път и за дълъг период, съобразно с нашата природа, всичко изглежда противоположно на нас. Но в зависимост от това, до колко силата на отдаване ни е научила, започваме да разбираме, че нашият егоизъм е лош, че е отговорен за всички провали и че би било чудесно, ако се намираме в свойството отдаване, което може да ни издигне над цялото зло.

Това пробуждане настъпва постепенно във всеки един и в цялото човечество – по пътя на страданията се учим, подтиквани отзад от силата.

В същото време, получаваме възможност да ускорим сами своето развитие и да се повдигнем към постигане на доброто – доброто е само в отдаването. Трябва да извършим различни упражнения и да използваме различни средства, за да развием усещане за разпознаване на злото, не чрез ударите, а чрез обкръжението.

За да направим това, трябва да бъдем по-чувствителни към доброто и злото, към отдаването и получаването, към обичта и омразата към другите. Мога да се подготвя дори преди ударът да е настъпил, работейки с обкръжението, за да започна да разбирам, че отдаването е добро, а получаването зло.

Така е устроена природата. Творецът е определил целта на творението: сливане с Твореца, с Неговите свойства – т.е. „Както Той е милосърден, така и ти ще бъдеш милосърден.“ Трябва да уподобим всички свои свойства на Неговите. Това означава, че трябва да изменя себе си и да разбера, че моята природа е зла, а природата на Твореца е отдаване – добра.

Хитростите и средствата, които използвам, за да видя отдаването като добро, се наричат „Мицвот“ (заповеди), „работата на Твореца“. Работата с обкръжението ми позволява да видя отдаването като добро, а егоизма като зло.

Затова душата се е разбила на множество частни души и благодарение на общата ни работа можем да постигнем тази връзка и да обичаме другите, което е добро. От любов към другите постигаме любов към Твореца. Това е частният и общият случай на едно и също явление.

Всички падения отгоре надолу, т.е. цялата подготовка, която е била подготвена за нас, е необходима, за да можем да я използваме и да се развием независимо и осъзнато, и в последствие да достигнем целта.

От урока по статия на Рабаш, 06.11.2011

[59903]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: